Читателски коментари (за „Слепоглед “ от Питър Уотс)

Слепоглед e „студена“ (като космоса в който се развива историята) и „механична“ (като разказвача на тази история) книга в която не можеш да се влюбиш истински с пламък ,но тя трябва да бъде такaвa заради историята и за „достоверността“ си. В технологично бъдеще където половината човечество се е обезтелесило и сляло с технологиите и в първия си контакт с извънземни същества ,които нямат нищо общо с хората и техните емоции

(поклон пред автора за това) ,а са кошмарни като култовия Шрайка от шедьовъра на Дан Симънс Хиперион (а криволячовците напомнят на втори стадий (фейсхъгър) на Пришалеца) и не те приветстват ,а те побъркват с халюцинации,логиката е да напишеш „студена“ история изпълнена с научни термини,която на моменти е неразбираема (според автора/разказвача заради сложността на комуникацията на екипажа и по-напредналото им развитие от нашето).Въпреки многото научни термини и сякаш липсата на хомогенност в историята почти липсват скучни моменти и до края интереса и напрежението не стихват.На пръв поглед основната тема е за Първия контакт ,но в по дълбок прочит се вижда че е наблегнато на темата за самосъзнанието — съществува ли то и има ли полза от него, засегнати са и теми свързани със съвременни наболели проблеми в науки като психология,когнитивистика, биология, генетика, космология, статистика и други.С по малко думи книгата е абсолютно задължителна за всеки любител на твърдата фантастика,космологичните технологии,спейс хоръра и екзистенциализма.

Термина Слепоглед Blindsight — е неврологично състояние, свързано със способността на мозъка за възприемане на визуални стимули без да има пряка видимост към тях.

Направо си е загадка защо романа не е успял да получи награда Хюго и Локус,а е дадена на Краят на дъгата

— Върнър Виндж ,която няма чак толкова добри отзиви (но пък сигурно е по лесно смилаена/разбираема).