Сидни Шелдън, Тили Багшоу
Ангел на мрака (6)

6.

Той погледна проблясващите сини светлини в огледалото за обратно виждане и провери скоростта си. Шейсет и пет. Едва пет мили над лимита, на практически празна отсечка от пътя в покрайнините на града.

Дребнавост. Мизерни номера като този създаваха лошо име на лионската полиция. Смъкна прозореца си, за да сподели с жандарма това мнение, но внезапно се ухили.

Въпросният полицай беше жена. Изключително привлекателна жена. Косата й бе червена, а той имаше слабост към червенокосите, очите й — сини, а гърдите — пищни, и дори полицейската униформа не можеше да ги прикрие.

— За къде бързате, господине?

О, а гласът? Нисък и дрезгав, със сексапилния тон, който само французойките притежаваха. Съвършен.

Той се усмихна флиртаджийски.

— Всъщност, полицай, имам среща.

— Среща? Наистина ли?

Красивите червеникавокафяви вежди се повдигнаха въпросително.

— Е, няма ли да я разглезите прекалено много, ако се появите на срещата точно на секундата?

— Тя вече си е разглезена.

Като измъкна глава през страничния прозорец, той целуна полицайката страстно по устните.

— В колко часа ще се прибереш за вечеря, скъпи? — попита го жена му, когато най-после отлепиха устни, за да си поемат дъх.

Дани Макгуайър се ухили.

— Веднага щом мога, бебчо. Веднага щом мога.

 

 

Петнайсет минути по-късно, когато влезе в офиса на Интерпол за срещата си, Дани си помисли обнадеждено, че надали щеше да се забави тази вечер. Селин изглеждаше толкова секси в тясната си синя униформа, че никак не му се отдалечаваше от нея. В деня, когато се запознаха, тя пак бе в униформа и Дани все още я харесваше най-много така.

В Ел Ей никога не бе излизал с полицайка. Но във Франция всичко беше различно. Премести се тук преди около десет години, преследвайки една сянка. Сянката на Анджела Джейкс. Не я откри. Вместо нея намери Селин, любов, френска култура и кухня, обещаваща кариера и напълно нов живот. Сега Лион бе негов дом и той го обичаше повече, отколкото бе смятал за възможно.

Но когато пристигна тук, нещата стояха по друг начин.

Дани Макгуайър мразеше Франция, защото я свързваше с провал. Със собствения си провал. Убийството на Джейкс бе забележителен случай в много отношения и не на последно място бе фактът, че това бе първият провал в кариерата на Дани Макгуайър. Така и не откри човека, убил Андрю Джейкс по такъв садистичен начин и изнасилил красивата му жена.

Дани никога нямаше да забрави сутринта, когато пристигна в къщата на Лайл Реналто в Бевърли Хилс и дръпна завивката му. Адвокатът, който лежеше гол и възбуден, му се изсмя подигравателно. После го уведоми с радостен тон, че Анджела Джейкс заминала. Според Лайл тя била разстроена от „агресивните разпити“ на Дани и решила да започне нов живот отвъд океана. Скрит зад поверителността между адвокат и клиент, Реналто упорито отказа да даде допълнителна информация на полицията.

По това време Дани Макгуайър осъществи първия си контакт с Интерпол. Когато влезе в И-24/7, базата данни на Интерпол, създадена да подпомага местните правни агенции на страните членки при проследяване на заподозрени из целия свят, той успя да открие следи от Анджела Джейкс в Гърция и установи връзка с полицията в Атина, но не можа да я намери. Междувременно всичките му следи в Ел Ей пресъхнаха една след друга. Убиецът на Андрю Джейкс се бе изпарил, както и съпругата му, и откраднатите бижута и миниатюри. Единственото, останало от съвместния живот на семейство Джейкс, бяха парите, които се озоваха в касите на две различни благотворителни организации за деца.

Началниците на Дани бяха адски засрамени. Безмилостно смазаха интереса на медиите към случая, уж за да не окуражават „имитатори“, но най-вече за да предпазят собствената си кожа. Случаят бе закрит. Мотив: кражба. Нападател: неизвестен. Дани бе преместен в отдела по измами, очевидно понижение, и му бе наредено да забрави за Анджела Джейкс, ако иска да запази службата си.

Но той не можеше да забрави. Как изобщо някой би могъл да забрави това зашеметяващо лице? Нито пък искаше да си запази службата. Напусна полицията и прекара следващите две години, като похарчи всичките си спестявания, в пътуване из Европа, за да издирва Анджела. Но като частно лице откри, че местните полицаи не му оказваха почти никаква помощ и трябваше да разчита само на безскрупулни частни детективи. Накрая, фалирал и депресиран, той се озова вън Франция, където стар познат в Лион го уведоми, че Интерпол набира нови служители, и го посъветва да кандидатства там.

Дани бавно изгради отново съсипаната си кариера. Присъедини се към ЕРИ (Екип за реагиране на Интерпол) като младши член и бързо си създаде репутацията на изключително умен стратег с оригинално мислене. ЕРИ можеше да действа из целия свят в рамките на дванайсет или двайсет и четири часа след инцидент, за да помогне на местната полиция в дадена страна. Приспособимостта, бързото мислене и способността да работиш в екип в сложни ситуации бяха ключови за успеха на екипа. Дани Макгуайър се отличи на всички нива. Спечели похвали за смелостта и уменията си в случай на убийство, в който бяха замесени корсикански банди. Немного чуждестранни ченгета биха успели да убедят хората в подобно затворено общество да проговорят, но Дани се справи и предаде на съда петима от гангстерските водачи. След това дойде убийството с брадва на арабски шейх в Северна Африка, което не бе трудно за разкриване, тъй като престъпникът бе оставил отпечатъците си из целия апартамент на жертвата. Последва изчезването на кралица на красотата във Венецуела. Въпросното момиче се оказа любовница на богат руски нефтен магнат. Случаят бе чудесен за Дани, който уреди страхотна присъда за убиеца. Не беше толкова добър за кралицата на красотата. Части от трупа й бяха намерени в няколко чувала за боклук в мотел в Мараги.

Дани се наслаждаваше на работата си и живота във Франция и скоро самочувствието му се завърна. Запознанството и брака със Селин бяха глазурата на тортата. Но въпреки всичките си триумфални случаи и издигането си в Интерпол той никога не забрави Анджела Джейкс.

Коя е била, преди да се омъжи за съпруга си? Защо изчезна?

Знаеше, че не неговите въпроси я бяха подплашили, както твърдеше Лайл Реналто. Сигурно имаше друга причина. Но най-важното бе: кой я беше изнасилил и убил съпруга й по такъв зверски начин. Официалната версия, че грабежът излязъл извън контрол и довел до убийството, бе пълна глупост. Крадците на произведения на изкуството не прерязват гърлото на старец с такава сила, че главата му почти да се откъсне от трупа.

Накрая Селин убеди Дани да се откаже от манията си. Усещайки, че в чувствата на мъжа й към Анджела Джейкс има нещо повече от професионален интерес, тя му призна откровено, че се чувства застрашена.

— Тя изчезна — каза му със сълзи в очите. — Но аз съм тук. Това не ти ли е достатъчно?

— Разбира се, че ми е достатъчно, скъпа — увери я Дани. — Ти си всичко за мен.

Но години по-късно, макар и само в сънищата му, Анджела Джейкс все още го омагьосваше с млечнобялата си кожа и шоколадовокафявите очи.

„Намери животното, което извърши това.“

Дани й обеща, че ще го намери, но се провали. Животното все още бе на свобода.

Постепенно обаче той почти забрави за случая. Бракът му със Селин бе истински щастлив. Преди два месеца, когато Дани бе повишен в началник на целия ЕРИ отдел, който ръководеше двайсет и осем екипа за бързо реагиране, най-после му се стори, че е приключил с кошмара от убийството на Андрю Джейкс. Че най-после е намерил мир и спокойствие.

И тъкмо тогава получи първия имейл.

Първото съобщение на Мат Дейли бе озаглавено просто „Андрю Джейкс“. Когато видя тези две думи на екрана, Дани усети как кръвта му застина. Дейли не споменаваше почти нищо за себе си, посочваше само, че е „заинтересовано лице“ и че разполага с „нова информация“ по случая, която иска да обсъди лично с Дани. Детективът реши, че става дума за лоша шега, и изобщо не отговори. Но имейлите продължиха да пристигат, а после започнаха и телефонните обаждания в службата на Дани, по всяко време на деня и нощта. Накрая Дани посъветва господин Дейли, ако наистина разполага с нова информация по случая, да я предаде на отдел „Убийства“ на полицията в Ел Ей. Но Дейли не бе склонен да отстъпи. Настоя да говори лично с него и заяви, че ще долети в Лион следващата седмица и няма да си тръгне, докато Дани не се съгласи да се види с него.

И сега, верен на думата си, той беше тук. Матилда, способната секретарка на Дани, му звънна преди час. Съобщи му, че рус американец седял пред кабинета и твърдял, че има спешна среща с Дани. Попита го какво да направи.

„Искам да го отпратиш — понечи да отговори. — Кажи му да спре да ми напомня за Анджела Джейкс и да се разкара от живота ми.“

— Кажи му, че идвам, но не разполагам с много време — изрече вместо това. — Ще трябва да говори бързо.

 

 

— Господин Дейли — поздрави Дани Макгуайър студено. — По-добре ще е да влезете в кабинета ми.

Кабинетът на Дани беше просторен и удобен. Мат знаеше, че бившият детектив се справя добре с живота след напускането на Ел Ей, но се изненада, когато видя точно колко добре. Снимки на зашеметяваща червенокоса жена украсяваха цялата стая.

Мат вдигна една от тях небрежно.

— Съпругата ви?

Макгуайър кимна кратко.

— Много е красива.

— Знам. И сега си е у дома и ме чака — отвърна Дани, мрачно вторачен в него. — Какво мога да направя за вас, господин Дейли?

Пулсът на Мат се ускори. Край с любезните приказки. Той си пое дълбоко дъх и каза:

— Можете да възобновите разследването на убийството на Андрю Джейкс.

Дани се намръщи.

— И защо да правя това?

— Защото има нови улики.

— Както вече споменах в имейла си, господин Дейли, ако разполагате с важна информация, трябва да я предадете на полицията в Ел Ей. Този случай вече не е моя работа, нито е в моята юрисдикция.

— Вие сте от Интерпол — логично възрази Мат. — Целият свят е в юрисдикцията ви, нали?

— Не е толкова просто — промърмори Дани.

— Аз пък мисля, че е.

Мат Дейли се наведе напред и прикова очи в Дани. Беше упорит тип.

— Полицията в Ел Ей изобщо не се интересува от случая. Приключили са го и са се отказали. Вие напуснахте точно по тази причина.

Дани не отговори. Не можеше да оспори логиката му.

Следващите думи на Мат Дейли го смразиха.

— Ами ако ви съобщя, че е имало ново убийство?

Дани Макгуайър се насили да запази спокойствие.

— Стават много убийства, господин Дейли. Из целия свят, във всеки час от всеки ден. Ние хората сме жестоки създания.

— Не и като това.

Мат Дейли бръкна в куфарчето си, извади дебела папка и я тръшна на бюрото на Дани.

— Абсолютно същият метод на действие. Старец, жестоко заклан, младата му съпруга — изнасилена. Тя оставя всичките си пари на благотворителна организация за деца и изчезва.

Устата на Дани пресъхна. Ръцете му се разтрепериха, когато докосна папката колебливо.

Възможно ли бе това да е истина? Животното е нападнало отново след всичкото това време?

— Къде? — едва прошепна той.

— В Лондон. Преди пет години. Името на жертвата е Пиърс Хенли.