Читателски коментари (за „Аз преди теб “ от Джоджо Мойс)

Силно, зряло произведение, отразяващо живота такъв, какъвто е, а не какъвто им се иска да бъде на някои хора! Някои неща са невъзможни, някои неща не зависят от теб и в крайна сметка правиш своя избор. Колкото и тежки последици да влече този избор за околните, които те обичат. Това не са просто „идеи, които авторът дава на хората с увреждания“, а животът. ТОЗИ човек е решил така за себе си. И слава Богу, че съществуват такива места по света. Където да ти помогнат да умреш с достойнство. Защото не можеш да го сториш сам и защото наистина го искаш. Жалко само, че е достъпно само за богати хора, другите май трябва да се оправят самосиндикално. Веднага ми дойде на ума част от друго произведение, „Тик — так“ на Дийн Кунц.

„На около километър от пекарната «Сайгон в Новия свят», в откраднатата кола, Томи наруши мълчанието продължило три преки.

— Откъде знаеш как се пали кола с кабелите за контакта?

— Майка ми ме научи.

— Майка ти?

— Тя е много оправна.

— Това е същата онази страхотна майка, която обича високите скорости и кара състезателни коли и мотоциклети?

— Да, точно тя. Друга майка нямам.

— И каква е тя — шофьор на кола, с която бандитите си обират крушите след някой обир?

— Като млада е била балерина.

— Разбира се. Специалитетът на всички балерини е паленето на коли без контактен ключ.

— Не на всички — възрази тя.

— А след като е приключила с балета…

— … се е омъжила за баща ми.

— Той с какво се занимава?

След като отново погледна в огледалцето дали не ги преследват, Дел обясни:

— Сега татко учи ангелите да играят покер.

— Съжалявам, но отново не те разбирам.

— Той умря, когато бях на десет години.

Томи веднага съжали за насмешливия тон, с който беше задал въпроса. Почувства, че е бил груб и нетактичен. Веднага смекчи тона:

— Извинявам се. Било ти е тежко. Била си само на десет години.

— Мама го застреля.

Томи преглътна стреснато и смотолеви:

— Майка ти, балерината?

— Вече бивша балерина.

— И го е застреляла?

— Ами той я помоли.

Томи кимна, но се почувства ужасно глупаво от смяната на тона. Затова с удоволствие се върна към предишната насмешливост.

— Да бе, то се разбира от само себе си.

— Тя не можеше да му откаже.

— Това сигурно влиза в брачните задължения според вашата религия, нали? Да убиеш съпруга си, ако той самият те помоли?

— Той умираше от рак — безстрастно съобщи Дел.

Томи отново се стресна.

— Господи, ужасно съжалявам.

— Имаше рак на панкреаса в една от най-болезнените форми.

— Наистина много съжалявам.

Вече не се движеха в промишления район. Покрай широкия път бяха разположени търговски обекти: козметични салони, видеозали, магазини с намалени цени за електроника, мебели и стъклени изделия. С изключение на някои нощни заведения и кафенета, които работеха нонстоп, зад останалите витрини не се виждаха нито продавачи, нито клиенти.

Дел продължи да разказва.

— Когато болките му станаха тъй нетърпими, че вече не можеше да се съсредоточава в играта, татко реши, че му е време да си отиде от тоя свят. Обичаше картите и без тях не виждаше какъвто и да е смисъл в живота.

— Картите ли?

— Не ти ли казах — татко беше професионален покерджия.

— Не, каза ми само, че сега учел ангелите да играят покер.

— Е, защо би отишъл да играе с тях, ако не беше професионален покерджия?

— Ясно — съгласи се Томи, защото понякога проявяваше достатъчно разум, за да се признае за победен.

— Татко пътуваше из цялата страна, играеше с големи залози, в повечето случаи нелегално, макар че често му се случваше да играе и съвсем законно в Лас Вегас. Всъщност той на да пъти спечели Световното първенство по покер. Мама и аз го придружавахме навсякъде, така че на десетгодишна възраст вече бях разгледала повечето забележителности в Щатите поне по три пъти.

На Томи му се искаше да си държи устата затворена, но историята така го заинтригува, че не устоя на порива.

— Значи майка ти го застреля, а?

— Той беше в болница, при това доста зле, и знаеше, че няма да излезе оттам.

— И го е застреляла в самата болница, така ли?

— Поставила цевта на пистолета върху гърдите му, точно над сърцето, а татко й казал, че я обича повече, отколкото който и да било мъж някога е обичал жена си, тя му отвърнала, че също го обича и ще се видят отново на ония свят; дръпнала спусъка и той умрял мигновено.“