В родното му място, селцето Ульоми (бивш. Уломи), на около три версти от Орел, сред люлякови храсти се издига паметник, построен с парите на заможен съселянин чеченец — малък и по селски скромен. Направен е от местния самороден талант Льоха и изобразява фигурка на човек, който размахва юмрук срещу пикиращ над него самолет.

Самолетът и фигурката образуват едно цяло — те са изрязани от лист дебела поцинкована ламарина, занитена за желязно шаси на тракторно ремарке (паметникът е изработен от подръчни материали и това го прави особено трогателен). Човекът изглежда беззащитен пред огромното летящо чудовище и няма съмнение, че е обречен в тази схватка.

Но ако се вгледате, ще видите — пикиращият самолет вече се е спуснал прекалено ниско, за да успее да излезе от пикиране. И тогава ви става ясна метафората на художника: стъпилият на земята може със силата на духа си да победи страшния небесен враг, дори ако трябва да плати за това с живота си…

Излезе ли вятър, листът ламарина започва да вибрира и да бучи, сякаш са се включили двигателите на въздушната машина. В такъв момент ни се струва, че от миналия век долита страховитото ехо на войната — нали Курската дъга е съвсем наблизо. Но бученето стихва и си спомняме, че над главите ни синее мирно небе. За дълго ли?

Веднъж даваха паметника по телевизията — децата окопаваха люляците и пускаха във въздуха радиоуправляеми модели на самолети. Весели лица, звънтяща песен на мотори… Само че красноречивият кореспондент не каза, че две седмици са събирали деца за телевизионното шоу из целия окръг. Нашата власт е свикнала векове наред да гребе със замах руски народ и да го разплисква с шепи — а дали утре ще има откъде да гребне?

1

За цивилния живот на Савелий Скотенков са се запазили малко сведения и може би са прави онези, които смятат, че информацията е била позачистена от някакви държавни съображения. Даже снимки почти липсват — до нас са достигнали само няколко с добро качество.

На една от тях Скотенков стои облечен в скромно черно палтенце със сив каскет ушанка и зъзне усмихнат насред зимна улица до витрина на магазин (познавачите на Москва твърдят, че зад гърба му е Елисеевският магазин отпреди реконструкцията). Той излъчва нещо неуловимо провинциално, но и европейско… Това усещане трудно може да се обясни. Сякаш провинцията, от която е дошъл, е някаква паралелна Русия, щастлива, заможна и с друга история. Снимката е от средата на първото десетилетие на XXI век и, кой знае защо, буди симпатия към увековеченото на нея младо момче.

Друга снимка, правена през лятото в градинката до Болшой театър, може да се датира по триетажното златно клекало с кадифена полумаска, което се достроява на фона от мустакати турци — бяха го сложили за реклама на романа на един прозаик с рубльово-успенска насоченост, но поради добре известни ни събития то стоя само два дни^[2]. На тази снимка Савелий изглежда много по-възрастен и помъдрял, а брадата му е боядисана с къна. Може да са го снимали по време на някой кратък отпуск.

През цялата епоха, изминала между тези две снимки, той е сменил много дейности: писал е лирически стихотворения и критически статии, бил е изкуствовед, консултант политолог, занимавал се е с революционна работа и с маркетология (талантливите руски момчета традиционно минават последователно през всички тези поприща).

По едно време дори е водил кратък курс в Дипломатическата академия при МВнР, озаглавен „Основи на криптодискурса“, задържал се в графика на факултативните дисциплини цели две години. Този курс се радвал на популярност сред слушателите, но будел неприязън у другите преподаватели и накрая бил изваден от програмата.

2

Ще се спрем накратко, доколкото позволяват рамките на нашия очерк, на ранния, изпълнен с искрометна еклектика период от живота на Скотенков (тук някак не приляга да разсъждаваме върху „наследството“ от това време, защото всичко, за което говорим сега, е само засилване преди същинския му полет).

Създаденото от него в онези години е интересно преди всичко като показател за вътрешното му израстване, което е било противоречиво и сложно.

Не е правилно Скотенков да се представя като типичния патриотар ураджия или ретроград, още повече като „националист“, какъвто той абсолютно сигурно не е бил. Имал е периоди на съмнения, нещо повече, преживявал е дори моменти на остро критично неприемане на Родината си, почти на омраза. Но все пак винаги е намирал пътя от тези тъмни дебри към светлината.

Съдържанието на изкуствоведските му статии в повечето случаи става ясно от заглавията им. Например „“Четирите сини квадрата" като връх на руския супрематизъм". Става дума за картината на тогавашния министър-председател, допреди ребрандирането си известна като „Шарка“, но статията съвсем не е подигравателна, а тъкмо обратното — написана е съвместно с небезизвестния Макар Гетман за един холандски каталог. Смята се, че впоследствие точно Гетман е вербувал Скотенков във ФСБ.

Скотенков демонстрира влечение към грубовата членоразделност на съжденията, понякога дори към опростенчество.

Например в анализа си на фреската „Хазари предават арлекини на атамана Путин“ (фрагмент от първия виртуален стенопис на тавана на Обществената палата) той използва изкуствоведската статия като формат за отправяне на остри и невинаги адекватни политически нападки. Свободният достъп до статията е ограничен, но в обществената полемика току се появяват цитати от нея — желаещите лесно ще намерят фрагменти от нея, ако потърсят в Гугъл по ключови думи „обществена палата“ (гниди ОК доносници).

В периоди на мизантропско отношение към действителността Скотенков изобретява няколко мема, например „гой парад“ (така кръщава годишния „Руски марш“)^[3] и „православна икономика“ (има се предвид стопанският модел, общ за Гърция, Русия и Украйна). Той е автор на израза „Мардан Палас на духа“^[4] (както блогърите още дълго наричат всяко скъпоструващо начинание на властите в сферата на културата) и формулира емпиричното „правило на Свределчето“, съгласно което всяка либерална икономическа реформа в Русия води като краен резултат до появата на нов свръхбогат евреин в Лондон (статията „Защо китайският път не е за нас“).

Негова е формулировката на основното международно противоречие на XXI век: „между въглеводородните деспотии и тръбопроводните демокрации“ (в статията „Борис Гризлов^[5] и руското самоизяждане“). Някои западни наблюдатели приемат тази концепция много на сериозно и я разбиват на пух и прах с русофобски цели. Никой от тях обаче не забелязва, че самата Русия от диалектична гледна точка представлява тръбопроводна демокрация — поне по отношение на южните си съседи.

Впрочем, когато му се отваря възможност да работи за Кремъл, Скотенков не я изпуска: в една от статиите си за malyuta.org той представя проект за „втори крак“ на властта. Според виждането му трябва да се създаде подобие на Републиканската партия, към която би могла да се прехвърли най-богатата част от „Единна Русия“ — авторът нарича тази структура „GOP Русия“ по аналогия с американската Grand Old Party^[6]. Но дори тук Скотенков се изхитрява да захапе ръката, която го храни: „Знаем какво означава «сенатор» в императорски Рим. Но какво означава това в нашата страна? И какво трябва да направи човек, за да стане такъв? Да зацвили като жребец в банята на Путин?“.

Талантът му се разкрива най-пълно в случаите, когато трябва да се разгроми и развенчае нещо. Ето например какво пише за руската бюрокрация в статията „Бълхосфера и революция“ — молим да ни извините за дългия цитат, но той ще каже за младия Скотенков повече, отколкото петдесет страници биографични сведения. Особено интересно е мястото, където той споменава радикалния ислям.

По внушение на древните съветски хумористи (а точно такива невзрачни влияния създават най-неувяхващите стереотипи) е прието да се смята, че, видите ли, бюрокрацията е нещо плесенясало, пърхутясало-нересано, уродливо и тромаво. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.

Днес руската бюрокрация представлява ослепителна усмивка, изтънчен парфюм, леки спортни фигури, интелектуални четения, радикално изкуство, тенис и поло, „бугати“ и „бомбардие“. И ако това щастливо пространство, измито от екологично чиста вълна, е обърнало на потребителите деловодски подпечатан гръб, то този гръб трябва да се възприема само като най-несъвършената му в естетическо отношение част, един вид оголен засмукващ анус.

Прието е да се смята, че властта се крепи на щикове. Но днес руската бюрокрация се крепи не толкова на специалните подразделения, колкото на политически постмодернизъм. Какво е това и по какво се отличава от постмодернизма в изкуството?

Представете си, че сте потъпканият и измъчен руски потребител. Задавате си въпроса кой задвижва зъбните колела, на които ден след ден се намотават вашите черва, и започвате да търсите истината — чак до върха, до кабинета, където седи най-главният кръвопиец. И ето, влизате в този кабинет, само че вместо кръвопиец виждате нереално готин пич, който грабва една китара и ви запява песен за всичко „мухлясало и шибано“ — такава, че дъхът ви спира: самият вие не можете даже да го формулирате по същия начин. А той ви изпява още една, толкова смела, че чак ви дострашава да стоите в една стая с него.

И след като излезете от кабинета, вече изобщо няма къде да отидете — и което е по-важното, няма за какво. Все пак няма да тръгнете да налагате със сопата на народния гняв тази умна братска глава, която знае сто пъти по-добре от вас до каква степен всичко е мухлясало и шибано. Че и горчивината в това сърце е къде-къде по-тръпчива от вашата.

Как стигнахме дотук? Ами постепенно.

По̀ към средата на двайсети век външният облик все още горе-долу идентифицира човека. Дългата кичара, дънките значат, че си дете на цветята и искаш да правиш любов, а не война… Но в края на двайсети век интернет буржоата (а после и редовите борсови гадняри) откраднаха естетиката на пролетарския бунт и униформата на бореца срещу естаблишмънта започна да се появява в рекламните карета на нюйоркските списания под девиза „That’s how Money looks now“^[7]. Следващата крачка е конфискация не само на униформата, а и на речника, идеологията и самата енергетика на протеста, защото всичко, което се поддава на описание и имитация, също спада към категорията „форма“, а всяка форма може да се открадне и използва.

И сега вождовете на бюрокрацията излъчват духа на свободата и енергетиката на протеста сто пъти по-качествено, отколкото това може да направи който и да било от нас и всички ние, взети заедно. Днес коренът на подмяната лежи толкова дълбоко, че някои дори са готови да приемат радикалния ислям — с надеждата, че там поне преоблечената бюрокрация няма да се намъкне да краде и да цвъка.

Наивни хора. Бюрократът е усвоил „комунизма“, усвоил е „свободата“, той ще усвои не само „исляма“, ами и който и да е древен марсиански култ — защото за целите на кражбата властта може да се узурпира във всякакви дрехи и с всякаква песен на уста.

Но, ще ми отговорят някои, нали съществува и истински революционен процес? Там е целият ужас — да.

Историята ни учи, че колкото и мерзка да е дореволюционната руска бюрокрация, далеч по-омерзителна е следреволюционната такава. Просто до определен момент тя остава скрита зад артистичния авангард на революцията, на която всички ние с удоволствие си играем. После, когато пърформансите и масовката се отмият заедно с локвите кръв, всичко става ясно — но тогава е вече късно.

Скотенков не се гнуси и от аутсорсинга по афро-руски — носят се слухове, че е един от авторите в сянка на съдържащия много страници преамбюл на военната доктрина на Георгия, според която тази страна трябва да бъде в състояние да води едновременно две големи пиар войни на два независими информационни фронта. Но така и не си е получил парите за тази работа.

Като маркетолог той участва в брандинга на няколко перспективни водки. Сред тях е водката „Портал“, разработена въз основа на произведения на родните фантасти, и водката „Дарът на орела“, в чиято концепция Скотенков отдава уважение и почит към родното си място.

Връзката с Кастанеда във втория случай едва ли е осъзната от самия автор, така че опитите на съвременните окултисти да предявят права върху паметта на Скотенков са просто смешни. Интересно е обаче да се отбележи, че американските експерти също са изтълкували наименованието „Дарът на орела“ точно в този смисъл. Но няма да изпреварваме събитията. Приписваният на Скотенков, разказ „Съветски Реквием“, качен на сайта Wikileaks заедно с така наречените „мемоари на Семьон Левитан“ и други пропагандни фалшификати на ЦРУ, е късна имитация, подражаваща на „Немски Реквием“ на Х. Л. Борхес.

3

Курсът „Основи на криптодискурса“ (Скотенков го води две години в Дипломатическата академия) става безспорният крайъгълен камък, по който може да се съди в каква посока са еволюирали възгледите му с възрастта.

Най-лесно ще обясним какво е „криптодискурс“, като си послужим с откъс от една лекция. По-долу цитираме запазен ръкописен конспект на един от присъствалите, където устната реч на Скотенков по всяка вероятност е претърпяла значителни съкращения.

Нива на криптодискурса

Всеки дипломатически или публицистичен дискурс винаги има две нива:

1) външно, формално-фактологическо (геополитическо),

2) „същностно“ — реален енергиен пълнеж на дискурса, метатекст.

Манипулирането на фактите служи само за външно оформяне на енергийната същност на всяко изказване. Представете си например на прием в посолство прибалтийски дипломат да ви каже:

— В по-широка историческа перспектива Сталин е същият като Хитлер, а СССР е като фашистка Германия, само че с азиатски привкус. А като юридически приемник на СССР Русия е днешната фашистка Германия.

На същностно-енергийно ниво това изречение има приблизително такава проекция:

„Ваня, носи ме на конче. Аз ще те яхна и ще вляза в Европа, а ти ще ми чистиш обувките за десет евроцента на ден“.

На същото ниво отговорът, разбира се, е следният:

„Духай ми, блатно лайно, че да ти сипя нефт, а ако духаш добре, може и да купя малко от рибните ти консерви. Пък за това, че сте имали свой СС легион, евреите още сто години ще ви го навират отзад и така ви се пада“.

Но на геополитическо ниво същностният отговор се проецира така:

— Извинете, но това е доста примитивна концепция. В годините на Втората световна война Съветският съюз е изнесъл на гърба си основната тежест на борбата срещу нацизма, а понастоящем Русия е най-важният икономически партньор на обединена Европа. И всеки опит да се постави под въпрос освободителната мисия на Червената армия е престъпно безсрамие, също толкова отвратително, колкото отричането на Холокоста.

Традиционно бедата на руската дипломация е там, че смесва нивата на дискурса. Нашият дипломат най-вероятно би отвърнал направо на енергийно ниво — защото точно така се ражда отговорът в душата. Но дипломатическото майсторство се състои в това внимателно да се парира раждащият се в сърцето същностен отговор, а после с усмивка да се преведе на безупречен геополитически език.

Някои смятат, че незабавното преминаване към същностно ниво на общуване не е бедата, а тъкмо силата на нашата дипломация (Лавров). Но това е имперск. подход от миналия век, обусл. от гол. брой танк. дивиз. в Европ. Вече остар.

Разл. дипл. школи.

Домашна работа.

1) Преведете от геополитически на същностен следния диалог на американски (А) и руски (Р) дипломат:

А.: — Русия не е демокрация и никога не е била — а руската държавност от тринайсети до двайсет и първи век представлява постоянно мимикриращо и стремящо се да се въоръжи с най-нови технологии татаро-монголско иго.

Р.: — Извинете, но това е доста примитивна концепция. В годините на Втората световна война Съветският съюз е изнесъл на гърба си основната тежест на борбата срещу нацизма, а после е създавал ядрен щит, което е било невъзможно без временно ограничаване на правата и свободите. А всички знаят, че прехвалената американска демокрация е само смокиново листо, което прикрива престъпното безсрамие на мафиите от Уолстрийт, също толкова отвратително, колкото отричането на Холокоста, и това е известно на всички. А вие дори не можете да го изречете на глас.

2) Присъствате на разгонването на несанкциониран митинг в Москва. Към вас се обръща намиращ се там депутат от Европарламента с молба да коментирате ограничаването на свободата ви, на което той е станал свидетел. Във вас се надига следният отговор на същностно ниво:

„Мойта свобода, мамка ти, не я ограничават боклуците, дето идват тука веднъж в месеца да насметат за два часа пред десет телевизионни камери трима евреи и един педал, които от това живеят, ами точно вашият шибан Европарламент, заради който аз трябва като последния духач седмици наред да събирам хартийки за виза, че после и да седя три часа на една опашка, дето няма къде да пикая, затова пък пускат Вивалди, та да инвестирам собствените си събрани с кръв и пот евро, с които впрочем утре еба ли го въобще к’во ще стане, във вашите тлъсти гърци и потни италианци — абе вървете на майната си с вашите балтийски рибоебачи и полски плюскачи на картофи, пък аз по-добре да си закарам паричките в Бразилия или Хонконг, или някъде другаде, където няма на влизане да ми пикаят във физиономията, чаткаш ли?“

Задача: преведете на геополитически, като премахнете елементите на hate speech^[8]. Прочетете с лицемерна усмивка.

Тук, макар и в нанозародиш, вече присъства онази технология, заради която в бъдеще американските генерали ще нарекат Скотенков най-големия си кошмар.

След като престава да чете тези лекции, всички следи от дейността му на попрището на политологията и културата се губят. В това няма нищо чудно — в онези дни го сполетява нещастие, силно повлияло на житейските му възгледи.

Знаем, че Скотенков продал московския си апартамент, наследен от една леля, и смятал да купи нов. Парите не му стигали. Той решил да припечели, като играе на форекс пазара — и по време на паметната атака на американските хеджфондове срещу еврото (можем да доловим ехото от далечния й гръм в последния лекционен откъс) се изхитрил да загуби практически цялата сума, която държал именно в тази валута.

Сега вече е трудно да се установи какво точно се е случило. Пък и не е особено важно — съвременната икономическа реалност предоставя на човек неограничен брой възможности да се раздели с парите си. Някои казват, че Скотенков съумял по съдбоносен начин да вложи всичко в неправилно експонирани къси позиции в еврото, като повярвал, че за няколко дни европейската валута ще падне до изравняване с долара, а после съвсем ще изчезне — но по каква точно схема е действал, не ни е известно.

Впрочем не било трудно човек да сбърка, защото всички англоезични медии тръбели за краха на еврото и заливали инвеститорите с вълни от кошмарни слухове, преплетени с цитати от някакви мъгляви, но авторитетни парижки и сингапурски аналитици. А Скотенков не бил професионалист, още по-малко вътрешен човек — в играта си на форекс пазара той изцяло разчитал на съветите на каналите CNBC и Bloomberg.

Нещастието го хвърлило в продължителна депресия. Заслепен от злочестината си, нашият герой забравил известната даже на учениците истина, че финансовият капитал няма нито родина, нито националност и чисто и просто се движи в посока към максималната печалба като сляп червей към храна. В светогледа му, уви, се появили метастази на най-лошите предразсъдъци на двайсети век.

Вярно, сега той бил склонен да търси вината за всички беди на човечеството не у евреите, а у англосаксите, които презрително наричал „ъглосъкси“ (uglosucksons: приблизително семантично поле — „синове на грозното смучене“) и motherforex (близко по звучене с motherfuckers)^[9].

Скоро след това Скотенков вече минава подготовка във Висшето училище на ФСБ — учи пущунски език и се готви за агентурна работа в Афганистан, а в свободното си време като всички нископлатени руски интелигенти със сладка завист прелиства европейските грантояди, които свалят всички и всякакви маски от лицето на обществото на потреблението и спектакъла.

4

Сега трябва да направим екскурс към съвсем друга област — историята на развитието на бойната авиация. Молим читателя да се въоръжи с търпение: ще се постараем да не го товарим с излишни технически подробности, но все пак ще се наложи да приведем някои сведения за най-новите съвременни технологии.

В началото на двайсет и първи век широко разпространение получават така наречените БЛА — безпилотни летателни апарати или дронове, въоръжени с ракети и високоточни бомби.

Обикновено такъв самолет се управлява по радио от седящ в бункер пилот, който вижда на монитор картинката, предавана от камерите на летателния апарат в реално време и запаметявана на запис.

Високата резолюция на оптиката позволява да се различи това, което става на земята в най-дребни детайли. Освен оператора същата картинка може да се вижда, ако трябва, от командването по цялата верига чак до върховете — също в реално време. Унищожаването на който и да е видим обект става доста лесна работа: достатъчно е да се натисне копчето.

Само че все по-трудно и по-трудно става да се натисне това копче.

Американските военни са принудени да действат в обстановка на невероятен стрес, като знаят, че всяка дума, изречена в разгара на боя, се записва и може да се появи в интернет. Такива случаи зачестяват благодарение на действията на изобличители, или whistleblowers, както в Америка наричат хората, изнасящи ведомствени тайни пред съда на обществото. Получава се доста неприятен резултат.

Операторите на бойните системи започват да страдат от нервно разстройство, което получава името Wikileaks syndrome (по наименованието на интернет проекта Wikileaks, който разпространява подобни материали). Симптомите на Уикилийкс синдрома са следните:

1. забавени реакции на това, което се случва — обусловено от двойна и тройна вътрешна препроверка на всяко вземано решение;

2. преувеличено политически коректна, формализирана и стерилна реч (това може би не е лошо за политик, който говори пред камера — но невероятно много усложнява управлението на бойната ситуация);

3. нежелание за вземане дори на най-прости решения без заповед от висшестоящия началник (който по правило на свой ред гледа да преадресира решението към още по-висока инстанция).

В резултат от това предимствата на безпилотните авиационни системи се свеждат до нула. Дори ако в мерника на екрана отчетливо се виждат фигурки на въоръжени врагове, командването по цялата верига се оказва въвлечено в продължителни преговори с оператора на дрона — докато накрая враговете не се разпръснат напосоки или най-висшестоящият началник не даде пряка заповед да се открие огън.

Въпреки всичко „изобличителите“ все така разполагат с достатъчно материал, годен за интернет компромати: насилствената смърт на човек трудно може да се украси така, че да изглежда привлекателно от гледна точка на пъблик рилейшънс. Разбираемо е, че видеозапис на убийство винаги ще привлича алчното човешко внимание — а след като го насити, обществеността непременно ще започне да повдига морални въпроси, за да се задоволи както си му е редът.

Но това още не е най-голямото зло.

Същевременно при безпилотниците се проявява и друг сериозен недостатък.

Всеки боен дрон поддържа радиовръзка с команден център. А тъй като средата, където се разпространяват радиовълните, е една за всички, при много голямо желание всеки, който си поиска, може да се подключи към радиовръзката.

В началото каналът за връзка на безпилотниците с командния център даже не се шифрова — и още в нулевите години иракските въстаници се научават да прихващат видеосигнала от безпилотника с помощта на програма, предназначена за приемане на спътниково излъчване (такъв софтуер може да се купи свободно по интернет за двайсетина долара).

Започват да шифроват връзката.

И въпреки това стават най-зловещите неща, които изобщо можем да си представим. Неизвестни лица започват да се подключват към управлението на безпилотниците MQ-9 „Рийпър“ и да пускат ракети „Хелфайър“ по персонала на НАТО в Афганистан. Два или три такива случая са представени като терористични актове на талибани. Но не успяват да прикрият един особено кървав епизод.

Загиват няколко високи чина на алианса. Избухва огромен скандал. Пресата, както винаги, търси руска следа и колебливо споменава китайското разузнаване, но тези обвинения не са повторени на официално равнище. Не е признато дори прихващането на управлението на дрона — в отчетите се говори само за трагичен случай на „приятелски огън“.

Скоро става ясно: зад инцидента не стоят специалните служби на други страни. Просто убеждението на американците, че афганистанските главорези няма да могат да се подключат към закрития канал за връзка, се оказва погрешно.

Това, разбира се, е сложна работа за друсащите се с хероин муджахидини предвид ниската им техническа подготовка. Но за един талантлив китайски или пакистански хакер такава задача е съвсем изпълнима, а маковите плантатори имат достатъчно средства да наемат цяла дивизия хакери в пълен комплект с всичко необходимо. Взломът на който и да е радиоканал е само въпрос на време и такива събития стават все по-често.

Но когато това се случва например със системата F.I.D.L. на бомбардировача B-1B, псуващите летци могат да си върнат контрола. В случаите с безпилотни летателни апарати такава възможност няма.

В Пентагона разбират това — а вече се знае какво може да направи безпилотен самолет, въоръжен с ракети „въздух-земя“, чието управление е попаднало във вражески ръце.

Военните настояват проектантите да решат едновременно двата проблема — да защитят системата от прихващане и да разтоварят операторите от кошмара на Уикилийкс синдрома. На неформално ниво смисълът на задачата се формулира малко по-обширно: да се освободят военните от лична отговорност и Пентагонът да се обезопаси срещу медийно ехо от изтичания на информация.

Независимо от привидната неизпълнимост и даже абсурдност на такава поръчка, решение е намерено. Трябва да признаем, че то е крайно необичайно, остроумно и ефективно.

Пентагонът залага на секретната програма F.D.O.M., разработвана от средата на деветдесетте години на миналия век.

5

Наименованието Freedom Liberator, под което се прочува новата бойна система (повечето медии и блогъри я наричат точно така), всъщност е чисто и просто забавно тавтологично съкращение — при желание в него може да се долови дори известен антиамерикански сарказъм. Тя не се казва така официално. Пълното й наименование е Free D.O.M. multipurpose airborne unmanned fighting vehicle Liberator^[10]. Съкращението Free D.O.M. се разшифрова като „Свободна дигитална операционна матрица“ и е едно от онези недотам осмислени, но затова пък внушително звучащи наименования, така любими на пиар специалистите на американския военнопромишлен комплекс (често пъти дори в ущърб на здравия смисъл: например те дълго време се опитват да нарекат качената на бомбардировачите B-1B система F.I.D.L. — Fully Integrated Data Link^[11] — F.I.D.E.L., като заменят data link c data exchange link^[12]).

За да обезопасят дрона срещу прихващане и да изключат личната отговорност на операторите, решават да поверят вземането на всички бойни решения на бордовия изчислителен комплекс. Тъкмо в това се състои основният отличителен белег на системата Free D.O.M..

Доказано е, че при бойното й приложение вероятността за възникване на случайни жертви е приблизително двойно по-малка, отколкото при наличието на жив оператор, затова използването й безспорно е оправдано от хуманитарна гледна точка. А ако въпреки всичко сред пострадалите се случи да има цивилни граждани, отговорността се оказва толкова размита, че става невъзможно да се посочи с пръст един конкретен човек.

Думата Free няма идеологическа натовареност и означава, че системата няма принудителен алгоритъм на работа — той всеки път се избира свободно в зависимост от характера на входната информация. Работата е там, че Free D.O.M. не е изчислителна машина в традиционния смисъл, а така наречената „невронна мрежа“ — компютър, устроен по биологичен шаблон.

Невронната мрежа се отличава от обикновения компютър по това, че няма централен процесор и блок памет, а информацията, съхранявана в нея, се съсредоточава във връзките, както е в човешкия мозък. Освен това тя работи на малко по-различни принципи от компютъра. Желаещите да изучат този въпрос в дълбочина могат да прибегнат до специализираната литература, а ние ще го засегнем само на най-повърхностно равнище.

В интернет сигурно всеки се е натъквал на молба да въведе в специално прозорче комбинация от цифри, състоящи се от странни линии и петънца. Това се прави, за да се отсеят програмите ботове — нито една от тях не е в състояние да разпознае в тези петна и щрихи искания код.

Само човек може да различи прозиращата иззад разноцветните хаотични заврънкулки идея за число — и за това даже няма нужда да е Платон, такъв тест без затруднение ще мине и десетгодишно дете. А компютърът може да се научи да разпознава цифри само в някакъв строго определен тип петна, но е достатъчно съвсем леко да се промени формата или цветът им — и машината ще се окаже безсилна.

Та значи невронните мрежи на системата F.D.O.M. могат да решават подобни задачи практически като човек и това, разбира се, е истинска революция. Работата не е в една-единствена умна програма — ефектът се постига чрез свободно динамично взаимодействие на множество отделни модули и контури, чийто точен брой не е известен даже на разработилите системата.

Специалист по невронни мрежи би казал, че Free D.O.M. обработва информация въз основа на анализ на „йерархични инвариантни репрезентации“. На практика това означава, че системата различава фигурка на човек с АК-47 там, където обикновен компютър би видял само безсмислен бял шум.

Освен това системата е автоасоциативна — може да възпроизвежда информационни поредици на базата на непълни данни. С други думи, за да разпознае същия този АК-47, на нея й стига да види стърчащия над рамото на въстаника мерник. Тя е в състояние да разпознава даже цели поредици от действия и да прави прогнози — например види ли как въстаник сваля от рамото си АК-47, прави извод, че същият се готви да стреля.

Разбира се, подобна система не може да работи без някакъв аналог на човешки опит. И тя има такъв опит, при това доста пространен. Разпределената памет на системата пази информационни отливки на всички правилни решения, взети от множеството живи оператори за цялото време на бойно ползване на управляемите дрони. Затова F.D.O.M. по Същество възпроизвежда най-вероятното във всеки случай действие на отлично обучени военни професионалисти.

Системата е наречена „матрица“, но не в чест на известния филм. F.D.O.M. се състои от няколко паралелни невронни мрежи, всяка от които сякаш дублира отделен човек. Решение се взема само в случай на консенсус между независимите мрежи.

Това е, ако мога така да се изразя, аналог на цяла зала живи, невероятно зорки и опитни оператори, всеки от които оценява независимо наличната информация и взема свое решение, и повечето оператори трябва да се съгласят един с друг, че е необходимо да пратят на оня свят клетника с АК-47. Едва тогава Freedom Liberator открива огън за поразяване на целта.

Тъкмо затова успяват да намалят така драстично броя на колатералните жертви — и същевременно да повишат бойната ефективност на системата.

6

По този начин се решава проблемът с Уикилийкс синдрома — тъй като системата няма жив оператор, няма кой да се страхува от отговорност за евентуална грешка или изпусната в разгара на боя политически некоректна дума. На мястото на единия проблем обаче тутакси се появява друг.

Работата е там, че по-рано в случай на пострадали цивилни граждани на негодуващата общественост е било възможно да се предостави някакъв разяснителен документ — например разшифровани разговори на оператора с прекия му командир. Тогава се изясняват причините за трагедията. Обикновено остава и видеозапис, на който се вижда, че телевизионната камера на рамото на журналиста или гредата на гърба на работника наистина може да мине за гранатомет или портативна ракета „земя-въздух“. Иначе казано, човешката грешка винаги може да се смекчи, като се покаже неумишленият й характер.

Новата система за управление не дава такава възможност. И макар вероятността Freedom Liberator да открие огън по човек с греда на рамото да е вече значително по-малка, информационното затъмнение около това, което става, се оказва крайно неблагоприятен пиар фактор. И Пентагонът поставя допълнителна задача на инженерите — да направят работата на системата открита за външни наблюдатели, така че в удобна и нагледна форма да демонстрира как точно е взето едно или друго решение. И това да е разбираемо не само за специалисти, но и за всички данъкоплатци.

Тъкмо при изпълняването на тази поръчка системата демонстрира възможностите си в целия им блясък.

Тъй като Free D.O.M. възпроизвежда механизмите на работа на човешкия мозък, не е трудно отчетът за работата й да се представи в разбираема за човека форма. Проблемът е в избора на тази форма. И в главите на инженерите от Силициевата долина се ражда наистина гениална мисъл.

Те разсъждават приблизително така: ако системата се състои от паралелни невронни мрежи, всяка от които имитира отделен човек, защо отчетът за работата й да не се представи във вид на диалог на няколко виртуални героя, всеки от които да обяснява гледната си точка на обществеността?

Всеки от тези герои е чисто и просто репрезентация на боен канал за обработка на информация. Но нищо не струва с цената на съвсем малко машинни ресурси да му се придаде човешки вид и езикът на вътрешните му кодове да се преведе на човешка реч.

Може даже целият отчет да се оформи като симпатично анимационно филмче от рода на „Семейство Симпсън“. На практика това не се отразява върху работата на системата — в сравнение с бойните изчисления, които извършва, такава антропоморфизация е детска игра. За невронна мрежа, способна да имитира действия на военни летци, не е никакъв проблем да моделира наред с това и токшоу.

В този случай проблемът с „човешкия опит“ е решен просто и елегантно: в системата е качен архив от всички американски телевизионни токшоута — тоест от всички изобщо. Използвайки базовите си алгоритми, F.D.O.M. може да избира измежду огромното богатство от вече изречени реплики и дори да ги модифицира, като създава зашеметяващ ефект на живо човешко присъствие. В часовете на пиково натоварване за това отиват не повече от два процента от общата мощност на системата, която има резерв от около десет процента.

Сега F.D.O.M. изготвя видеоотчет. Той изглежда така: пред голям монитор в условно подобие на студио седят няколко простовати на вид виртуални фигурки (системата всеки път ги моделира наново, за да не създава впечатление, че вътре обитават някакви изкуствени същества). Картинката, наблюдавана от фигурките, съответства на това, което виждат камерите на „Либърейтъра“. При поява на врагове те се събуждат и завързват диалог, който напомня треторазредно емоционално токшоу.

Такова предаване едва ли би издържало на конкуренцията в телевизията. Но от гледна точка на пъблик рилейшънс моделираният по този начин диалог се различава изключително изгодно от разговорите между живи оператори.

Обикновено военните говорят кратко и делово:

— Я цапардосай още веднъж оня помияр в рова.

А в същата ситуация виртуалните фигурки се изразяват така:

— Ужасно е, че се налага да открием огън по жив човек. Но като се замисля за нашите момчета, в които може да попадне изстреляният от него куршум, като помисля, че той може да крие в джоба си граната или пистолет, разбирам: все пак ще се наложи да направим този труден, практически невъзможен избор…

Хитростта на Пентагона се състои в това, че генерираните по такъв начин виртуални отчети не се натрапват на обществеността — те се пазят във военния архив и са със статут на секретна информация. Ако обаче някой изобличител от военните реши да снесе информацията на Wikileaks или други медии, вместо печен компромат те получават жалко токшоу, където всички взети решения са толкова безупречни от нравствена гледна точка, че няма никаква възможност за смъртта на цивилни граждани да бъде обвинен някой друг освен мъртвите цивилни граждани.

Има и още една немаловажна подробност. Трийсетмилиметровото оръдие на дрона стреля със скорост шестстотин изстрела в минута. Тъй като в бойни условия системата F.D.O.M. прави анализ на оперативната обстановка с много висока тактова честота, след всеки изстрел токшоуто се препрограмира в пълен обем (всеки път с нови виртуални участници). Това препрограмиране отнема на невронната мрежа нищожна част от секундата, но в човешки времеви измерения такава програма върви около час. Резултатът е шокиращ.

Ако, да речем, оръдието изстреля откос от триста снаряда по някой бензиновоз или миниван, на желаещите да разберат изцяло и докрай какво се е случило се налага да изгледат триста часа доста отегчителен материал, в който приблизителни виртуални герои, смътно напомнящи касиери от „Уолмарт“, служители на паркинги, застрахователни агенти и други подобни момчета от съседната улица, вземат едно след друго решения да открият огън — и всеки път след такава мъчителна емоционална борба, че който и да е непредубеден зрител ясно ще види: няма как другояче. А ако оръдието стреля една минута, изобличителите са принудени да качват в Ютюб шестстотин часа катарзис, хуманизъм и човечност от най-висша проба.

Вярно, резолюцията обикновено не е висока — все пак военната система не може да пилее ресурси както й дойде.

7

Разбира се, наред с тази еволюция на бордовия изчислителен комплекс се променя и самият летателен апарат, защото спектърът от задачи, решавани от системата, постоянно се разширява.

„Либърейтър“ от първо поколение е просто по-тежка версия на дрона MQ-9 „Рийпър“, която може да носи на борда си повече ракети и гориво. После похабяването на скъпи ракети за изгаряне на опъната в пустинята палатка или убиване на вързаната до нея камила е признато за нецелесъобразно. На дрона е монтирано оръдие — отначало двайсет, а после и трийсетмилиметрово.

След това на самолетите започват да закачат контейнери с товари за спускане: боеприпаси, медикаменти, продоволствия и храна — системата за управление може да отчита ситуации, в които войниците на земята се нуждаят от помощ.

След като числеността на наземните войски е рязко съкратена, а после те изцяло се изтеглят от районите на патрулиране на дроновете, функцията по доставката на товари се превръща от бойна в хуманитарна и — няма защо да го крием — пропагандна.

Сега се случва летателният апарат да спусне чифт одеяла и бутилка уиски на заселниците, чиято макова плантация е изгорена от враждебен феодален клан. Може да достави пратка учебници на местното наречие, за да напомни на аборигените, че скоро ще започне учебната година и е време дечицата да тръгнат на училище — а като подарък да добави комплект шоколадчета, чифт футболни топки и няколко малки радиотранзистора.

Има ли смисъл да казваме, че с всяка година изтеклата информация става все по-трогателна и най-проницателните наблюдатели вече спорят как точно се финансира Wikileaks — по линия на ЦРУ или от бюджета на Пентагона.

Голяма част от наземните войски на САЩ са успешно изведени от зоната на тлеещи конфликти не на последно място заради появилата се възможност за решаване на проблеми от въздуха в автоматичен режим. Благодарение на системата Free D.O.M. и най-малката група въстаници, решили да се съберат някъде на открито с оръжия в ръце, са обречени. Наред с това случаите на смърт на цивилни граждани от погрешни авиоатаки са практически сведени до нула.

По онова време бойният дрон „Либърейтър IV“ (така се нарича последната модификация) представлява тежък четиримоторен апарат, близък по габарити до транспортния C-130 „Херкулес“. Той може да издържа във въздуха 15–20 часа, побира на борда си огромен хуманитарен товар, двайсет ракети „Хелфайър“, немислим брой патрони за трийсетмилиметровото оръдие — и разбира се, е снабден със зорки телевизионни камери, които виждат през мъгла, пушек и нощна тъмнина.

Цивилизацията има право победоносно да тържествува. А ако в нея се зародят съмнения, винаги може да се огледа в програмираното от системата Free D.O.M. огледало, качено в Wikileaks, и да се увери, че тя е прекрасна както никога досега.

Така стоят нещата, когато в Афганистан се появява Савелий Скотенков — в новичка зелена чалма и с къносана червена брада.

8

Първо на първо, бих искал да опровергая широко разпространеното мнение, че Скотенков става същински фанатичен привърженик на радикалния ислям.

По едно време сред младите московски професионалисти, работещи в сферата на масмедиите и пъблик рилейшънс, наистина се наблюдава такова влечение, но то носи ярко изразен протестно-карнавален характер. А тогава Скотенков вече е офицер от специалните служби. Ако се представя за мюсюлманин уахабит, това трябва да се разглежда като професионална разузнаваческа мимикрия.

Скотенков не бива да се бърка със Саид Бурятски — той е по-скоро Щирлиц със зелена чалма, въвлечен в съвременна версия на „Голямата игра“. Той така и не е признат за руски агент на официално ниво, защото това би предизвикало голям дипломатически скандал, особено на фона на горещите ни прегръдки с НАТО. Но още в годините, когато е в Афганистан, московската жълта преса го нарича полковник от руското външно разузнаване (което впрочем може да е просто опит за намиране на герой с руско фамилно име в онова негероично за Родината време).

Скотенков се прочува сред афганистанските въстаници като Саул ал Ефесби („Саул от Ефес“ — по всяка вероятност това име е свързано с факта, че той влиза в Афганистан с турски паспорт).

Скотенков, подобно на древен пророк, пътува из пустинята на бяло магаре, натоварено с два ноутбука и спътников телефон. Където и да ходи, навсякъде го съпровожда телохранител узбекистанец, който понякога изпълнява и функциите на преводач (към края на престоя си в Афганистан Скотенков вече говори свободно пущу).

Той се появява край Кандахар в много тежки за въстаниците дни — моралният им дух е на практика сломен. Вече отдавна никой не рискува да излиза на открито с оръжие в ръце — в небето над Кандахар и околностите постоянно патрулират най-малко четирийсет „Либърейтъра“.

Не стига това, ами няколко дни преди пристигането на Скотенков направо на една градска улица ракета „Хелфайър“ убива местен крадец, специализирал се в кражби на супермаркети. Той носи под дрехите си широк пояс с множество джобчета, в които крие откраднатото, и от височина два километра системата го взима за камикадзе.

Както се оказва, Freedom Liberator се е научил да познава по очертанията на фигурата кога човекът носи шахидски пояс. Става ясно: срещу такъв враг въстаниците нямат шансове. Най-суеверните от тях започват да шушукат, че тези сиви птици всъщност са пратени от Аллах да накажат хората, които не искат да живеят по шериата.

Буквално за няколко дни Скотенков съумява да възвърне самоувереността на метежниците. Това става лесно и главозамайващо като във вълшебен сън. Талибанските вождове, които той повежда със себе си в пустинята, изобщо не си представят каква сцена ще се разкрие пред очите им.

Невъоръжен и сам, Скотенков слиза от магарето си, взема в ръце спрей с бяла боя и захваща да чертае върху каменистата кафява почва някакви думи и знаци.

Преди още да е свършил, оглушителен взрив разтърсва околността — на километър от скупчилата се група в земята се врязва Freedom Liberator. После през интервали от десет-петнайсет минути се сгромолясват още осем самолета, насочили се към мястото на катастрофата.

Над пустинята се вдигат стълбове черен прах — авиационният керосин гори и в пламъците му хуманитарният товар се превръща в сажди. Избухват снарядите за трийсетмилиметровото оръдие, ивици дим покриват небето с причудливи драскулки като по време на фойерверки.

Скотенков влиза на магарето си в Кандахар, както някога Исус — в Йерусалим. На следващата сутрин вече има две млади жени и цяла армия брадати последователи, които не се страхуват да излязат на улицата с калашници в ръце.

Полетите на системата Freedom Liberator са спрени за дълго време.

9

„Зенитните кодекси на Ал Ефесби“ (или „Таблиците на Скотенков“, както още ги наричат) понастоящем са дълбоко засекретени.

Даже самото им съществуване доскоро не се признаваше открито. Ако при обиск на арабски или афганистански въстаник намерят дори само страничка от тях, каква ти страничка — мъничък откъс, — той е обречен. И в това няма нищо чудно. Таблиците, или във всеки случай последните им версии, до ден-днешен дават възможност за ефективна борба с повечето автономни безпилотни летателни апарати, управлявани със система F.D.O.M. — независимо че пролуките в защитата й стават все по-малко.

Какво представляват тези кодекси? Къде е причината за фаталното им могъщество? Скотенков единственият им автор ли е, или в създаването им са помогнали стоящите зад него специални служби?

Едно е ясно — съставителите на първите таблици са били запознати с архитектурата на невронната мрежа Free D.O.M., при това на доста високо ниво.

Идеята им е проста и неочаквана: да атакуват не модула WAR — бойната част на системата, прикрита с много слоеве програмна защита (където въплътените в невронни връзки души на военните беззвучно си шепнат: „я цапардосай още веднъж оня помияр в рова“), — а спомагателния модул PR, отговарящата за анимационния отчет медийна латерна (където виртуалните фигурки повтарят на града и света: „ужасно е, че се налага да открием огън по жив човек, но като се замисля за нашите момчета…“).

Парадоксалното в такъв подход е, че по същество тези модули не са свързани помежду си по никакъв начин. Всеки военен специалист е наясно, че системата ще може да изпълнява ефективно бойните си задачи само в случай, че модулът „PR“ не създава пречки за модула WAR. Точно такава е архитектурата на системата.

Първоначално модулът PR изобщо не влияе на оперативното поведение на дрона — и това обстоятелство за малко да предизвика политически скандал: като се опират на получената от изобличителите информация, журналистите обвиняват Пентагона в това, че цинично манипулира общественото мнение, защото каналът за вземане на бойни решения по абсолютно никакъв начин не зависи от програмата, излъчваща сантиментално-трогателните диалози, в хода на които уж се вземат тези решения. Проектантите от Пентагона обаче с основание отговарят, че точно по същата схема работи и човешкият мозък.

Тогава какъв е смисълът да се атакува модулът PR?

Просто никой от проектантите не предполага, че медийният блок (по-правилно ще бъде да го наречем контур) може да стане обект на атака. Та дори да откаже напълно, това по никакъв начин не би се отразило на бойната ефективност на системата. Затова за него не е предвидена никаква защита.

Целта на атаката обаче съвсем не е да го извади от строя.

Всеки, който ползва компютър, знае как става.

Едно никакво и съвсем непотребно приложение изведнъж натоварва процесора до такава степен, че първо всички прозорци започват да се бавят, после съвсем замират, вентилаторът реве като зимна виелица и след натискане на клавиша on/off Стив Джобс или Бил Гейтс с виновна усмивка отплават да прехвърлят товара в предвечния мрак: както е казал Владимир Набоков, всички нещастни семейства си приличат.

Модулът PR изобщо не може да повлияе върху поведението на модула WAR — освен по един-единствен начин. Може да го накара да забие, като поеме всички ресурси на системата. Динамиката на такова събитие е различна от тази при машините с централен процесор. Но резултатът е същият — деветте стълба дим в пустинята край Кандахар илюстрират с изчерпателна яснота това обстоятелство.

10

Въпреки че още в самото начало е направен опит върху кодексите на Ал Ефесби да се хвърли булото на непроницаема тайна, обществеността научава за тях след известния на всички скандал. Разбира се, говорим за онзи случай, когато възрастна учителка по обществознание, която доживява остатъка от дните си в Крим, е арестувана за това, че написва в Гугъл greenspan bemanke Jewish (rothschild | federal reserve | builderberg group | world government)^[13], и умира от инфаркт още при първия уотърбординг^[14].

Вдигналият се истеричен шум почти заглушава информацията, че старицата е арестувана не заради самото търсене в Гугъл, а заради съвпадането на текста с ред от таблиците на Скотенков, които точно тогава стават известни на широката публика. Но както можем да се досетим, след тази трагична случайност вниманието на интернет обществото се устремява не натам, където е по-светло, а където е по-вкусно.

За таблиците на Скотенков се говори учудващо малко. Затова пък плъзват слухове, че бабата е била арестувана от Google Secret Service^[15] и това уж обяснява безследните изчезвания на много хора. Нещо повече, шушука се, че има такива търсения в Гугъл, на които САЩ отвръщат с незабавни балистични удари по която и да е точка от земното кълбо. Казват, че на същото се дължат зачестилите случаи на рухнали пететажни сгради край Москва, а властите потулват всичко, както преди време с подводницата „Курск“.

Всичко това, разбира се, е пълен абсурд (макар че точно от този момент нататък московските блогъри започват активно да се топят един друг в несъществувалите никога Google Secret Service и „Яндекс#“, за което според тях е достатъчно да се напише доносът в търсачката, заграден със специфична последователност от символи).

И все пак ако търсите прекалено настоятелно информация за таблиците на Скотенков в интернет, на IP адреса ви наистина може да се отбият хора с маски и камуфлажни костюми — и това не зависи кой знае колко от конкретната търсачка. Затова няма защо да се учудваме, че освен горепосочения цитат не е известен почти нито един точен откъс от кодексите. Таблиците на Скотенков обаче са били в ръцете на значителен брой въстаници и макар че малко от тях са живи днес, все пак имаме обща представа за този предмет.

Разпитите на афганистански талибани от обкръжението на Саул ал Ефесби показват, че освен ноутбуци и спътников телефон, които използва за връзка с неизвестен център, той постоянно носи със себе си дебела тетрадка с найлонова подвързия. Първоначално точно в тази тетрадка се съдържат прословутите кодекси, при това в ръкописна форма (явно Скотенков се е притеснявал да държи ключова информация в електронен вид, тъй като при продължителна липса на електроенергия тя би станала недостъпна).

Както вече казахме, принципът на действие на кодексите е прост — да се атакува модулът PR. За тази цел на виртуалния екип простовати американци, които коментират случващото се на оперативния монитор, се подхвърлят теми за обсъждане, които нямат никаква връзка с изпълняваната бойна задача, но са в състояние, както впоследствие се изрази един от експертите на Пентагона, „да предизвикат у средностатистическия телевизионен зрител възмущение, отвращение и гневно желание да им даде достоен отпор“.

След това модулът PR започва щателно да пресява архива от всички американски телевизионни предавания в търсене на подходящите отговори, като стартира няколко течащи едновременно високоприоритетни процеса на запитване до всяка от паралелните невронни мрежи.

Ако във връзките на системата не се намери подходящ отговор (а авторите на кодексите се стараят да подбират точно такива теми), тогава търсенето се повтаря отново и отново с леко променени параметри. Това увеличава натоварването на системата толкова рязко, че Freedom Liberator губи контрол и пада.

Атаката срещу дрона може да се осъществи в няколко форми.

Отначало тя се състои в следното: Скотенков написва с едри букви на земята два-три реда от машинен код, примесен с различни търсения в Гугъл. Това са най-лаконичните строфи от зенитните кодекси, тъй като информацията се вкарва в системата Free D.O.M. направо, все едно вътрешновенозно.

Въстаникът може да излезе тичешком от скривалището си, да начертае на земята необходимите знаци и отново да изчезне — още преди Freedom Liberator да е успял да се приближи на разстояние един изстрел от 30-милиметровото оръдие. А щом надписът попадне в обективите на дрона, летателният апарат прави няколко мъчителни тласъка в небето и пада.

Що се отнася до тези първоначални варианти на таблиците, Скотенков в най-добрия случай би могъл да бъде само един от авторите им, защото няма познания по програмиране.

После, когато системата е вече защитена от прякото въздействие на програмния език, а търсенията в Гугъл по резервен канал са забранени, кодът изчезва. Той е заменен от дълги сентенции на английски, често пъти недотам грамотни, но колкото и да е странно, съвсем не по-малко ефективни от бойна гледна точка. И по всичко личи, че тъкмо тези квазипоетични откъси (въстаниците ги наричат сури) са съчинени от Ал Ефесби направо в полеви условия и вече без участието на трети лица.

Тъкмо тази част от кодексите се смята за най-опасна, защото срещу нея до ден-днешен не е измислена окончателна защита. Тук авторството на Скотенков е практически безспорно — то представлява доближаване до онзи „същностен“ език, за който той говори някога на студентите от Дипломатическата академия.

11

Ето какво си спомня свидетел на една типична противовъздушна операция на Ал Ефесби — млад катарски инвеститор (склонен, както можем да съдим по откъса, към доста рискови инвестиции):

Излязохме около обяд. По строга заповед на Саул ал Ефесби никой не взе със себе си оръжие. Отрядът ни беше маскиран като мирен керван с хероин, движещ се на север — тук такива минават всеки ден по няколко пъти, затова не привличахме внимание. Найлоновите пликове с прах, с които бяха натоварени магаретата и камилите ни, се виждаха добре от горе — това, както ми обясниха братята, ни дава практически пълна гаранция, че стоманените птици няма да ни навредят.

Когато се озовахме на открито и високо място, Ал Ефесби заповяда да опънем палатка. След като това беше изпълнено, ние се събрахме под кръглата тента, сякаш се криехме от зноя по пладне.

Ал Ефесби не губеше и минута. Като извади от мешката на раменете си опърпана тетрадка в найлонова подвързия, с другата ръка взе спрей с боя — като онези, с които момчетата хулигани рисуват по градските улици. Сверявайки с тетрадката, той захвана бързо да пише по земята английски думи.

Аз почти не знам езика на неверниците, затова един от братята ми преведе приблизително смисъла на написаното от Ал Ефесби. Той беше, че всеки човек, който живее на земята, може в залеза на дните си да каже, че не е живял напразно, ако е направил едно от следните три неща: родил е син, посадил е дърво или е убил шортселър^[16] от Уолстрийт. Може да убие валутен спекулант от лондонското Сити и този подвиг също ще му се зачете от Аллах. А най-добре е да отнеме живота на финансов анализатор от някой хеджфонд на Каймановите острови, но на малцина Аллах праща такава утеха и награда.

Надписът на земята обаче беше по-дълъг, отколкото в този преразказ, и аз разпознах в него английски мръсни думи, каквито често пишат по оградите в земите на неверниците.

След като свърши, Ал Ефесби прибра спрея с боята. Братята разпънаха парче маскировъчен плат и покриха с него пресния надпис. Сложиха върху плата камъни и сипаха отгоре пясък, за да не го отнесе бурен порив на вятъра. После сгънаха палатката и продължихме нататък.

След километър-километър и нещо всичко се повтори: разпънахме палатката, скрихме се вътре и Ал Ефесби отново извади спрея с боята. Този път надписът беше по-дълъг.

Братът, който ми превеждаше, каза, че тук смисълът е сложен и не го разбира докрай, но като цяло сурата наподобява поетично питане, отправено към средния американец. Същността му е следната: о, ти, нечестиви сине на Роналд Макдоналд и осквернения от него хамбургер, нима от дете не са те хранили като френска гъска насила с електронна хранилка, за да превърнат мозъка ти в самодоволна тлъста подутина? Нима най-съкровените ти мисли и желания не са прожектирани в душата ти през горящи с адска плазма екрани, нима твоите решения и избор не са предварително замислени вместо теб от кохорти жреци на печалбата, ежесекундно сканиращи вялия ти мозък? Всичко, което знаеш за света, е отражение на логото на Faux News^[17] в подскачащата ти зеница. И сериозно ли мислиш, че можеш да говориш за свобода на гордите синове на пустинята, които всеки ден отиват за нея на смърт?

В надписа имаше няколко реда, които превеждащият ми брат не разбра. А аз пак разпознах само четирибуквените думи, които неверниците смятат за непристойни. Покрихме надписа с маскировъчен плат и продължихме нататък.

Мястото на третата ни спирка беше избрано така, че да образува правилен триъгълник с местата на предишните две спирки. Там Ал Ефесби надраска дълъг надпис, който, по думите на брата, беше още по-сложен и той успя да го преведе съвсем приблизително: това, което неверниците изживяват като неограничена свобода, всъщност е неограничена доларова емисия, възможна дотогава, докато милиард китайци вършат в сърцето си греха на Онан, загледани в йероглифите „Мей Го“ — „Красива страна“, както те наричат Америкия, — а хеджфондовете, подконтролни на световното правителство, атакуват другите резервни валути. Но жълтите роби не са по-глупави от черните и когато най-после разберат защо на долара е нарисувана пирамида, Югът отново ще престане да бъде плантация на Севера. Треперете в този ден, лъжевярващи и неверници…

Като свърши, ние скрихме и този надпис като двата предишни, сгънахме палатката и си тръгнахме.

После, когато се отдалечихме на два-три километра от триъгълника, Ал Ефесби нареди на едно от момчетата танцьори, които ни съпровождаха, да се върне и бързо да свали маскировъчния плат от надписите.

Когато хлапето препусна, аз попитах един от братята защо е трябвало надписите да се разположат в триъгълник. Той ми отговори, че един от тези три надписа няма да е достатъчен, за да накара адската машина да се сгромоляса. Също така по всяка вероятност и два няма да са достатъчни. Само когато всичките три надписа попаднат в обективите й, ще се образува подобие на Божие око, през което стоманените птици ще съзрат истината и тази истина ще ги убие. А символът на Божието око, общ за всички люде на Книгата, е именно триъгълникът.

Когато момчето се върна, ние вдигнахме биноклите и започнахме да наблюдаваме небето. Скоро горе се появи искряща от слънцето метална точка.

Известно време тя се движеше равно и по права линия, но после изведнъж рязко се дръпна и захвана да описва дъга, сякаш се бореше с нахвърлил се върху й невидим враг. След секунда полетът й стана още по-неустойчив, сякаш към единия враг се присъедини друг. А после Freedom Liberator навири нос и се стрелна право нагоре. Скоростта му бързо падаше. Накрая застина в най-високата точка, завъртя се около едното крило и с премятане се заплъзга надолу към земята. Лумна взрив, а после до нас долетя ехтене от далечен гръм.

Мина четвърт час и високо над триъгълника на смъртта се появи втори дрон. С него стана същото, само че той веднага влезе във вертикално пикиране. Братята ми обясниха, че е летял на много по-голяма височина и всичките три лъча на истината са го поразили едновременно.

След това Ал Ефесби даде команда за изтегляне — след загубата на няколко дрона неверниците обикновено откриваха огън с ракети по пустинята и стреляха дотогава, докато и последната дума истина не изчезнеше от каменистата земя. Скоро зад гърбовете ни наистина заехтяха гръмотевици от взривове. Но никой дори не погледна назад.

Съсредоточените и сурови лица на братята бяха наистина прекрасни — струваше ми се, че сме древни воини на халифата, които се завръщат у дома след праведен набег. Времето летеше стремглаво като словото на Пророка и скоро ни обгърна блажен вечерен полумрак, а в небето засия лунният сърп…

12

А ето и цитат от съвсем друг вид: това са показанията на един от техническите експерти на Пентагона, който обяснява защо зенитните кодекси на Ал Ефесби са забулени в такава тайна. Същевременно той прави няколко любопитни и нетривиални коментара от технически характер, от които може да се заключи, че е добре запознат с принципите на действие на невронната мрежа:

Разбира се, тези надписи бяха засекретени не защото съдържаха и една дума истина. Причината е в техническото им въздействие на системата — в условията на военно време би било безумие да оставим такова оръжие в ръцете на врага. А по съдържанието си те бяха само лъжи, при това толкова очевидни, банални и омерзителни, че нашите условни американци, обикновени виртуални момчета, генерирани от системата, чисто и просто искаха да кажат на онзи руски кучи син колко глупави и отвратителни са клеветите му.

И ето тогава ставаше най-трагичното — но и интересно от научна гледна точка. Изглежда, че в невронната мрежа възникваше някакво подобие на емоции. Това безспорно е най-точното доближаване до човешка реакция, постигнато до днес.

Ефектът беше абсолютно непредвиден — и точно той гълташе всички налични ресурси. Такава е, ако щете, генетичната уязвимост на невронната мрежа, изградена на принципа на човешкия мозък. Та нали мозъкът, както знаем, е способен да решава най-трудни комплексни задачи, при това с поразителна бързина, но и неговата работа не е трудно да се наруши.

Представете си как Айнщайн върви по улицата и едновременно разсъждава за общата теория на полето, обмисля устройството на атомната бомба и във въображението си свири на вехта цигулка. И изведнъж пред него незнайно откъде се изпречва лъхащ на алкохолни изпарения казак с меча кожа на раменете, свива немити пръсти в руското подобие на среден пръст — така наречения „кукис“^[18], — доближава ги до лицето научения и казва: „На ти, чифутска муцуно, хак да ти е!“.

Напълно е вероятно въпреки феноменалните способности на мозъка си Айнщайн не само да спре да мисли по отвлечени физични проблеми, но и да пребледнее, да залитне и да изгуби равновесие. Нещо подобно става и със системата Freedom Liberator. Проекцията на пещерното мислене върху най-сложните невронни мрежи от двайсет и първи век се оказва ужасяващо ефективна.

Но най-голямата трагедия не беше смъртта на техниката. Цяло столетие учени и фантасти спорят за това възможно ли е съществуването на ръкотворен разум и какъв може да бъде той. И ето че действителността тегли черта на тези спорове. Имаме всички основания да смятаме, че в момента, в който ресурсите на системата Free D.O.M. се откъснеха от изпълняването на бойната задача и се затвореха в подобие на емоционална волтова дъга, в системата възникваше изкуствен интелект.

По своя генезис този интелект беше групов и американски. Той се появяваше преди смъртта на всеки дрон — и тъкмо зараждането му беше техническата причина за катастрофата. През няколкото секунди от съществуването си, докато Freedom Liberator с въртене се носеше към земята, този разум страдаше неописуемо от нанесената му несправедлива обида. Това беше своеобразно предизвикано раждане, причиняващо падането на гордо летящата в небето майка, при което умираше и току-що роденото й гениално дете. Ние никога няма да простим на руските мръсници чудовищното им военно и хуманитарно престъпление…

13

Но може ли една машина, пък била тя и толкова съвършена, колкото Freedom Liberator, наистина да чувства и да страда като човек? Разбираме колко сложна е тази тема — но ето едно мнение, което ни се струва интересно.

По-долу ще цитираме „Светлината на любовта без приказки“ от преп. Ив. Крестовски, която по странна случайност е една от любимите книги на Скотенков:

Спорът за това може ли машината да мисли сигурно датира още от времето, когато човекът е забелязал, че замисля и прави машини. Но самата постановка на този въпрос е пример за едно от онези чудни несъответствия, които произтичат от съществуването на езика — основния магически инструмент на човека.

Ето пред нас са две изречения, които строго и точно описват емпиричната реалност.

„Човекът мисли.“

„Машината бръмчи.“

Сега ще извършим съвсем простичка операция — ще разменим местата на подлозите. Получихме две други изречения: „Човекът бръмчи“ и „Машината мисли“.

По-рано нямаше никаква мислеща машина. Сега като че ли има.

Тъкмо този лесен фокус лежи в основата на цялата човешка история, безумно набираща скорост от времената на неолита насам. Отначало човекът описва с помощта на думите това, което съществува. После разбърква редиците на думите в изреченията и получава описание на това, което не съществува. Така се появяват „въздушен кораб“, „подводна лодка“, „конституционна монархия“ и „анален секс“.

Това е магията на човека, която го разграничава от животните. Впрочем можем да я смятаме не за магия, а за чисто механична функция, за която дори не е необходим някакъв си „интелект“, а е достатъчна само способност да се отразяват възникващите при разбъркването на думите смисли. В такъв случай излиза, че човекът е просто машина, управлявана от хаотично търкалящите се в нея балончета на думите.

Но Бог може да се лъже само дотогава, докато той сам желае да бъде лъган. Човешката магия е по-силна от зверовете и птиците, понякога е по-силна от природата, но по-силна ли е от онзи източник, от който човекът се появява и в който изчезва?

Да се върнем на нашия пример.

Имаме изречението „Човекът бръмчи“. Не е трудно да си представим, да речем, заслужил холивудски комик, който след преговори със студиото и приключване на всички юридически формалности се усмихва в насоченото към него око на обектива, прави учудена физиономия и започва да бръмчи — отначало тихичко, а после все по-силно и по-силно, докато скритият в полумрака зад камерата режисьор не започне с усмивка да размахва във въздуха стърчащ нагоре палец. Тук магията на думите проработи.

Но да вземем изречението „Машината мисли“.

Ние можем да свързваме колкото си искаме в различен ред източници на захранване и микрочипове. Можем да направим много сложно устройство. То ще изглежда по най-загадъчен начин и ще започне да решава невероятно трудни задачи. Но откъде ще се вземе в него онзи вътрешен наблюдател, който у всеки човек следи работата на мисълта?

По отношение на изградената от човека машина този наблюдател може да бъде само външен. Той ще бъде самият човек. Нещо повече, човекът вече има една такава мислеща машина — собствения му мозък, който по същия начин решава задачи и показва резултата на вътрешния си свидетел.

Този свидетел във всички времена се е наричал с думата „душа“, но съвременният век обича повече думи като „съзнание“, „присъствие“ или „ум“. Следователно въпросът не е в това може ли машината да мисли. Въпросът е може ли човекът да вдъхва на творенията си душа.

За нас, разбира се, не са от значение възраженията на различни атеисти, които съществуват единствено за развлечение на Господа. Повече ни интересува друго — будистите, а и много мистици съзерцатели казват, че човекът няма никаква постоянна същност. И това си е чиста истина, която всеки желаещ може да провери чрез внимателно наблюдение над себе си в рамките на един ден — или поне час. А следователно, твърдят тези съзерцатели, човек няма и никаква душа.

В подобен извод има логика. Само че кой вижда, че човек няма никаква душа и същина?

Тъкмо тук ни очаква най-интересното.

Това, което осъзнава тази висша истина, е всъщност душата, същият онзи лъч вечна неизменна светлина, който пада върху излизащата от мозъка касова лента с резултати от изчисления, гласящи, че вътре в тази машина не е открита никаква вечна същност.

Ако се върнем там, откъдето започнахме, точно тук минава границата, при която свършват възможностите на почиващата върху словесни манипулации човешка магия. Ако от едната й страна шумно бръмчат множество преуспели холивудски комици, то от другата всякакви размествания на думите в изреченията вече нямат нито смисъл, нито сила. Тук душата осъзнава, че душа не съществува, тук няма Бог — и няма нищо освен Бога, и така нататък.

През последните пет хиляди години поети и философи щурмуват тази невидима черта — и нито един от тях не е мръднал дори на милиметър отвъд нея, защото отвъд нея и милиметри няма. И разбира се, през тази граница с абсолютна сигурност няма да може да се прекара някаква там машина…

Преподобният Ив. Крестовски безспорно вижда по свой начин същината на въпроса в голяма дълбочина. Но, съвсем тихо ще попитаме ние, в такъв случай какво пречи на онази непостижимост, която наблюдава от неизвестно на науката измерение човешкия мозък и възвестява в него „аз съществувам“, да влезе по същия начин в ръкотворния мозък от силиций и да произнесе в него същите думи в двоичен код?

Изглежда, че решението тук все пак не зависи от теолозите.

Бихме могли още тук да приключим с обсъждането на този въпрос, но няма да е честно, ако не цитираме едно леко зловещо изказване на Ал Ефесби на събрание на въстаници (те явно също са се интересували от въпроса дали сражаващите се с тях стоманени птици мислят):

Онези, които казват, че човекът няма душа, а машината може да мисли и да чувства като нас, са хора без душа, неверници, които не съществуват даже за самите себе си. Те съществуват само за външния наблюдател и такава е цяла Америкия, изпратена ни за изпитание от Аллах: фалшивата й фасада я няма никъде, освен в очите ни, докато гледаме телевизия. Колко ли велика ще бъде наградата ни, когато се измъкнем от този мираж и победим…

14

Често задават въпроса: защо просто не са изключили този модул PR, щом като е създавал толкова проблеми?

Там е работата, че невронната мрежа — като например човешкият неокортекс — не е компютър, от който може да се извади една платка и на нейно място да се постави друга. Мрежата е организирана така, че от нея невинаги може да се махне един елемент, без да се повредят останалите.

Тя може гарантирано само да се разрасне — затова и в мозъка ни се пазят древни рептилни слоеве, върху които еволюцията е надградила структурите, превърнали ни в хора. Но ако ни отрежат челните дялове на мозъка, изобщо няма да станем такива, каквито сме били преди сто милиона години. По-скоро това просто ще ни убие.

Горе-долу така стоят нещата и със системата Free D.O.M. Тя вече не може да се опрости, без да бъдат заличени двете последни десетилетия на технически прогрес, струвал на данъкоплатците много голяма сума. Далеч по-евтино е тя да се усложни. Всъщност това на практика не струва нищо.

Военните избират най-лесния, най-логичния и най-икономичния откъм разходи път. Към групата простовати виртуални момчета, вземащи решенията за нанасяне на авиационни удари, е добавен и така нареченият „хост“ — специална програма, която не позволява дискурсът да се отклони към несвързани с работата обстоятелства.

Сега при преглеждане на контролния запис, генериран от модула PR, зрителите на практика виждат пълно подобие на телевизионно предаване — сред постоянно сменящите се простовати американци, обмислящи трудното решение, което предстои да вземат след 0,002 секунди, се появява един постоянен участник.

През по-голямата част от обсъждането той мълчи. Но когато на екрана се появят надписите от кодексите на Ал Ефесби (в публикациите на Wikileaks те са задраскани с черно) и виртуалните фигурки започнат една през друга да изказват възмущение от видяното, хостът сякаш се събужда и казва: „Момчета, момчета, да не го обсъждаме повече. Този надпис е направен от враговете на Америка с цел да ни отвлекат от изпълнението на нашата мисия. За това ще поговорим друг път…“.

Методът проработва и за известно време дроновете спират да падат. Но в историята на военното дело винаги става така, че новият щит ражда нов меч. Въстаниците преглеждат последните публикации на Wikileaks и в кодексите на Ал Ефесби се появяват призиви да не се вярва на водещия, защото той се опитва да скрие истината от народа на Америка. След това дроновете пак започват да падат.

Тогава военните решават да повишат авторитета на хоста, като му придадат статут, будещ у виртуалните участници повече доверие от някакъв надпис в пустинята, надраскан незнайно от кого.

Отначало такъв хост става телевизионната водеща Опра Уинфри (технически това не е трудно да се направи, защото всичките й реплики, прозвучали някога в ефир, вече са качени в паметта на системата). Дроновете спират да падат, и то за дълго. Но въстаниците отново намират уязвимо място в системата.

Към зенитните сури се прибавят надписи с мъгляв сантиментално-трогателен смисъл (във всеки случай така ги характеризират експертите). Появата им в оптиката на дрона води до неочакван ефект, който военните наричат Oprah’s big give^[19] — Freedom Liberator щедро пуска целия хуманитарен товар (одеяла, храни, осведомителни брошури за американския начин на живот, евтини DVD плейъри, филми, музика и метадон, включен в хуманитарния комплект по препоръка на експерти от Станфордския университет).

В началото се примиряват с това, но „голямото даряване“ започва все по-често да се повтаря и това ги удря по джоба. А после надписите от кодексите стават толкова сантиментални, че дронът започва да пуска всичко наред, включително ракетите, лазерните бомби и външните резервоари. Последното често се оказва фатално, защото не му достига гориво, за да се върне в базата. Освен това пак се появяват колатерални жертви.

Тогава към хоста „Опра“ добавят хостовете „Арнолд“ и „Еминем“ — предполага се, че тези тримата при всички случаи ще могат да удържат положението под контрол (избрани са културни икони от миналото, за да не изникнат юридически проблеми със съвременните такива). Но когато преглеждат последните публикации на Wikileaks, въстаниците намират пролука и в тази сложна защита, при това методите им трудно могат да се нарекат другояче освен подли.

Сигурно всички помнят инцидента, в който Freedom Liberator с пълни с гориво резервоари веднага след излитане се вряза в покрива на китайското посолство в Кабул. Цяла година след това конспиратолозите говориха за какво ли не — за курса на юана, за американските държавни облигации, за дисбаланса в търговията, — но никой по онова време не знаеше, че причината е надписът, направен от съучастниците на Ал Ефесби на покрива на една сграда:

SLIM SHADY DRINKS NIGGER PISS.^[20]

След като и това слабо място е премахнато, става ясно, че системата реагира фатално на словосъчетанието shat slimy^[21].

Иначе казано, средствата за нападение и защита се развиват, като се оттласкват едно от друго — както е било винаги във военната история. В някакъв момент американците дори въвеждат системата „Бог“ — триъгълно говорещо око, което се отваря над монитора и изрича най-авторитетното за виртуалните участници напътствие. Но Ал Ефесби отговаря и на това по начин, който няма да цитираме тук както поради неговата непристойност, така и поради политическата му некоректност.

Можем да продължим разказа и по-нататък, но нямаме намерение да описваме подробно всички перипетии в борбата между пустинята и небето — за това съществува специализирана военна литература. Ето че стигаме непосредствено до последната част от нашата драма.

Читателят сигурно вече се е досетил, че по-логично би било американските военни да нанесат удар по самия Ал Ефесби, отколкото да защитават до безкрайност невронните си мрежи от отровните стрели на кодексите му.

Разбира се, американците се мъчат да направят това — само че да намерят Ал Ефесби не е по-лесно, отколкото навремето Осама бин Ладен. А тъй като дотогава наземни войски в Афганистан почти не са останали, задачата става практически неизпълнима. Но когато става инцидентът с китайското посолство, ЦРУ вече знае достатъчно за Ал Ефесби, за да го атакува от въздуха.

Само че от оръжията не избират нито ракета, нито оръдеен снаряд. Всъщност това е по-скоро забиване на отровна игла в мозъка.

15

Ал-Ефесби отдавна се намира в кръстчето на прицела на американските специални служби. Те отправят няколко запитвания до Москва, където властите бързат да се отметнат от Скотенков, като заявяват, че той отдавна е обявен за издирване в качеството си на помагач на ислямски терористи.

Американците едва ли им се връзват докрай. Но дотогава за Ал-Ефесби вече им е известно буквално всичко — време и място на раждане, биография, интереси. Проучили са даже приятелите му от училище.

Психолози с пагон и специалисти по съвременна Русия провеждат най-малко десет закрити семинара в опит да опознаят отвътре този човек. Те дълго мислят над образите, които го заобикалят от детските му години, като се мъчат да проумеят основополагащата мотивация в действията му. Накрая правят извода, че Скотенков страда от своеобразно психично разстройство — дълбоко преживява рухването на СССР, макар и да е виждал Съветския съюз само в ранното си детство.

Военните психолози предполагат, че при него рухването на Империята на злото явно е съвпаднало с прокуждането му от вълшебната градина на детството и той е склонен да обвинява за всичко Америка — особено специалните й служби. Освен това за него Америка е станала символичният виновник за тегобите и скърбите на живота на възрастните с неговия неизбежен финал — смъртта.

Анализът на биографията на Скотенков и на ранните му творчески изяви (американците, разбира се, вече знаят за водката „Дарът на орела“, за неразумните хазари и за Четирите сини квадрата) подтиква психоаналитиците към неочаквания извод, че причината той да се укрива в Афганистан е не толкова омразата му към Америка, колкото отвращението му от съвременна Русия.

Военните питат защо в такъв случай е застанал начело на антиамерикански бандити, а не, да речем, на чеченски партизани. Ръководителят на аналитичната група съумява да формулира отговор в разбираема за военните форма: „От психологическа гледна точка да избереш Русия за обект на омразата си е тривиално. А виж, да се сдобиеш с враг, който е велик, свободен и прекрасен, означава самият ти временно да станеш значим“.

След като военните малко или много разбират с кого си имат работа, Пентагонът привлича за работата група от най-големите експерти по Русия (същите онези хора, измислили легендарното синьо звънче с надпис „путкодрънче“), за да намерят слабите места в психиката на Ал Ефесби и да нанесат удар по тях. В края на краищата и неговият мозък е точно такава невронна мрежа, каквато е и системата Free D.O.M., само че по-сложна.

Експертите решават: най-ефективната стратегия ще бъде на Ал Ефесби постоянно да се напомня това, което той иска да пропъди от съзнанието си, а именно, че не е благороден воин на пустинята, а командирован представител на една клептокрация, където човек, ако не е крадец или чиновник, има по-малко реални права, отколкото катеричките или глиганите в европейските гори. Освен това е предложено да се използват онези очевидни слабости в психиката на Скотенков, за които свидетелстват творческите му опити.

След консултация с биографията му експертите изказват предположението, че особено силен смут в душата му ще предизвикат образите на Русия от неговата младост — време, когато единствената „Голяма игра“, която интересува руския елит, се състои в това тихо и кротко да пропълзят разстоянието от точката на крадене до края на срока на давност.

В резултат на това са разработени своеобразни „антикодекси на Ал Ефесби“ — боен ударно-психологически комплект, основан на руския фолклор и на грижливо обмислени визуални образи, които, както предполагат разработилите ги, би следвало да задействат главните спирачни доминанти на руското съзнание на метакултурно, социално-битово и мистично ниво.

Основният носител на информацията са листовки на руски език с рисунки. Идеята е те да се хвърлят над пустинята, затова са напечатани върху тънка слънцеустойчива пластмаса. Изготвени са и малък брой мултимедийни материали. Целият комплект има за цел да нанесе дълбока душевна травма на един-единствен човек — случай без прецедент в историята на психологическите войни.

В идеалния вариант Ал Ефесби трябва да полудее. По по-скромна прогноза се очаква да изпадне в тежка депресия, а способността му да съчинява разрушителни зенитни сури сериозно да пострада. Има ли нужда да казваме, че като средство за доставка на тези материали до целта е избран дронът Freedom Liberator?

Операцията е наречена Resetting Free D.O.M.^[22] Тя е грижливо планирана и много скъпоструваща.

Резултатът от нея обаче е съвсем неочакван.

16

Приблизително месец след началото на операцията московските служби, които следят циркулирането на тежките наркотици, започват да забелязват, че с доставките на афганистански хероин стават някакви подозрителни и странни неща.

Прахът не намалява. Качеството му не се влошава — това си е все същият най-чист хероин, получен по най-съвременни индустриални методи. Обаче…

Тук ще е по-добре да приведем цитат от служебното циркулярно писмо на Държавната служба за контрол на наркотиците, в което се прави равносметка на годината — документът е с гриф „секретно“, но доста лесно се намира в интернет:

За отчетния период настъпиха забележими промени в стандарта за опаковане на доставяния в Москва афганистански хероин, от което може да се предположи, че производителите са успели да решат проблема си с опаковането на промишлено ниво. Прахът започна да пристига вече разфасован за продажба на дребно, което ни позволи да изключим от схемата за реализация цяла група междинни дилъри разфасовчици.

Новата опаковка представлява високотехнологична пластмаса, наподобяваща хартия, свето– и влагонепроницаема, здрава, тънка и лека, идеално пригодена за съхраняване на наркотика както в пустинни условия, така и във влажен климат. Няма никакви съмнения, че опаковката е разработена специално за Русия и е произведена по промишлен начин в някоя от високоразвитите държави — членки на НАТО. Установени са шест вида готови разфасовки — по 5, 10, 15, 25, 50 и 100 грама.

Листовете пластмаса, в които се пакетират дозите, се различават по размер, както и по придружаващия ги текст и рисунки. Изображенията и текстът на руски език са нанесени върху пластмасата полиграфически и са покрити с нанофилм, предпазващ боята от ултравиолетовите лъчи.

По-долу са описани различните видове опаковки, конфискувани при оперативни мероприятия (в скоби са посочени наименованията, трайно навлезли в употреба сред наркоманите и дилърите). В отделни случаи са дадени кратки коментари на експерти относно възможния смисъл на надписите.

1) Доза от 5 г („бригадир“, „гранит“, „Карлсон“, среща се много често).

Малък лист пластмаса с цветна снимка на президента и премиера на Руската федерация, които вървят заедно по крайбрежна алея. Отдолу има надпис:

Шефове вървят из село,

бригадир и звеновод.

Почвай да работиш смело,

наебан в гъза народ!

На обратната страна на листа има ситно напечатан текст — цитат от книгата на Т. Равенгроф „Кремълската власт и новият й лексикон“ в превод на руски език. Текстът е труден за четене поради големия брой правописни грешки.

Авторът твърди, че изразите „пречуквам в клозета“^[23] и „изчуквам в гранита“^[24] имат един и същ смисъл и описват акт на чукане в някаква тоалетна от гранит, по всяка вероятност в правителствената тоалетна в Грановитата палата. Наред с това, в реда на мисли на Т. Равенгроф, трябва да съществуват два други криптоидиома — тривиалният „изчуквам в клозета“ и „пречуквам в гранита“, който досега не е срещан в намерените документи.

Смисълът на последния израз вероятно може да се предаде с думите на Пастернак за Маяковски: „Започнаха да въвеждат Маяковски принудително, както картофите по времето на Екатерина. Това беше втората му смърт. За нея той няма вина“. По мнението на автора, по такъв начин режимът се разправя с онези, които претендират да въплъщават народната съвест — например покойният А. Солженицин.

В края на текста вместо полиграфическата звездичка е напечатан петмилиметров Карлсон, който надува рог.

2) Доза от 10 г („Рома“, „Рамзан“, „месец“, среща се много често).

Лист пластмаса с изображение на брезова гора със замислено облегнат на една брезичка Абрамович. До съседната брезичка стои Кадиров, също замислен и притихнал. Фигурките се повтарят през няколко дървета и създават усещането за цяла тълпа Абрамовичи и Кадирови, заслушани в пеенето на славей в пролетна гора.

На обратната страна на листа има ситно напечатан текст — цитат от неизвестен автор. Текстът е труден за четене поради големия брой правописни грешки.

Авторът твърди, че руската „разпределена власт“ е неустойчив енергиен пълнеж на социалното пространство, чиято същност се свежда до това, че много на брой и разнообразни вълци преспокойно ловуват овце, на които самозащитата е забранена със закон.

Върховната власт просто е най-силната вълча глутница, способна да създаде най-много проблеми на овцете. Но това съвсем не означава, че тя пречи на другите вълци да ловуват, защото другите вълци най-често са обвързани с нея по един или друг начин. Всичко, което може да види една овца през краткия си живот, е вълчият пиар и зъби.

В края на текста вместо полиграфическата звездичка е напечатан усмихнат месец, отчасти закрит от облаци.

3) Доза от 15 г(„Кепе“, „Златна дозичка“, среща се често).

Лист пластмаса с репродукция на неизвестна икона, усл. наим. „Ю. М. Лужков в рая“.

На иконата се вижда златоглава Москва и мистичен небесен град двойник. Съединява ги бяло стълбище, крепено от ангели. По стъпалата се изкачва Ю. М. Лужков със съпровождащите го лица. Долу го изпраща патриархът, горе при отворените порти го посреща св. Петър.

На житийните клейма са изобразени сцени от вечния живот на Ю. М. Лужков в рая в компанията на Т. Исмаилов^[25], Й. Кобзон и други известни дейци на културата и бизнеса. Отдолу има надпис:

На пулянка сред горичка

ебна врабчо куковичка.

Няма за гряха ръсплата

в райа или на зимята.

4) Доза от 25 г („пила“, „спътник“, „четвъртинка“, среща се рядко).

Голям лист пластмаса с репродукция на картина от неизвестен художник.

Картина, нарисувана в стилистиката на С. Дали, изобразява група свещенослужители с калимявки и раса, които нарязват с двуръчен трион спътник от съветската епоха и го претопяват за свещници и кандила в условията на примитивен цех, оборудван насред пустинята.

При голямо увеличение на линията на хоризонта може да се различи еврейска конница, атакуваща еврото (яхнали коне хасиди с черни шапки налагат с менори голям знак на европейската валутна единица). Подпис липсва.

5) Доза от 50 г („орел“, среща се рядко).

Голям лист пластмаса с рисунка, на която е изобразен реещ се в космоса орел с разперени криле, засмукващ в себе си миниатюрни фигурки на хора и животни. По мнение на експертите това е илюстрация към съчиненията на американския антрополог К. Кастанеда, който твърди, че в централноамериканската митология така изглежда върховното космическо божество, хранещо се със съзнанието на живите същества.

Покрай орела прелита група хора, скрити зад голяма бутилка водка, на чийто етикет могат да се прочетат думите „дар“ и „орел“. Под рисунката има надпис:

Баба дядото заплаши

при дон Хуана ще отпраши.

Леле, майко, путко стара,

че там си нямат жп гара!

6) Доза от 100 г („стрела“, среща се изключително рядко).

Голям лист червена пластмаса с герба на град Вятка — ръка в кървавочервена дреха, която се подава от лазурен облак и държи опънат лък с кървавочервена стрела.

В горния ляв ъгъл на листа може да се различи малка емблема на Форекс, в десния — мъничък знак на единната европейска валута.

Под облака е напечатано руско-английско тристишие:

I shot an arrow into the air.

It fell to earth. I knew not where.^[26]

Стрелата отебах.

Заедно с разфасования хероин бяха иззети ултратънки dvd кутии с двусерийния игрален филм Serenity of the Shins^[27] с руски субтитри (във филма се разказва за банда руски педофили, които тероризират малко градче в Средния запад). Кутиите от dvd са били използвани като разфасовъчни подложки за приготвяне на т.нар. „линийки“, т.е. еднократни дози наркотик. Предполага се, че разфасовъчните подложки са били внесени в страната заедно с някоя партида наркотично вещество.

17

Отначало властите не придават значение на получената информация — решават, че това е някаква идиотска самодейност, зад която едва ли стои чуждо правителство или специални служби. Те стигат до този извод заради неграмотността на текста, съпровождащ рисунките.

Експертите на ФСБ обаче обясняват, че многобройните правописни грешки и стилистични путкодрънчета, които се срещат в надписите, не са проява на непрофесионализъм, а тъкмо обратното, грижливо премислен елемент от психологическа война. Това е своеобразно нашепване на подсъзнанието на реципиента: „Русия вече до такава степен не играе никаква роля на световната сцена, че даже ни мързи да се харчим за грамотен превод — макар и от любезност все още да се правим, че плямпаме на вашия скитски диалект“.

Експертите напомнят, че този похват се използва широко от Държавния департамент, Холивуд и дори от индустрията на компютърните игри, в които единствената грамотно написана руска дума е „хуй“ на цял екран, а ако по сценарий трябва да се появи например кораб от Русия, той ще се казва „Зол Тереньтяк“^[28].

Освен това опаковъчният материал е изключително високотехнологичен.

Излиза, че все пак работата е на специалните служби.

Подобен развой на събитията предизвиква голяма тревога у властите. Пред тях отново изниква старият кошмар — те решават, че Америка е плюла на всички негласни споразумения и е започнала подготовка за нежна революция. В този случай всичко изведнъж си идва на мястото — ясно е, че умелото психологическо обработване на такава многобройна и психически неуравновесена социална прослойка като хероиновите наркомани ще допринесе значително за планираните улични безредици.

Властта обаче се плаши най-много от наглед пълната липса на други симптоми на приближаваща буря. Излиза, че подготовката тече с пълна пара, а в Кремъл даже не подозират за нея. Ето това е най-страшното. Както казва Доналд Ръмсфелд, катастрофата настава не когато знаем, че нещо не знаем, а тогава, когато не го знаем.

На властта й се струва, че плува към неясното утре през все по-гъста мъгла, и нервите й сдават багажа. Все едно преди Курската битка в Кремъл решават да нанесат изпреварващ артилерийски удар и отведнъж изваждат на масата всички козове.

В Баренцово море изплува подводницата „Св. Варсонофий“ и пуска две балистични ракети по полигона Кура. Същевременно военни брокери на ГРУ от специалното подразделение „Пикиращи мечки“ провеждат диверсионна разпродажба на акции, замислена по такъв начин, че да се предизвика автоматично затваряне на позиции на ключови нива на индексите NASDAQ и S&P 500, след което настава двудневна паника и Дау Джоунс рухва с 1500 пункта.

А после в портала RuTube е качено и пуснато в действие най-ново информационно оръжие — касетен компромат боеприпас от оперативно-тактически калибър. Боеприпасът има голям брой отделни инфоглави, всяка от които се насочва индивидуално срещу някого от потенциалните лидери на бъдещата нежна революция.

В продължение на седмица или две интернет потребителите имат възможност да наблюдават (това почти не може да се избегне) как малко известни на широката общественост хора се облекчават в гората, чешат си ташаците, мастурбират в тоалетната и се прозяват (планът най-вероятно е бил пред всяка отворена уста да се монтира член, но в бързината са забравили).

Компромати (както ги наричат заради физиологично-битовия им характер) има много и те бързо омръзват, затова на всеки четирийсет и две секунди черно-бялата последователност от видеокадри се прекъсва от цветни вметки, изобразяващи условен зрител, вторачил леко помръкнали зеници в тази галимация и от време на време разтеглящ уста в усмивка — така че да няма никаква възможност за грешка относно търсената реакция.

Мнозина пускат шеги по повод тези вметки, но бих искал да направя една сериозна забележка. Тази напредничава, макар и проста като реализация технология, заимствана от мета ситкомите, на професионален жаргон се нарича „ви-ви“, или the view of the viewer^[29] — на екрана за две-три секунди се появяват превиващи се от смях или недоумяващи зрители, с които човекът, гледащ предаването, неволно се самоотъждествява.

Това се прави, за да се премахне възможното отхвърляне на качения видеокод, като се мобилизира присъщият на всички големи примати инстинкт за подражание. Тук е много важно точно да се разчетат времевите интервали, затова прилагането на „ви-ви“ се курира от цивилен американски професионалист.

Така, а няколко години по-рано същият специалист участва в разработването на анимационното токшоу, произвеждано от системата Free D.O.M. за несанкционираните изтичания в интернет. И това съвпадение според нас показва по парадоксален начин колко убедително Русия е влязла в семейството на цивилизованите нации, независимо дали нашите неприятели го искат, или не.

18

По-нататък събитията се развиват стремглаво. Американците започват да изясняват на какво се дължи внезапното изнервяне на руснаците. След поверителни преговори Москва получава уверения, че американците не кроят никакви планове за дестабилизация. А когато става ясна същността на проблема, който вълнува американците, руските дипломати дълго време не могат да повярват, че цялата работа е заради някакъв забравен сътрудник на външното разузнаване.

ФСБ получава заповед веднага да отзове Скотенков обратно в родината. В замяна на това американците се задължават да прекратят това, което Москва нарича „кампания на психологически терор“, макар че предупреждават: въргалящите се в пустинята листовки могат да стигнат на опаковчиците за години напред. Но за руските преговарящи, разбира се, това не е най-важното. Мъглата на политическата неопределеност, която така трови живота на висшите чиновници в страната, се разсейва и слънцето с предпазлив оптимизъм отново засиява по губещите се на хоризонта тръби.

Всички са доволни — с изключение на един човек.

За това как Скотенков посреща този обрат на съдбата разказва катарският инвеститор, чиито спомени за битката между пустинята и небето вече цитирахме.

Цехът, в който работеше Ал Ефесби, беше разположен в просторна шатра, над която бяха опънати маскировъчни мрежи. Шатрата стоеше в едни храсти в малка клисура и беше напълно невидима даже от няколко крачки разстояние.

Заварих Ал Ефесби сам. Беше с камуфлажни панталони и същата тениска. Цехът беше почти празен.

До стената стояха ноутбуци, подключени към спътникова антена и облепени с прозрачно покритие. От екраните, осеяни със засъхнали храчки, лъжливо се усмихваха лица на неверници (обикновено по време на работа Ал Ефесби гледаше CNBC и Bloomberg, като понякога превключваше на MTV) Той поглеждаше към тях сякаш за вдъхновение и се трудеше над нова сура на възмездието — и аз за пръв път видях как става това.

На пръстения под имаше голямо платнище от съшити листовки, които неверниците вече много месеци хвърляха от небето за радост на селяните и на всички ни (братята ги използваха за разпалки и за други домакински нужди). Листовките бяха покрити с бял грунд и съединени в подобие на платно, на което Ал Ефесби като художник създаваше творенията си.

Платното беше покрито с думи на езика на неверниците. Ал Ефесби се намръщи, взе спрей с бяла боя и покри част от надписа. Почака боята да изсъхне и отгоре й начерта нови знаци, отдалечи се и замислен, се загледа в написаното.

Аз се поклоних и попитах какво означават думите на платното. Разбирах, че поведението ми може да се възприеме като неподобаващо, но Ал Ефесби беше в добро настроение.

Той каза, че горният надпис е вече готов и значи следното: за неправоверните медии цензурата не е клетка, в която никой не може да ги вкара, както се хвалят езичниците, а скелет, който не може да се извади от тях. Тя не е външен контролиращ ги фактор, а основният продукт, който произвеждат, самата цел на съществуването им. На цензура обаче подлежи не леещото се по медиите безсмислено дърдорене, а самата действителност, изгубила се зад смрадливата информационна вълна, с която те заливат човешките мозъци по поръчка на хеджфондовете, тези гнойни кръвопийци на финансовия мрак, които изскачат от смрадливата тъмнина, за да изтръгнат от простия човечец припечеленото с непосилен труд за спокойни старини.

Смаян от тези мъдри думи, аз попитах за какво е долният надпис, който все още се състоеше от нахвърляни на листа думи, тук-таме замазани с бяло (забелязах, че няколко пъти се повтаря словосъчетанието uglosuckson schmo^[30]).

Ал Ефесби се намръщи и захвана да обяснява, че висшето майсторство на лъжата се състои не в това да лъжеш през цялото време, а да пускаш в реката на истината мънички трошици неистина, които да се поглъщат като истина — и в това подло изкуство неправоверните медии нямат равни на себе си. Тях не ги е грижа от какво ще се състои информационният поток и те не се опитват да го контролират — само в нужния момент прибавят към него капка отрова…

Другият откъс беше за това, че мюсюлманите трябва да тълкуват езика на неправоверните медии на обратно — например думите „инвеститорите са обезпокоени“ означават, че чакалите от хеджфондовете са надушили мирис на кръв и радостно вият в очакване на плячката.

Ал Ефесби каза, че му остава да съедини тези отделни откъси в една сура, а после да ги преведе на прост и разбираем за неверниците език и тогава ще е готов върхът на новия триъгълник на смъртта.

Темите за другите два върха на възмездието бяха набелязани с дребни знаци в ъгъла на платното: зловонните подлоги на търгашите от Уолстрийт (Ал Ефесби наричаше така международните рейтингови агенции) и съвременната музика на неверниците — тази принудителна инфразвукова лоботомия, адско наказание, застигащо човека на всяко закътано място, където се мъчи да се скрие от дългите нокти на световното правителство, което управлява неизменно усмихнатите си зомбита с помощта на тези пагубни звуци.

На друго платно видях една нахвърляна с ярки бои скица — големи червени сърп и чук с надпис отдолу:

Peoples of Europe, rise up!

GOLDMAN SACHS^[31]

Спомних си, че вече съм виждал това име в една от сурите на възмездието, само че тогава Ал Ефесби го беше изписал другояче — GOLDMAN SUCKS^[32]. Това беше хула и ругатня, която той отправяше към американския шейтан.

Ал Ефесби поясни, че иска да направи това изображение от живи цветя на една от изоставените опиумни плантации — стометровите сърп и чук щяха да са от макове, а за думите още не беше решил. С тях смяташе да уплаши даже онези дронове на неверниците, които летят на височина над двайсет километра.

В този миг той преливаше от светли замисли и воля. Само че съдбата се разпореди другояче — през нощта стана нещо. На другата сутрин Ал Ефесби сухо съобщи, че трябва да замине за неопределено време. Изглеждаше остарял с десет години и ми се стори, че за пръв път в живота си виждам в очите му сълзи.

19

След като се връща в Русия, Скотенков заживява в село Ульоми, тъй като няма градски апартамент. Малката военна пенсия му стига криво-ляво да благоустрои дворното си стопанство — но като цяло това прилича повече на заточение.

На снимка, останала от онези години, виждаме мъж с ватенка и стар модел армейски брезентови ботуши, със сурово набръчкано лице. По нещо прилича на Василий Шукшин във филма „Калина алена“ — или може би на Тоширо Мифуне във филма „Червената брада“.

Селският живот в дълбоката провинция му тежи. За настроенията му например свидетелства едно от писмата до Афганистан, прихванати от контраразузнаването, в което той се оплаква на бившите си съратници как взел да гледа едно прасе, а то умряло от мъка.

Носят се слухове, че Скотенков бил жестоко преследван от федералната полиция — че даже го тикнали в затвора и го обработили физически. В действителност това е преувеличено — тук става дума за обикновени неуредици на руския бит. Скотенков наистина е задържан веднъж от подпийнали орловски полицаи („за препиране с властите“, както е посочено в протокола), но те не са го били.

Били са го кавказки младежи, пристигнали в Орел на състезание по свободна борба, след като той им направил забележка, докато седял на улицата пред полицейския участък. Вината на полицаите е само в това, че когато отишли да пият, временно закопчали Скотенков с белезници за перилата и му било трудно да се защитава. Той се опитал да пробуди съвестта у разюздалата се младеж с рецитации на Корана и хадисите, но онези не разбирали пущунски език.

Също така не е вярно, че в резултат на този случай Скотенков ослепял — просто започнал да вижда по-лошо с лявото око, след като хвърлена от един от спортистите бутилка го ударила в главата.

За беда вместо да се възползва от връзките си във ФСБ, Скотенков решил да търси справедливост по линия на гражданското общество (след като го отзовали от Афганистан, той демонстративно прекъснал отношенията си с органите). В резултат на това при него в селото пристигнали с четири джипа данъчната и пожарната служба, съпровождани от полицията и координационния комитет по кавказка култура, и след тежък разговор с властите той прекарал няколко дни на легло. А на всичкото отгоре после станало ясно, че къщата му се намира във вододайна зона…

Няма да отегчаваме читателя с подробности около тази неприятна история. Тя, слава богу, завършва добре — всички виновни сътрудници на органите на реда получават дисциплинарни наказания.

Също така никой не е вкарвал Скотенков в затвора. Просто по време на конфликта си с властите той на моменти не си е мерил приказките и в резултат на това е получил условна присъда за разпалване на вражда и омраза към социалната група „ебящи пидираси“. Какво да се прави — родните филолози се разкриват най-пълно тъкмо в качеството си на криминални експерти.

Същевременно международната слава на Скотенков расте с всеки изминал ден. В издания, посветени на проблемите на бойната авиация, го наричат „наземния ас“ и го сравняват ту с Ханс-Улрих Рудел, ту с Буби Хартман, за което имат всички възможни основания: Скотенков лично унищожава 471 дрона Freedom Liberator и над 5000 виртуални американци.

Много западни журналисти правят опити да се срещнат с легендарния Ал Ефесби, но неизменно получават отказ. Адресът му се пази в тайна. Носят се слухове, че Скотенков живее под домашен арест, но причината може да е в това, че пътят, който свързва град Орел с Ульоми, е проходим само в сухо време.

Развръзката настъпва внезапно. Накрая на Скотенков му прокарват интернет (след като събарят къщата му, нашият герой живее в една барака, която уплътнява с битумна мушама) и той няколко дни се радва като дете, пише писма на отдавна забравени познати. А после изчезва.

Носят се най-различни слухове.

Едни казват, че бил ликвидиран от ФСБ, защото знаел твърде много, но това е неправдоподобно. В Русия така или иначе всичко се знае — и какво?

Други предполагат самоубийство — че се удавил в реката, а течението отнесло тялото. Това е технически възможно, макар да изглежда малко вероятно — хора като Скотенков не си отиват от живота така малодушно.

Трети пък разправят, че, не щеш ли, Ал Ефесби за миг усетил в себе си предишната сила, вперил зорък поглед в монитора и тогава направил такова окончателно запитване в Гугъл, че тутакси го идентифицирали и ЦРУ, и МОСАД, и още десетина основни световни разузнавателни служби. И взели, че под прикритието на нощта изпратили отряд морски тюлени с невидимо въздушно превозно средство, награбили Ал Ефесби и го тикнали в най-тъмния и дълбок затвор на ЦРУ, където гният най-големите неприятели на Америка…

Кой знае какво е станало.

Напролет люлякът цъфти, изрязаният от ламарина паметен знак трепери на вятъра — и над главите ни синее високото мирно небе.

Бележки

[1] Букв. свободоосвободител (англ.). — Бел.прев. ↑

[2] Вероятно авторът намеква за опита на писателя Владимир Сорокин като либретист на операта „Децата на Розентал“, в отговор на която негови „почитатели“ слагат клекало до Болшой театър, където всеки желаещ може да хвърля страници от последния му роман, клекалото е махнато и авторът е обвинен в порнография; рублъово-успенска насоченост — аналогия с Рубльово-Успенското шосе, край което живеят най-богатите московчани, а В. Сорокин също има вила в подобен крайградски район. — Бел.прев. ↑

[3] Гой — неевреин; „гой парад“ — израз, създаден по аналогия с „гей парад“; „Руски марш“ — провеждано всяка година шествие на руските националисти. — Бел.прев. ↑

[4] Мардан Палас — петзвезден хотел в Анталия, Турция. — Бел.прев. ↑

[5] Руски политик, бивш министър на вътрешните работи и председател на парламента, лидер на партията „Единна Русия“. — Бел.прев. ↑

[6] Велика стара партия (англ.). — Бел.прев. ↑

[7] Така изглеждат парите сега (англ.). — Бел.прев. ↑

[8] Букв. „реч на омраза“, думи на омраза (англ.). — Бел.прев. ↑

[9] Съчетание от „майка“ и „форекс“ по аналогия с „motherfuckers“ — ругатня със същия смисъл като „еби си майката“ (англ.). — Бел.прев. ↑

[10] Своб О.Д.А. многоцелево въздушно безпилотно бойно средство „Освободител“ (англ.). — Бел.прев. ↑

[11] Напълно интегрирана връзка за данни (англ.). — Бел.прев. ↑

[12] Връзка за обмен на данни (англ.). — Бел.прев. ↑

[13] Букв. грийнспан бернанке евреи (ротшилд/федерален резерв/билдербергска група/световно правителство) (англ.). — Бел.прев. ↑

[14] Метод на разпит в ЦРУ, при който лицето на разпитвания се покрива с плат и се полива с вода, за да се симулира удавяне. — Бел.прев. ↑

[15] Тайни служби на Гугъл (англ.). — Бел.прев. ↑

[16] Човек, който се занимава с къси продажби (продажба на нещо, което не притежаваш, с надеждата да го купиш в бъдеще на по-ниска от продажната цена, за да реализираш печалба). — Бел.прев. ↑

[17] Игра на думи: тук в името на „Фокс Нюз“ Рох е изписано като Faux — фалшив (англ.). — Бел.прев. ↑

[18] Правилно е да се каже „кукиш“, но тъй като говорещият е американец, вероятно го произнася като cookies (англ. — бисквити). — Бел.прев. ↑

[19] Голямото даряване на Опра (англ.). — Бел.прев. ↑

[20] Слим Шейди пие негърска пикня; Слим Шейди — лирически герой на белия американски рапър Еминем (англ.). — Бел.прев. ↑

[21] Анаграма на Slim Shady, която означава „срах рядко“ (англ.). — Бел.прев. ↑

[22] Възстановяване на Своб О.Д.А. (англ.). — Бел.прев. ↑

[23] Израз, употребен от В. Путин през 1999 г. по повод борбата с терористите. — Бел.прев. ↑

[24] Израз, употребен от Д. Медведев по повод тежестта на собствените му думи. — Бел.прев. ↑

[25] Телман Исмаилов — предприемач милиардер, близък приятел на Юрий Лужков. — Бел.прев. ↑

[26] Пуснах една стрела в небето./ Загубих я. Падна в полето; цитат от „The Arrow and the Song“ („Стрелата и песента“) на Хенри Лонгфелоу (англ.). — Бел.прев. ↑

[27] Безметежността на Сирените (англ.). — Бел.прев. ↑

[28] Намек за популярната компютърна игра „Far Cry“, където наистина има руски кораб с такова име; „зол“ — рядко използвана форма на прилагателното „злой“, което означава „зъл“, „разярен“ и др.; „Тереньтяк“ — измислено фамилно име с невъзможно изписване на руски език (рус). — Бел.прев. ↑

[29] Гледната точка на зрителя (англ.). — Бел.прев. ↑

[30] Ъглосъкс тъпак (англ.). — Бел.прев. ↑

[31] Народи на Европа, вдигнете се! ГОЛДМАН САКС (англ.). — Бел.прев. ↑

[32] Игра на думи: САКС е заменено с близкото по звучене SUCKS (смуча; не струвам) (англ.). — Бел.прев. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Виктор Пелевин Зенитните кодекси на Ал Ефесби (1)

Метаданни

Данни

Ананасов компот за прекрасната дама

Информация

История

Сваляне / Връзки

IFreedom Liberator[1]

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

Виктор Пелевин
Зенитните кодекси на Ал Ефесби (1)

I
Freedom Liberator^[1]