Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- Son of Celluloid, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Атанасов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
- Редакция и корекция
- Мила Томанова
Издание:
Клайв Баркър. Кървави книги: Том ІІІ
Британска, първо издание
Превод: Иван Атанасов
Художник на корицата: Стефан Касъров
ИК „Колибри“, 2013 г.
ISBN: 978-619-150-253-0
История
- — Добавяне
Три: Изрязани сцени
Това не беше краят. Полицаите пристигнаха в „Муви Палас“ малко след девет и половина. Бърди ги придружаваше. Откриха осакатените тела на Дийн и Рики, както и останките на Барберио. На горния етаж, в ъгъла на коридора, намериха една вишневочервена обувка.
Бърди не каза нищо, но беше сигурна, че Линди Лий не си е тръгнала от киното.
Обвиниха я в двойно убийство, което никой не вярваше, че Бърди е извършила, и я оправдаха поради липса на доказателства. Съдът нареди да бъде поставена под психиатрично наблюдение за период, не по-малък от две години. Жената може и да не беше убийца, но явно й хлопаше дъската. Историите за ходещи тумори не се отразяват добре на ничия репутация.
* * *
Когато дойде лятото, Бърди се подложи на едноседмична гладна диета. По-голяма част от теглото, което изгуби, беше вода, но приятелите й се обнадеждиха, че най-накрая е намерила сили да се справи с Големия проблем.
През същия уикенд тя изчезна за двадесет и четири часа.
* * *
Бърди откри Линди Лий в една запустяла къща в Сиатъл. Намери я сравнително лесно — по онова време на бедната Линди й беше трудно да контролира тялото си, камо ли да се крие от евентуални преследвачи. Собствените й родители я бяха отписали преди няколко месеца. Само Бърди беше продължила да я търси, нае детектив и накрая търпението й бе възнаградено с гледката на тази празна стая, в която седеше слабата красавица — по-слаба от всякога, но все още красива. Във въздуха бръмчаха мухи. По средата на пода имаше купчина лайна, най-вероятно човешки.
Бърди беше извадила пистолета още преди да отвори вратата. Линди Лий изплува от мислите си — а може би от неговите мисли — и погледна към нея с усмивка. Усмивката се задържа за момент, после паразитът в Линди разпозна лицето на Бърди, видя оръжието в ръката й и разбра защо е дошла.
— Е — каза той и се изправи, за да посрещне своя посетител.
Очите на Линди Лий, устата, вагината, анусът, ушите и ноздрите й се пръснаха и туморът се изсипа от нея на крещящо розови струи. Изпълзя през гърдите й, които никога не бяха давали мляко, през порязания й палец, през едно охлузване на бедрото.
Използва всички възможни отвори, за да излезе.
Бърди вдигна пистолета и стреля три пъти. Туморът се протегна към нея, после се олюля и падна. Когато спря да мърда, тя извади спокойно бутилката с киселина от джоба си, разви капачката и изля димящото й съдържание върху човешкия труп и доскорошния му гостоприемник. Туморът се разложи, без да издаде нито звук, и Бърди го заряза на осветения от слънцето под — безформена купчина, от която се издигаше задушлив пушек.
Изпълнила дълга си, тя излезе на улицата и се отдалечи: възнамеряваше да живее дълго след финала на тази комедия.