Матю Райли
Летящ старт (18)

Циркус Максимус
Рим, Италия

Сряда от седмицата преди състезанието

Стадионът, осветен в светлооранжево сияние от лъчите на залязващото слънце, досущ приличаше на прочутия римски стадион за състезания с колесници — гигантска писта с формата на овал, заграден по протежение на външната обиколка от огромни трибуни. Те бяха построени във фалшив римски стил върху плоската, спечелена от морето земя на западното италианско крайбрежие, недалеч от Рим.

Единствената разлика между съвременния и древния Циркус Максимус беше мащабът.

Всяка от двете прави беше дълга 12 километра, така че на летящия болид щяха да са нужни грубо две минути да завърши обиколката — по една минута за всяка права.

Червени неонови реклами на пивоварна „Циркус Максимус“ се извисяваха над горните редове на трибуните.

Пред викащата, вълнуваща се и свиркаща тълпа, разпалвана от безплатната бира, на стартовата решетка застанаха два болида.

Фабиановото пурпурнозлатисто „Рено Трикольор VII“, известно като „Марсилският ястреб“.

И до него: „Аргонавт“, който изглеждаше освежен под слоеве прясна синя, бяла и сребриста боя. Имаше и нещо характерно: новият заден спойлер беше в черно и жълто — цветовете на отбора на Ломбарди.

Малко преди старта Джейсън и Фабиан позираха за фотографите на пистата — съвременните колесничари, застанали до своите колесници, стиснали шлемовете си, а около тях момичета по бикини и началници от пивоварната — всички пред виещата от възторг тълпа.

Фабиан явно беше доволен от допълнителното внимание, което младият Чейсър осигуряваше на показното му състезание. Това, че то щеше да се проведе на 6 август — рождения ден на Джейсън, — беше допълнителен плюс. Медиите бяха представили Фабиан като човек, който дава на момчето най-невероятната възможност за рождения му ден.

От своя страна, докато стоеше до Фабиан и се усмихваше за камерите, Джейсън оглеждаше „Марсилският сокол“ и прословутите му криле.

Колата на франсето беше оборудвана с противоречивите криле с вертикални стабилизатори, заострени като ножове — и оттам прякора „сатъри“. От „Рено“ твърдяха, че заточването е заради аеродинамичността. Други състезатели се оплакваха, че Фабиан ги използва, за да поврежда колите им в суматохата по време на състезание. Засега заострените криле бяха разрешени от Международната асоциация на летящите състезателни коли. Обаче всички пилоти знаеха — стой настрана от тях.

Фотосеансът свърши и Фабиан се вмъкна в кабината си.

Джейсън се втурна към бокса си, явно в тоалетната там — постъпка, която накара хората по трибуните да избухнат в смях. Новакът явно беше нервен.

След минута Джейсън излезе, вече с каска, и се качи при Бъг.

Бяха готови за единоборството.

Показното състезание беше истинска красота.

„Марсилският сокол“ и „Аргонавт“ се стрелнаха по правата, а въодушевената тълпа правеше мексиканска вълна, докато минаваха.

Състезанието беше двайсет обиколки и първоначално Фабиан поведе — дори от време на време правеше фигури, за да достави удоволствие на зрителите.

Джейсън упорито го следваше, като показваше станалата вече негова запазена марка решителност, и при една от Фабиановите фигури се наклони откъм вътрешната му страна и го задмина.

Очевидно изненадан, Фабиан го подгони и след една обиколка отново пое водачеството.

Обаче това беше само втората от много смени на водачеството, защото Джейсън навлезе в духа на състезанието и за изненада на всички, докато беше начело, също си позволи да прави акробатични изпълнения: смъртоносните плъзгания или странния тирбушон с претъркулване.

Тълпата виеше от възторг.

Когато състезанието наближи края си, двамата спряха номерата. „Аргонавт“ се промъкна откъм вътрешната страна на „Марсилският сокол“ в предпоследния завой и колите полетяха с все сили към финала.

Куршуми близнаци.

В широкия 180-градусов завой Джейсън пое по стандартната крива, докато Фабиан започна да прави широк завой, плъзгайки се по вътрешната страна с точността на хирург — смъртоносните криле на „сокола“ стигнаха на сантиметри от носа на „Аргонавт“. Една до друга, двете коли се стрелнаха по финалната права, като вдигаха зад себе си еднакви пясъчни вихрушки, преди заедно да пресекат линията…

Ревът на тълпата беше красноречив. Знаеха кой е спечелил. Новакът — с половин дължина на колата. Юмрукът на Джейсън се стрелна във въздуха, докато правеше почетната си обиколка. Колата на Фабиан се появи до него и французинът му предложи „пилотски поздрав“ — кратко докосване по каската с дясната ръка. Беше като ръкостискане след последния сет в тениса — винаги се правеше след състезание по двойки.

Джейсън върна поздрава.

Двете коли направиха една пълна обиколка на пистата под оглушителния приветствен рев и ръкоплясканията на тълпата, преди да спрат на финалната права срещу ВИП трибуната.

Фабиан излезе от кабината. Поклащаше глава в престорено неверие — сякаш искаше да каже: „Кой да предположи — този младок!“.

Джейсън и Бъг слязоха от „Аргонавт“ и Фабиан отиде при Джейсън да го поздрави, но вместо да стисне ръката му, той си свали каската…

… и всички видяха, че пилотът на „Аргонавт“, състезателят, който току-що беше победил Фабиан в това прекрасно единоборство, изобщо не е Джейсън Чейсър.

Застанала в средата на Циркус Максимус, облечена в Джейсъновия кожен гащеризон, стиснала каската на Джейсън в ръка, до дребния навигатор на Джейсън стоеше Ериъл Пайпър.

На живо по телевизията долната челюст на Фабиан увисна чак до пистата.

— Но… — заекна французинът. — Нали ни снимаха заедно преди старта?

— Изглежда, Джейсън Чейсър, който изтича в тоалетните на бокса, не беше същият, когато излезе — обясни Ериъл. — Е, Фабиан, какво точно каза за жените и състезанията с летящи коли?

Тълпата беше изумена, но само за миг.

В следващия зарева одобрително.

Ериъл се усмихваше доволно.

Далеч на север, на празната писта на Ломбарди, без жив журналист наоколо, Джейсън Чейсър се качи в своето „Ферари Ф-3000“ и започна да тренира, тренира, тренира — в славна тишина и спокойствие.

Това беше най-хубавият подарък за рожден ден, който беше получавал.