Карън Хоукинс
Шотландско предизвикателство (23)

Епилог

О, мечтата на моя живот винаги е била да дундуркам на коляното си свои собствени правнучета.

Старицата Нора от езерото Лох Ломонд към трите си невръстни внучки в една мразовита нощ

— Одрал е кожата на баща си. — Нора погъделичка трапчинката на брадичката на бебето. — Вижте само тези зелени очи.

Мери, която седеше в един люлеещ се стол до камината, гушна бебенцето по-силно.

— Малкият Ронан е толкова красив, Кейтлин.

— Александра също. — Кат се беше разположила срещу Мери и държеше още едно малко вързопче. Тя погали нежно меката бузка, а в погледа й се четеше изумление от чудото, на което бе свидетел. — Чудесно е, че роди близнаци, и то момче и момиче.

От дивана, близо до прозореца, Кейтлин се усмихна със задоволство и подпъхна одеялото, което Александър грижовно бе увил около нея, преди да излезе да помогне на брат си Хю с няколко от новите жребчета.

— Как бих могла да разбера колко прекрасни са бебетата ми, след като ми позволяват да ги държа, само докато ги кърмя?!

Мери избухна в смях:

— С мама си тръгваме следобед, така че и ти ще имаш възможност да ги погушкаш.

Катриона погали меките къдрици на Александра.

— Аз помолих Хю да останем още ден-два, защото мисля, че имаш нужда от още малко почивка.

На Кейтлин не й убягна нежния поглед, с който сестра й съзерцаваше бебето и отправи разтревожен взор към Мери. Катриона и Хю се опитваха да се сдобият с дете от години, но без успех. Беше затрогващо, колко любящо бе гушнала Александра. Но сякаш отгатнала мислите й, Кат й отправи успокояваща усмивка.

— Цяло щастие е, че имам доведените си дъщери. Инак бих приела, че късметът ми е изневерил.

Кат беше получила титлата „майка“ от трите доведени дъщери на Хю. Той бе приел момичетата, след като собствената им майка ги бе малтретирала и изоставила. Топлият й поглед успокои и Кейтлин.

— Те са чудесни. Определено разчитам на помощ от тях с братовчедите им.

— И те ще се радват. — Лешниковите очи на Кат блеснаха от любов. — Когато с Хю осъзнахме, че може би не ни е писано да имаме собствени деца, решихме да не страдаме по това, което не можем да имаме, а да благодарим за това, което имаме. Дъщерите ни са целият ни свят и нищо не ни липсва — каза тя, след което целуна бебчето по нослето.

— Мисля, че малко прибързвате. — Изсумтя мамчето, при което Кат я изгледа с удивление.

— Но ти ни даде отвари, а те не помогнаха. Просто не ни е писано.

— Някои неща изискват време. Ще видиш. Отварите ми ще дадат резултат.

Кейтлин наблюдаваше как баба й и сестрите й държат новородените, и цялото й същество бе изпълнено с безмерно щастие и топлота. Двамата с Александър имаха брака, за който винаги бе мечтала — бяха партньори във всеки смисъл на тази дума. Дори и сега, споменът за това как беше влязъл в детската стая, за да се увери, че е настанена удобно, както бе наредил, извикваше усмивка на лицето й. А също и как бе подпъхнал одеялата около нея, заявявайки, че до прозореца е твърде хладно, без да е завита.

След пет години, вече не бе толкова коравосърдечен и се усмихваше доста по-често. Всеки би могъл да го каже, дори братята му, когато идваха да ги видят.

И в Уитбърн нещата се бяха променили, въпреки желанието на татко. Уилям постъпи във флота и отплава. Когато се прибра, Кейтлин бе удивена колко висок, почернял и широкоплещест е станал. Робърт отиде в Кеймбридж, където, както всички очакваха, завърши с отличие история на древните култури. А Майкъл най-накрая оздравя и взе участие в едногодишно пътешествие из руините на древните култури на Италия, Гърция и Африка. Татко беше позеленял от завист, заради големия му успех, а всички чакаха с нетърпение писмата с разказите за неговите приключения.

И макар майка й да се тревожеше за дробовете на Майкъл, топлият климат бе сторил много повече, отколкото дузината лекарства във влажна Англия. Поне писмата му не спираха да ги уверяват в крепкото му здраве.

Мери потърка буза в главичката на Ронан.

— Защо бебетата са толкова сладки?

— Бог ги е направил такива, за да им простиш за всички тези пелени. — Баба Нора погали бебето по главата. — Този момък ще е силен, което е добре, защото един ден ще трябва да ръководи клан.

— Бабо, стига с това проклятие! — намръщи се Мери. — То приключи. Всеки извърши своето добро дело. Фиона спря войната между клановете, като се омъжи за Джак; Грегор и Вениша участват в толкова много благотворителни инициативи, че дори не мога да ги изброя; Хю осинови три момичета и им даде любящ дом, а Дугъл спаси Катриона малко преди да се удави…

— И направи много повече от това — добави Кат. — Двамата със София ще купят изоставеното имение МакГълох, ще го ремонтират и ще го дарят на църквата, за да бъде използвано като сиропиталище. Сегашното е на път да се срути.

Мери кимна.

— А Александър не спира да се грижи за всички в нужда по земите му.

— Така е. Вълнува се за тях повече от много други леърди — съгласи се Нора.

— Е, унищожено ли е проклятието?

— Страхувам се, че не — намеси се Кейтлин.

Всички обърнаха очи към нея.

— Вчера някакъв глупак позволил един от първокласните бикове да избяга в града, където за малко да прегази някого, но човекът бил спасен в последния момент. Александър побесня, когато разбра.

— Заради това ли се разрази малката буря вчера? — попита Кат.

— Да — отвърна Кейтлин. — Аз също се надявах, че проклятието е развалено, но…

— Е, това им е проблемът на проклятията — каза Нора, — обикновено се раждат от някой мит и е възможно да сме разтълкували погрешно нещо около това проклятие.

— Погрешно? — Примигна Мери. — Тоест, тази част с добрите дела, може да не е вярна?

— Може би — отвърна баба й. — Няма как да разберем, докато не пораснат децата. Дотогава проклятието няма да изчезне.

— Значи може и да е унищожено, но няма как да разберем, докато не пораснат децата ни? И това е нещо! — Мери стана и постави ухаещото на бебе момченце в ръцете на сестра си.

Кейтлин прехапа устни и се усмихна.

— Със или без проклятие, тези две дечица ще бъдат щастливи. Това поне мога да обещая.

Баба й се усмихна.

— Това е повече от достатъчно, момичето ми. Любовта е могъща сила, много по-могъща от едно проклятие.

Кейтлин плъзна пръст в малкото юмруче на Ронан и се усмихна, когато той го стисна. Да, със или без проклятие, МакЛийн бяха любящо, щастливо и силно семейство.

Очите й уловиха движение през прозореца и видя съпруга си да язди през полето към замъка. Вятърът беше отметнал назад гъстата му черна коса. Зад него, Хю яздеше златист кон, а в косите му проблясваха сребърни кичури. Ако не бяха надвили проклятието с това поколение, щяха да го направят със следващото, защото упоритостта, интелектът и способностите на МакЛийн нямаха граници. Заедно с тези, които ги обичат, те ще преодолеят всичко.

Кейтлин целуна сина си по челото и се усмихна на сънените му зелени очички.

— Обещавам ти, че си орисан на един щастлив живот, сине мой.

Защото, с Александър до себе си, щеше да постигне всичко.