Керстин Гир
Сапфиреносиньо (1)

Благодарности

„Когато се променяш, се променя и всичко около теб. Това е магия!“

Докато създавах тази книга, се случиха невероятно много прекрасни неща и се срещнах с толкова нови чудесни хора, че не бих могла да ги изброя всички.

Ще кажа само това: безкрайно съм благодарна за всички магически събития, които доведоха до тези запознанства. И не, не вярвам в случайността.

Благодаря на читателите, които си направиха труда да ми напишат имейл или писмо, или да се запознаят с мен по време на някое от литературните ми четения — вашите похвали ме мотивираха невероятно много.

Талиан (или Дорит), благодаря ти за орловото око по време на предварителните прочити. Изключително силно вдъхновените си предложения почерпих от творческия читателски кръг на „Книжната кукумявка“ — благодаря ви, скъпи мои, за положените усилия.

Камлин — ти откри подходящото име за малкия брат на Гидиън.

Между другото, името Пърпълплъм също го откраднах от „Книжната кукумявка“. (Аз самата с удоволствие бих се казвала така!)

Тук е мястото да поздравя момичетата от форума на Рубиненочервено: Laura, Nathiii, jelly, jojo, JOUy, mia, sunrise, Ay Ay, coco, AnA, leo<3 и всички останали — вие сте чудесни! Както и Даниела Керн, която администрира страницата и форума!

Все още не мога да повярвам, че именно моята безспорна любима илюстраторка Ева Шьофман-Давидоф оформя кориците на тази поредица. Наясно съм, че много хора купуват книгите именно заради кориците, но в този случай нямам нищо против. Мога да ги разбера и аз бих постъпила по същия начин.

Големи благодарности и на Томас Фроц, който придаде на Ксемериус от въображението ми истинска форма — триизмерна и изключително очарователна. Надявам се, че скоро ще има ужасно много Ксемериуси, които всеки ще може да постави върху бюрото си — все още работя над магическата формула, която да може да го съживява.

Благодаря на всички, които през тази година бяха толкова търпеливи с мен — такава късметлийка съм с вас!

Поради липса на време (хей, последната глава все още не е завършена) искам да благодаря поименно още само на четирима специални за мен хора: моята прекрасна агентка Петра Херманс, моята чудесна редакторка Кристиане Дюринг, скъпата ми приятелка Ева и неуморимата ми майка.

Благодаря ти за всичко, мамо, дори за това, че четеш тези книги с възторга на четиринайсетгодишна. Ева, без твоята морална подкрепа, през някои дни нямаше да напиша и една-единствена дума. Петра, теб наистина сякаш небето те изпрати при мен! Кристиане, не знам как го правиш, но накрая винаги си мисля, че всички идеи са били мои! При положение че твоите са най-добрите! Благодаря и на двете ви за великолепните дни в Лондон.