Фабиан Ленк
Походът на Ханибал (17)

Великият Ханибал от триумфа до падението

Към средата на III в.пр.н.е. Рим влязъл в конфликт с Картаген^[1] — една от най-могъщите и богати държави в Средиземноморието.

Картаген бил разположен на северния африкански бряг, в областта на днешния Туниски залив. Картагенските търговски кораби кръстосвали Средиземно море и картагенците били безспорни владетели на морските търговски пътища. Те търгували с всички страни по Средиземноморското крайбрежие и Картаген станал много богата и могъща държава. Богатството й позволило да поддържа голям военен флот и силна армия, съставена основно от наемници. Постепенно Картаген основал множество колонии по островите и крайбрежието на Средиземно море.

Но през III в.пр.н.е. в Средиземноморието се въздигнала нова могъща сила. Рим вече бил завладял почти целия Италийски полуостров и се стремял да разшири господството си по цялото Средиземноморие. Повод за първата война между Рим и Картаген станал спорът за владеенето на богатия остров Сицилия. Римляните наричали картагенците „пуни“, затова и войните с Картаген били наречени Пунически. Те били три и продължили повече от сто години — от 264 г.пр.н.е. до 149 г.пр.н.е., когато Картаген бил завладян от римляните и разрушен до основи.

Първата Пуническа война (264–241 г.пр.н.е.), завършила с победа на Рим, който завладял остров Сицилия. След края на войната картагенците се насочили към Иберия (днешна Испания) и започнали постепенно да подчиняват полуострова.

Именно в този период се родил Ханибал. През 246 г.пр.н.е. в семейството на прочутия картагенски пълководец Хамилкар Барка се появил първородният му син Ханибал. Едва деветгодишно, момчето напуснало родината си и заминало с баща си и двамата си по-малки братя — Хаздрубал и Магон, за Иберия, където Хамилкар Барка командвал картагенската армия. Древните историци разказват, че още като момче Ханибал дал клетва, че ще мрази римляните до сетния си дъх.

През 221 г.пр.н.е., едва 25-годишен, Ханибал поел командването на картагенската армия в Иберия. Той решил, че римляните са достатъчно отслабнали, а картагенската армия — достатъчно силна, за да им се противопостави. През 219 г.пр.н.е., след осеммесечна обсада, той превзел град Сагунт — съюзник на Рим. Това станало повод римляните да отправят ултиматум към картагенците, че ще им обявят война, ако не им предадат Ханибал. Сенатът на Картаген отказал и така се стигнало до Втората пуническа война, започнала през 218 г.пр.н.е.

През пролетта на същата година с голяма армия от 80 000 пехотинци, 10 000 конници и 37 бойни слона Ханибал предприел с необикновена бързина нечуван и немислим дотогава поход — от Пиренейския полуостров през Алпите до Италия, за да изненада римляните в гръб. Брат му Хаздрубал се противопоставил на този план, защото смятал, че е твърде рискован. Въпреки това Ханибал не се отказал от намеренията си. Съпровождан от другия си брат си Магон и своя близък приятел Махарбал, той поел към Рим.

Един от слоновете, участвал в похода, наистина се казвал Зирос. Няма свидетелства обаче, че Ханибал е яздел тъкмо него.

С цената на огромни усилия Ханибал и хората му прекосили Алпите — нещо, което се смятало за невъзможно. Най-вероятно войските са минали през прохода Монженевр, но няма сигурни доказателства за това. Преминаването на Алпите продължило 15 дена. Армията на Ханибал постоянно била атакувана от враждебно настроените племена, живеещи в планината, най-вече от племето алоброги. Само 6 000 конници, 20 000 пехотинци и около 20 слона, сред които и Зирос, успели да прекосят Алпите. Слизането на армията в Италия било голяма изненада за римляните и те дълго време не можели да се съвземат от нея. Появата на армията на Ханибал в северните части на Италия дала повод на местните галски племена, които съвсем наскоро били подчинени от Рим, да се вдигнат на бунтове, което допълнително влошило положението на римляните. Към картагенците се присъединили и множество галски отряди, които попълнили част от загубите на армията на Ханибал.

В няколко кръвопролитни битки картагенците разбили римските легиони. Най-известното сражение било това при Кана. На 2 август 216 г.пр.н.е. два пъти по-малката армия на Ханибал унищожила 16 римски легиона (около 80 000 войници). И до днес тактиката на тази битка се изучава във всички военни академии по света. През следващите години армията на картагенците минала през цяла Италия от север на юг, като завладявала селищата по пътя си. Ханибал заповядал на войниците си да щадят местните жители, като така ги привлякъл на своя страна. Въпреки победите си обаче Ханибал не направил опит да превземе Рим, което мнозина историци днес оценяват като стратегическа грешка. На предводителя на конницата му и негов близък приятел, Махарбал, приписват следните думи: „Ти умееш да побеждаваш, Ханибал, но не умееш да се възползваш от победите си!“.

Предполага се, че Ханибал не се е решил да нападне Рим, защото не разполагал с достатъчно стенобойни машини, за да предприеме обсада на отлично защитения град.

През 204 г.пр.н.е. римският Сенат взел решение римската армия да нападне Картаген с надеждата, че това ще накара Ханибал да се върне и да защити родината си. Начело на римската армия бил поставен консулът Публий Корнелий Сципион. След като римската армия дебаркирала на африканския бряг, изплашеното картагенско правителство повикало на помощ своя най-прославен пълководец. Решителното сражение било през 202 г.пр.н.е. край малкото градче Зама. Тук Ханибал претърпял единственото си поражение от римляните. Само година по-късно римляните спечелили Втората пуническа война. А консулът Сципион получил прозвището Африкански в чест на победата си в Африка.

Ханибал успял да оцелее в битките, но загубил поста си на главнокомандващ картагенската армия. Насочил се към политиката и през 196 г.пр.н.е. бил избран за суфет^[2] (титла, която се равнява на римската „консул“). На този висок пост той си спечелил множество врагове сред картагенските благородници, защото предложил закони, ограничаващи влиянието на аристокрацията.

През 195 г.пр.н.е. политическите противници на Ханибал решили да го изпратят в изгнание, но той разбрал за намеренията им и избягал в Селевкидското царство, където се установил на служба при цар Антиох III^[3]. Ханибал бил един от пълководците на антиохийските войски във войната срещу Рим.

След като цар Антиох III претърпял поражение през 190 г.пр.н.е., Ханибал бил принуден да избяга — първо в Крит, а след това във Витиния^[4], при цар Прусий I^[5]. Римляните обаче научили за това и притиснали Прусий да им предаде омразния им враг. Ханибал научил, че неговият домакин се е съгласил да го предаде на римляните, и сложил край на живота си. Така през 183 г.пр.н.е. си отишъл един от най-великите пълководци и гениални стратези в историята на човечеството. Той останал в паметта на потомците не само като смел воин, но и като скромен човек, който понасял всички трудности наред с войниците си. Днес скромен паметник в турския град Гебзе бележи мястото, където са минали последните дни от живота на Ханибал.