Маги Стийвотър
Балада (40)

Джеймс

Вече знам какво е адът. Адът е да чакам тя да изкрещи. Адът е да наблюдавам как ръцете й се свиват в юмруци, как косата й се опърля, как устните й се отварят, сякаш за да проплаче, но жегата открадва сълзите й, преди да имат шанса да се стекат по лицето й.

Тя падна на колене.

Не можех да мръдна. Просто стоях там, ръцете ми бяха стиснати в юмруци отстрани на тялото, огънят жулеше бузите ми. Не можех да спра да треперя.

Адът е да осъзная, че ще отнеме много време Ноала да изгори напълно.