Читателски коментари (за „Левиатан се пробужда “ от Джеймс С. А. Кори)

Ех, откога не бях попадал на добра фантастика :3

Две са ключовите нещица на книжката, за искрена радост, триложка, първата падна.

1. Малко са наистина фантастиките, където действието се развива в ограничено бъдеще. Човешката раса е започнала да щъка с кораби напред назад, прави си бази и пр., но не и в далечни галактики, а единствено и само в собствената им слънчева система. Елементарно, понятно и с видна и ясна, проследима граница. Вкарваш и противопоставящи се лагери, въпреки че можеше да заостри различията, и нещата пасват.

2. Хармониковите линии на събиране разделяне и отново събиране на основните сюжетни линии са плавни и меки, което е пивко несъмнено.

Един от обаче свръх опасните и разочароващи моменти беше като както си четеш и се кефиш на книжката изведнъж тя пада до ниво на даскал — значи под чехълче — защото се въвежда елемента на „зомбита“. Ех така псувах и се разочаровах, викам плъзне ли се по тази линия край дотук… но за заркуонова радост туй не се осъществи. Дано остане периферно за безкрайно дълго време. ????