Даниел Ейбрахам
Интервю („Левиатан се пробужда“)

„Левиатан се пробужда“ е първата книга от поредицата „Експанзията“. За какво ще се разказва в тази поредица?

Има доста научнофантастични романи, посветени на близкото бъдеще. Има и много книги за огромни, обхващащи галактиката империи в далечното бъдеще. Но малко произведения се занимават с времето между тях. „Експанзията“ покрива този свързващ период. Каквото и да ни подтиква да напуснем Земята и да се отправим към Слънчевата система или към звездите, ние ще вземем с нас проблемите, които ни измъчват. Исках да напиша хубава старомодна космическа сага, съсредоточена върху човешки истории, но с много подробно описание на заобикалящия свят.

Изглежда, „Левиатан се пробужда“ е научнофантастичен роман, който в голяма степен заимства от други жанрове, като хорор и черен криминален роман. Търсихте ли смесване на жанровете? Каква според вас е тази книга?

Тя определено е научна фантастика от старата школа на космическата опера. Една история, която си струва да бъде разказана. Половината от нея е детективска и веднага щом детектив Милър се появи на страниците, започва да се държи като класически персонаж от криминален роман. Това се усеща в гласа му и се вижда в нещата, които прави, разбирате ли? Колкото до въздействието на жанра хорор, мисля, че се е получило случайно. Никога през живота си не съм писал нещо, наподобяващо история на ужасите. Дори когато пиша празнични картички, гледам да пъхна по някоя шега.

„Левиатан се пробужда“ има двама герои с много различни възгледи за света, които често са в конфликт. Можете ли да опишете тези възгледи и да обясните откъде се поражда конфликтът им?

Нали знаете, казват, че научната фантастика е за бъдещето, което описвате, но също така и за времето, в което пишете? Холдън и Милър имат различни възгледи относно морала в използването на информацията. В много отношения това е и проблем на сегашния свят. Холдън е моят свещен глупак. Той е идеалист, човек, който посреща събитията с безмерен оптимизъм. Той вярва, че ако дадете на хората цялата информация, те ще постъпят правилно с нея, защото по природа са добри. Милър от своя страна е циник и нихилист. Той гледа на разпространението на информация като на игра, в която участва. Не вярва в моралната преценка на останалите играчи. Контролът над информацията е средство да накараш хората да правят онова, което искаш, и той не би желал друг да се възползва от тази възможност. Избрах тези двама герои, защото посвоему всеки от тях е прав, но и двамата грешат. Като ги събрах в романа, аз им дадох възможност да разговарят помежду си. И несъгласието между тях е нещо като фон, на който се случва всичко останало.

„Левиатан се пробужда“ има мрачна, но реалистична атмосфера. Какви проучвания направихте върху бъдещите технологии при написването на книгата и доколко според вас е било важно те да изглеждат реални и точни?

Добре, всъщност ме питате дали това е твърда научна фантастика. Отговорът е емоционален и е не. Лично аз изпитвам дълбоко уважение към добре написаната твърда фантастика и държах всичко в книгата да е максимално достоверно, за да не провали сюжета. Но моят разказ не е за това точно как ще се правят нещата. Това би била научна фантастика за инженери. Той по-скоро черпи вдъхновение от „Пришълецът“, в който екипажът на „Ностромо“ си върши работата в една съвсем работна среда. Тези хора работят на влекач, нали? Защо във филма имаше една сцена, в която от провесени от тавана вериги се стичаше вода? Защото изглежда правдоподобно и създава усещането за стар, дълго използван кораб. Усещане за света. Ридли Скот не обяснява какво е предназначението на това помещение и когато хората гледат филма, не им хрумва да си задават този въпрос. Какъв двигател използва „Ностромо“? Предполагам, че никой не е излизал от кинозалата, питайки се точно това. Исках да разкажа история за хора, живеещи и работещи в една гъсто заселена Слънчева система. Исках да предам усещането за това бъдеще, да разкажа историята на хората от този свят.

И как всъщност работи ъпстейновият двигател?

Много добре. Ефективно.

Изтъквате приноса на креативна група „Критична маса“ от Ню Мексико. Какво влияние имаше този клуб върху работата ви?

Всъщност „Критична маса“ е много повече от работна или творческа група. По-скоро е като писателска мафия. Каквото и да ви потрябва, все някой от групата ще ви го набави. Уолтър Джон Уилямс, авторът на блестящата космическа опера за падането на Страховитата империя, ми даде много полезни съвети за писането в подобен жанр. С. М. Стърлинг и Виктор Милан, автори на едни от най-вълнуващите приключенски научнофантастични романи, помогнаха в сцените с напрегнато действие. Йън Трегилист е астрофизик и с готовност отговори на техническите ми въпроси. Мелина Снодграс се държи като истински Йода, когато иска да ми намекне, че съм се отдалечил прекалено от основния сюжет. И цялата група, включваща Емили Мах, Тери Инглънд и Джордж Р. Р. Мартин, четеше и критикуваше ранните варианти на книгата. Много промени се дължат на техните съвети.

В миналото често сте работили с Джордж Мартин. Какви съвети ви даде той за този проект?

Вярно е, че двамата с него имаме доста съвместни проекти. В този случай той по-скоро ме окуражаваше. Джордж обича старовремската космическа опера и следеше работата ми върху книгата с голям интерес. Той беше първият, който прочете финалния вариант. Обсипа ме с похвали. Каза, че в някои отношения това е най-хубавата книга за повръщащи зомбита, която е чел. Много мило наистина.

Как според вас ще се развие нататък поредицата „Експанзията“?

Имам договор с „Орбит“ за поне още две книги. Те ще се наричат „Войната на Калибан“ и „Небе от глухарчета“. Надявам се да продължа да изследвам човешката експанзия в Слънчевата система и отвъд нея, като балансирам между реалните опасности, които таи в себе си галактиката срещу човешката диаспора, и опасностите, които самите хора носят със себе си. За информация от първоизточника относно развитието на проекта читателите могат да се обръщат към сайта http://the-expanse.com/.