Лиза Макман
Бдение (17)

4 юли 2005

Трима от обитателите на старческия дом в инвалидни колички и Джейни в оранжев пластмасов стол седят в тъмното на паркинга. Чакат. Убиват комари. Всеки момент в Селби парк, на няколко пресечки от дома, ще започне шоуто с фойерверките.

Госпожица Стюбин е отпуснала грубите си кокалести ръце в скута, стойката със системата стърчи до количката й. Неочаквано тя изопва шия и се усмихва с копнеж.

— Ето ги — казва.

Миг след това небето избухва в ярки цветове.

Джейни описва подробно фойерверките на госпожица Стюбин.

Зелен искрящ таралеж.

Сияещ магически жезъл.

Съвършен бял кръг светлина. Избледнява като петно и изчезва.

След поредния гръм, който разпръсква пурпур в небето, Джейни скача и нарежда:

— Никой да не мърда. Ей сега се връщам.

Изтичва до терапевтичната зала, грабва една пластмасова кофа, пълна с гумени играчки, и се връща.

— Ето — обявява задъхана, хваща ръката на госпожица Стюбин, внимателно разгъва ревматичните старчески пръсти и пъха в тях мека като помпон топчица с многоцветни стърчащи реснички.

— Последният изглеждаше така.

Лицето на госпожица Стюбин се озарява.

— Мисля, че той е любимият ми — казва тя.