Понеже предпочитам да разбирам сама за какво иде реч и струва ли си целият шум, прегледах въпросното писание. Първите страници — задълбочено, а след това — по диагонал и пак ми се гадеше. Е, ами няма по-бездарно нещо на света и този „текст“ е обида за всеки четящ човек по мое скромно мнение. Нямам никакво обяснение защо толкова дами си падат по тази „творба“. И бедата не е познатият сюжет, всеки читател знае, че сюжетите в световната литература са малко и се изразяват с едноцифрено числf; бедата не е r в горката Пепеляшка. Бедата е в пълната абсолютна бездарност на онази лелка Е. Джеймс или каквато беше; в абсолютно неадекватната й представа за самата себе си и за що е това писано слово; и в алчността на издателите, на които хич не им дреме за възпитаване на читателски вкус, а само за печалбата — това се продава, давай, издаваме; онова не предизвиква очаквания интерес — спираме го. Типичен пхример са „Бард“, които издадоха всички книжлета на Е. Джеймс, но нямало да издадат третата книга на Ан Леки от цикъла за империята Радч и мислено се извинявам на Ан Леки, че пиша името й до това на въпросната „литературна“ лелка.
Някъде критикуваха бг превода. Ами не зная кой би могъл да преведе добре това. Из коментари на англоезични читатели срещнах въпрос към лелята — питаха я иронично дали все пак не мрази английския език.
Жал ми е искрено за хората, които смятат това нещо за добра и вълнуваща литература. Жал ми е като си помисля колко хубави истории, включително любовни, включително еротични, включитeлно такива за садо-мазо отношения пропускат…
Филма не съм гледала и не възнамерявам.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.