Книгата, която промени погледа ми към света и живота за винаги. Има толкова силна болка и безнадеждност. Но съм сигурна, че напълно си заслужаваше да я прочета. Светът е друг за мен сега. Чувствам се съмсем различен човек след тези няколко стотин страници. Прочетете я, тя ще промени и вас към добро!
Напълно съм съгласна. Книгата е разтърсваща! Трябва да се прочете. Чела съм я в книжен вариант и ще я прочета отново. И не се срамувам да кажа, че плаках.
Напълно съм съгласна аз също плаках много….
Това е първата книга която успя да ме разчувства до такава степен, че да се разплача накрая..
Филма също е хубав, но на мен лично финалът не ми допадна. Все си мисля, че трябва да се дава кураж на хората с недъзи, а не да им се дават такива идеи….
Прекрасна, Прекрасна! Много е хубаво това, че в западния свят хората могат да направят такъв избор. Да, тъжно е но е прекрасно да можеш да контролираш това ако не можеш нищо друго. Разтърсваща е!
Прочетох книгата без прекъсване. Чудесна е! Тъжна е….и плаках.. и до последния ред се надявах на щастлив край.
Това е истинският живот. Вярно е , че края не е като в приказките, но това е истината. Силни характери. Истински емоции… Книгата е Великолепна.
Втората част е също толкова искрена и взета от реалността.
Препоръчвам да се прочете.
Страхотна книга. Много съм впечатлена. След като я прочетох, гледах филма, но книгата си е книга!!!
Силно, зряло произведение, отразяващо живота такъв, какъвто е, а не какъвто им се иска да бъде на някои хора! Някои неща са невъзможни, някои неща не зависят от теб и в крайна сметка правиш своя избор. Колкото и тежки последици да влече този избор за околните, които те обичат. Това не са просто „идеи, които авторът дава на хората с увреждания“, а животът. ТОЗИ човек е решил така за себе си. И слава Богу, че съществуват такива места по света. Където да ти помогнат да умреш с достойнство. Защото не можеш да го сториш сам и защото наистина го искаш. Жалко само, че е достъпно само за богати хора, другите май трябва да се оправят самосиндикално. Веднага ми дойде на ума част от друго произведение, „Тик — так“ на Дийн Кунц.
„На около километър от пекарната «Сайгон в Новия свят», в откраднатата кола, Томи наруши мълчанието продължило три преки.
— Откъде знаеш как се пали кола с кабелите за контакта?
— Майка ми ме научи.
— Майка ти?
— Тя е много оправна.
— Това е същата онази страхотна майка, която обича високите скорости и кара състезателни коли и мотоциклети?
— Да, точно тя. Друга майка нямам.
— И каква е тя — шофьор на кола, с която бандитите си обират крушите след някой обир?
— Като млада е била балерина.
— Разбира се. Специалитетът на всички балерини е паленето на коли без контактен ключ.
— Не на всички — възрази тя.
— А след като е приключила с балета…
— … се е омъжила за баща ми.
— Той с какво се занимава?
След като отново погледна в огледалцето дали не ги преследват, Дел обясни:
— Сега татко учи ангелите да играят покер.
— Съжалявам, но отново не те разбирам.
— Той умря, когато бях на десет години.
Томи веднага съжали за насмешливия тон, с който беше задал въпроса. Почувства, че е бил груб и нетактичен. Веднага смекчи тона:
— Извинявам се. Било ти е тежко. Била си само на десет години.
— Мама го застреля.
Томи преглътна стреснато и смотолеви:
— Майка ти, балерината?
— Вече бивша балерина.
— И го е застреляла?
— Ами той я помоли.
Томи кимна, но се почувства ужасно глупаво от смяната на тона. Затова с удоволствие се върна към предишната насмешливост.
— Да бе, то се разбира от само себе си.
— Тя не можеше да му откаже.
— Това сигурно влиза в брачните задължения според вашата религия, нали? Да убиеш съпруга си, ако той самият те помоли?
— Той умираше от рак — безстрастно съобщи Дел.
Томи отново се стресна.
— Господи, ужасно съжалявам.
— Имаше рак на панкреаса в една от най-болезнените форми.
— Наистина много съжалявам.
Вече не се движеха в промишления район. Покрай широкия път бяха разположени търговски обекти: козметични салони, видеозали, магазини с намалени цени за електроника, мебели и стъклени изделия. С изключение на някои нощни заведения и кафенета, които работеха нонстоп, зад останалите витрини не се виждаха нито продавачи, нито клиенти.
Дел продължи да разказва.
— Когато болките му станаха тъй нетърпими, че вече не можеше да се съсредоточава в играта, татко реши, че му е време да си отиде от тоя свят. Обичаше картите и без тях не виждаше какъвто и да е смисъл в живота.
— Картите ли?
— Не ти ли казах — татко беше професионален покерджия.
— Не, каза ми само, че сега учел ангелите да играят покер.
— Е, защо би отишъл да играе с тях, ако не беше професионален покерджия?
— Ясно — съгласи се Томи, защото понякога проявяваше достатъчно разум, за да се признае за победен.
— Татко пътуваше из цялата страна, играеше с големи залози, в повечето случаи нелегално, макар че често му се случваше да играе и съвсем законно в Лас Вегас. Всъщност той на да пъти спечели Световното първенство по покер. Мама и аз го придружавахме навсякъде, така че на десетгодишна възраст вече бях разгледала повечето забележителности в Щатите поне по три пъти.
На Томи му се искаше да си държи устата затворена, но историята така го заинтригува, че не устоя на порива.
— Значи майка ти го застреля, а?
— Той беше в болница, при това доста зле, и знаеше, че няма да излезе оттам.
— И го е застреляла в самата болница, така ли?
— Поставила цевта на пистолета върху гърдите му, точно над сърцето, а татко й казал, че я обича повече, отколкото който и да било мъж някога е обичал жена си, тя му отвърнала, че също го обича и ще се видят отново на ония свят; дръпнала спусъка и той умрял мигновено.“
Невероятна, разтърсваща, незабравима. Тя променя живота ти, който по някога е много жесток ! Плаках и се надявах до последно, че ще го накара да промени намерението му. Макар, че аз също бих постъпила, като него. Всеки трябва да е прочете!
„Да знаеш, че пред теб все още има възможности, е вид лукс.“
Ето тази фраза ме разтърси. Естествено трябва да се прочете книгата, за да се усети истината от казаното по-горе. И колко много разбирам главния герой. Подходяща книга за нашето време. Горещо препоръчвам.
Страхотна книга! Много вънуваща и запомняща се.
Четете нямада съжалявате.
Преди два дни я прочетох, мисля, че няма да я забравя скоро!
Страхотна, разтърсваща и много истинска история!
Предлагам ви да прочетете и „Тетрадката“.
Книгата трябва да се прочете задължително!
Докато четях книгата плаках много!
След това я сънувах!
Сега не мога да се отърва от чувството, че съм била там и наистина съм преживяла всичко!
Прекрасна книга!
Сълзлива.
Прекрасна книга!Заслужава си времето ,което ще отделите за да я прочетете.Оценка-6 от 6.
Хареса ми книгата, прочетох я на един дъх. Аз не се разплаках, но признавам, че ми се насълзиха очите. Много лесна и приятна за четене.
Гледах филма миналата година, дали в този случай книгата би ми била интересна?
Привет . Книгата е страхотна и двете . Аз преди теб и Аз след теб , а филмът е пълна боза .
Книгата е уникална, много ме развълнува. Признавам си много плаках, но едва ли има читател на тази книги който да се е здържал! Препоръчвам, няма да съжалявате!
Да, книгата е разкъсваща, но много хубава. Заслужава четенето на 100%. Филмът по нея е добър.
Продължението „След теб“ също е много хубаво.
Излезе и трета част _ „Все още аз“.
Благодаря, ще я купя. Надявам се, че и тя е хубава, защото когато една история се продължи прекалено дълго,
започва да губи от очарованието си.
Книгата е невероятна. Много тъжна, но и много истинска.
Книгата е страхотна!
Наистина невероятна! Прочетете и „След теб“ и „Все още аз“.
Определено книгата Много ми хареса! Няколко дни ме държа настроението, мисля че не беше честно Уил да постъпва, така въпреки всички усилия на Луиза… разбира се плаках доста.
В момента чета „След теб“- липсва ми образа на веселата Лу. И на Уил. Как е възможно човек да се привърже към герои от книга толкова много, не разбирам! Сякаш съм загубила свой приятел, така силно ми въздейства тази история. Страхотно наистина. С нетърпение искам да стигна до третата част на поредицата.
Филмът — не ме очарова особено.
Аз се чувствам по същия начин… Уил някак и на мен ми липсва вече, а още не съм я дочела… странно, но и почивствах облекчение, че има и друг човек, който се е почувствал като мен…
Радвам се да споделя очарованието си от тази невероятна книга, най-чувствената и разтърсваща в живота ми до момента!
Кара те да се чувстваш жив от емоции и усещания (яд, болка, удовлетворение, възхищение и прочие)
ЧЕТЕТЕ ХОРА, НЯМА ПО МОГЪЩО НЕЩО ОТ СИЛАТА НА МИСЪЛТА!
Много, много разтърсващо… Имаме възможности, имаме всичко… Има ли електронен вариант на продълженията? Отварят се анотации, но не мога да ги изтегля…
Невероятна книга! Чете се на един дъх, толкова силен край, че ми беше трудно да чета сред сълзите които излях. Заслужава си!!!
Много истинска и поне за мен не беше сълзлива. Дълго време отказвах да я прочета, защото мислех че ще ме разочарова. Радвам се че я прочетох.
Невероятна книга.Дълбока.Запомняща се.Книга,която може да промени погледа към живота.
Книга, която те кара да се бориш с живота!
Книгата е добра, но е било излишно авторът да използва този мелодраматичен край, за да я направи по-чувствена! Трябва да се поощрява силния дух и желанието да се преборят трудностите, с които никой не е застрахован, че няма да се сблъска!!! А от тази книга лъха безнадеждност и на мен лично не ми допада! Не бих я препоръчала!!!
Уникална и много тъжна книга
Гледала съм и филма той е Индийски „молба“ страхотен е гледайте го.
Хм… Тъжна, депресивна, очаквах по-силен финал.
Книгата е страхотна, трябва лично да си преминал през това за да можеш да я разбереш. Да тъжна и депресивна е- но целият живот на един тежко болен човек е депресивен! Горещо я препоръчвам- дано най-после обществото ни се промени!!!
Ще кажа само „Ехааааа“. Книгата е толкова тъжна, толкова истинска, ситуацията толкова реална и неизбежна. Такива книги ни напомнят, че сме хора. И че сме малка част от вселената. Напомнят, че всеки живее в своята черупка и не знае какво се случва в живота на другия, какви са мислите и чувствата му, какво е длъжен да търпи ден след ден.
Четох, плаках и пак бих я прочела. И пак бих се надявала на щастлив край. Поуката: не чакай, за да живееш щастливо! Не знаеш какъв удар ще ти нанесе съдбата утре!
Книгата не ме впечатли
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.