Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Son of Celluloid, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)
Редакция и корекция
Мила Томанова

Издание:

Клайв Баркър. Кървави книги: Том ІІІ

Британска, първо издание

Превод: Иван Атанасов

Художник на корицата: Стефан Касъров

ИК „Колибри“, 2013 г.

ISBN: 978-619-150-253-0

История

  1. — Добавяне

Три: Изрязани сцени

Това не беше краят. Полицаите пристигнаха в „Муви Палас“ малко след девет и половина. Бърди ги придружаваше. Откриха осакатените тела на Дийн и Рики, както и останките на Барберио. На горния етаж, в ъгъла на коридора, намериха една вишневочервена обувка.

Бърди не каза нищо, но беше сигурна, че Линди Лий не си е тръгнала от киното.

Обвиниха я в двойно убийство, което никой не вярваше, че Бърди е извършила, и я оправдаха поради липса на доказателства. Съдът нареди да бъде поставена под психиатрично наблюдение за период, не по-малък от две години. Жената може и да не беше убийца, но явно й хлопаше дъската. Историите за ходещи тумори не се отразяват добре на ничия репутация.

* * *

Когато дойде лятото, Бърди се подложи на едноседмична гладна диета. По-голяма част от теглото, което изгуби, беше вода, но приятелите й се обнадеждиха, че най-накрая е намерила сили да се справи с Големия проблем.

През същия уикенд тя изчезна за двадесет и четири часа.

* * *

Бърди откри Линди Лий в една запустяла къща в Сиатъл. Намери я сравнително лесно — по онова време на бедната Линди й беше трудно да контролира тялото си, камо ли да се крие от евентуални преследвачи. Собствените й родители я бяха отписали преди няколко месеца. Само Бърди беше продължила да я търси, нае детектив и накрая търпението й бе възнаградено с гледката на тази празна стая, в която седеше слабата красавица — по-слаба от всякога, но все още красива. Във въздуха бръмчаха мухи. По средата на пода имаше купчина лайна, най-вероятно човешки.

Бърди беше извадила пистолета още преди да отвори вратата. Линди Лий изплува от мислите си — а може би от неговите мисли — и погледна към нея с усмивка. Усмивката се задържа за момент, после паразитът в Линди разпозна лицето на Бърди, видя оръжието в ръката й и разбра защо е дошла.

— Е — каза той и се изправи, за да посрещне своя посетител.

Очите на Линди Лий, устата, вагината, анусът, ушите и ноздрите й се пръснаха и туморът се изсипа от нея на крещящо розови струи. Изпълзя през гърдите й, които никога не бяха давали мляко, през порязания й палец, през едно охлузване на бедрото.

Използва всички възможни отвори, за да излезе.

Бърди вдигна пистолета и стреля три пъти. Туморът се протегна към нея, после се олюля и падна. Когато спря да мърда, тя извади спокойно бутилката с киселина от джоба си, разви капачката и изля димящото й съдържание върху човешкия труп и доскорошния му гостоприемник. Туморът се разложи, без да издаде нито звук, и Бърди го заряза на осветения от слънцето под — безформена купчина, от която се издигаше задушлив пушек.

Изпълнила дълга си, тя излезе на улицата и се отдалечи: възнамеряваше да живее дълго след финала на тази комедия.

Край