Волен Сидеров
Бумерангът на злото (8)

Глава VII
Еврейството срещу християнството

За какво евреите отмъщават на Православния свят и защо Америка става тяхна база. Как на евреите-болшевики дори Луцифер не им се вижда достатъчно комунист и издигат паметник на Юда в Съветска Русия. Според Талмуда Исус Христос ври в екскременти заради антиюдаизъм. Това еврейските енциклопедии наричат „най-великото произведение на световната литература“, но то не може да се намери на пазара.

Русия е държавата, приютила християнството в автентичния му вид — Православието. След като Западна Европа предава Източната църква на исляма, без да си мръдне пръста. През 1444 г. когато полският крал Владислав Ягело прави последен опит да отблъсне мюсюлманските орди на тогавашните талибани — селджукските турци, венециански кораби помагат срещу един златен дукат на човек на турските войски да превозят своите войски до мястото на решаващата битка — българския град Варна. Християнската войска губи сражението и това решава съдбата на Балканите за пет века напред. Два века преди това пак Венеция финансира кръстоносните походи, които имат уж за цел освобождаването на гроба Господен от мюсюлманите, но всъщност истинската им цел е разрушаване на Православието. През 1202 — 1204 г. се провежда Четвъртият кръстоносен поход. Финансираните от венецианските банкери и благословени от папа Инокентий III, рицарите-кръстоносци опустошават българските и византийските земи. Нападнати са дори светите места като Атон. В българския Зографски манастир са запалени живи 26 монаси от обявилите се за „кръстоносци“ разбойници. За разлика от тях българският владетел цар Иван Асен II (царувал през периода 1217–1241 г.), който поставя под свое влияние Атон, издава специална грамота за манастирите в Атон, известна като Ватопедската грамота на Иван Асен II от 1230 г. В нея пише, че на органи на държавната администрация не се разрешава „дори нозете си да поставят“ във владенията на манастирите. Българският цар подпомага и финансово манастирите на светия полуостров Атон. След него следващите български царе — Иван Александър и Иван Шишман, са продължили традицията да закрилят неприкосновеността на манастирите по земите ни със специални заповеди.

Разбиването на православна Византия е съпроводено по същото време от създаването на редица ордени като тевтонския, тамплиерския и други, които ще станат основа на тайните общества и масонството през следващите векове. Тези антихристиянски действия на Запада още от началото на XIII век показват линията, която ще следва неговата върхушка. Тогава това е венецианският финансов елит, състоящ се главно от еврейски банкери според хрониките. В ново време е уолстрийтският финансов елит, състоящ се отново по някакво съвпадение от еврейски банкери.

Разбиването на православните държави на Изток отваря път през следващите десетилетия в тези области на ордите на селджукските турци. Те ще удавят в мрак православните страни от Мала Азия и Балканите за векове.

Щом помага на турските орди да превземат Балканите, няма съмнение, че битката на антиправославния елит срещу Църквата ще продължи и през следващите векове с нови средства. Като се има предвид и фактът, че в навечерието на Първата световна война православна и монархична Русия е била в челото на водещите държави по икономически показатели, става ясно, че срещу нея трябва да застане цялата мощ на антиправославните сили, концентрирани в международния финансов, главно еврейски елит, както стана ясно от фактите дотук. Да не забравяме прогнозите на икономическите експерти от епохата. Например тази на известния френски икономист Р. Тиери в книгата му „Русия през 1914 г.“: „Населението на Русия към 1948 година ще достигне 344 милиона жители — повече, отколкото на петте най-големи европейски държави, взети заедно. Ако нещата на Русия вървят между 1912 г. и 1950 г. така, както вървяха в периода 1910–1912 г., то в средата на столетието, Русия ще доминира в Европа както в политическо, така и в икономическо и финансово отношение.“

Може ли един елит, който иска да задуши православието, същинското християнство, да допусне това? Най-голямата и най-мощната държава в Европа, а навярно и в света, да стане една православна империя? Естествено, не! Да си спомним думите на Едмънд Бърк за Френската революция: „Тази война ще бъде тотална и безжалостна, тя е религиозна война.“

И започва операцията по съсипване на Руската империя. Рецептата е известна от изминалите столетия в Европа, през които масонските тайни общества и еврейският финансов елит разрушават водещите монархии и разбиват техните църкви. Това става и в Англия през XVII век, и във Франция през XVIII в. По същия начин Русия (и то в по-голяма степен, защото е православна) трябва да бъде разтърсена, разкъсана, удавена в кръв, църквите и — унищожени и ограбени, свещениците и — избити, интелектуалният и елит — също. Богатствата на православната империя трябва да преминат в ръцете на финансовата олигархия, която вече е толкова мощна, че може да командва правителства, да сваля крале, да ги убива, да скарва цели държави и да ги кара да се бият за нещо, което не им е ясно.

Най-ярката илюстрация на тезата за антихристиянския характер на елита, организирал болшевишкия погром над Русия, е случаят с паметника на Юда в град Свияжск след победата на Ленин и Троцки. Ето как описва датският писател Хенинг Келер събитието, на което е очевидец: „Местният совдеп (градски съвет — б.а.) дълго обсъжда на кого да издигне статуя. Луцифер им се видя недостатъчно комунист. Каин — прекалено легендарна фигура, затова се спряха на Юда Искариотски като напълно историческа личност, която бе представена с вдигнат към небето юмрук.“

Отмъщението на „богоизбраните“ спрямо християните

Защо точно еврейската олигархия прави това? Защо отмъщава и наказва цели народи? Дали защото от древността юдейската върхушка не живее със съзнанието за богоизбраност. И с чувството, че нещо им е отнето? Има достатъчно данни за такова мислене у юдейския елит. От момента, в който Христос казва на юдеите, че това, което им било дадено, ще се отнеме и даде на други народи. На практика идването на Сина Божи — Исус Христос, преобръща на 180 градуса концепцията на юдаизма за ограниченото само върху юдеите Божие благоволение. Христос казва, че всеки, който Го приеме в сърцето си, може да влезе в Царството небесно, независимо дали е евреин, грък или някакъв друг по етнически произход. Исус зачерква расистката и шовинистична база, върху която е изграден юдаизмът.

Всъщност след сключване на първия си завет с евреите Бог се отвръща от тях, тъй като са показали, че са твърде недостойни за него. Това е регистрирано изчерпателно в Стария завет и просто трябва да се отворят съответните страници на Писанието. Още докато Мойсей е на Синайските планини, за да получи скрижалите с Божиите заповеди, еврейското племе не издържа и си прави златен идол — телец, на когото започва да се кланя. От книгата „Езекиил“ става ясно, че евреите вече не са богоизбран народ, а по-скоро обратното, след като са се отвърнали от Него. Господ ги нарича пред пророк Езекиил „бунтовен дом“, обяснява на пророка ясно и последователно как ще ги отпъди между народите заради техните престъпления и небогоугоден живот. Той показва на Езекиил нещо, което ужасява пророка — как еврейските първосвещеници се кланят тайно на грозни идоли, смятайки, че Господ не ги вижда и че Той изобщо не е на Земята. „Това е Ерусалим“, казва Господ, „но той се възбунтува против съдбите им като извърши беззакония повече от народите и против повеленията ми повече от страните, които са около него“ (Ез. 6/7,8). „Горко поради всички тези мерзости на Израилевия дом!“ (Ез. 6/11) „Златото и среброто им не ще могат да ги избавят!“ (Ез. 7/19) „Той (Господ — б.а.) се е оттеглил от тях, те се отнесоха коварно към Господа“ (Ос. 5/6,7).

И точно защото е отхвърлило Бог Отец, еврейството отхвърля и Спасителя Христос. Разчитайки на силата на Неговия противник, еврейството продължава да се представя за свръхествена общност. За да бъде над другите, както учи религията и, юдейската върхушка създава най-старата расистка и шовинистична идеология, която развива и редактира през вековете в същинските свещени книги на евреите — Талмуда. Именно в Талмуда е доразвита през вековете след Христа идеологията за свръхдозволеност на еврейството и за робския характер на останалите народи, които трябва да му служат за тор. При това през вековете след идването на Христос еврейството привлича към елитарната си идеология не само етнически евреи, а и други, които приемат богоборческата им философия и идеята за властване на един малък кръг от хора над останалите тук, на земята.

Най-добре елитарната мизантропска теория на юдаизма е изразена в Талмуда

Опитайте се да намерите Талмуд на книжния пазар. Няма да успеете. Защо тази книга е толкова тайна? Защо евреите, които непрекъснато говорят колко възвишена е тяхната религия и идеология, не предлагат на широката публика да се запознае с нея в нейната цялост?

Първото европейско издание на Талмуда е венецианското от 1520 г., което било най-пълно. В него било отбелязано, че неевреин, изучаващ Талмуда, заслужава смърт. Антихристиянските нападки в това издание предизвикали логична реакция на църквата и всички християни. Те можели вече да видят, че евреите наистина ги броят за врагове и това е написано черно на бяло.

Оттам нататък еврейските първенци не направили грешката да повторят това издание. Следващите оскъдни появявания на Талмуда като амстердамското от 1644 г., франкфуртското от 1697 г., пражкото от 1839 г. и варшавското от 1863 г. били силно орязани от пасажите, ругаещи Христос и християните. Впрочем от XIX век датират последните по-пълни издания на Талмуда, които могат да се прочетат на някакъв европейски език. Върховният равински съвет направил специално събиране в Полша през 1631 г. и постановил на местата, хулещи Христос, да се оставя празно място и специален знак за равините, а те устно да преподават хулите на учениците си.

Ето отговорът на въпроса защо днес не може да се намери Талмуд, особено в оригиналния му вариант. Защото ако широката публика прочете пълния текст на Талмуда, ще й настръхнат косите. В Талмуда пише, че евреите са сол на земята, а всички останали народи са тор. Животни, които трябва да бъдат избивани и поробвани. Не ви се вярва? Ето няколко цитата от различни издания на Талмуда: „Евреите са по-приятни на Бога от ангели, така че този, който удря шамар на евреин, извършва толкова тежко престъпление, сякаш удря шамар на Божието величие, заради което той (неевреин, според Талмуда — б.а.), вдигнал ръка срещу евреин, заслужава смърт.“

„Само евреите са хора, неевреите — това са животни“ (Sanhedrin 57,a).

„Най-добрите от неевреите да бъдат убивани“ (Вавилонски талмуд).

„Ако евреинът изпитва нужда да извърши зло, то той трябва да отиде в град, където никой не го познава, и да извърши злото там“ (Moed Kattan 17a).

„Ако евреин намери вещ, която е загубена от неевреин, не е нужно да я връща“ (Babba Metzia 24 a).

„Това, което евреин получи от кражба на неевреин, може да го запази“ (Sanhedrin 57, a).

„Неевреите се намират извън закона и техните пари принадлежат на евреите.“

„Всички деца на неевреи са животни.“

Тези цитати и още стотици подобни не са измислица, а реално изучавани правила от еврействащите като Закон Божи. Те могат да се намерят в американското издание на Талмуда от 1936 г. „Soncino Edition“.

Според енциклопедията на юдаизма, издадена в Ерусалим — Тел Авив, от издателство „Массада“ през 1983 г., „В цялата световна литература няма произведение, което може да се сравни с Талмуда, с това велико свидетелство на еврейския гений, в което е събран духовният труд на повече от три хиляди еврейски мъдреци от разни страни и епохи“.

Интересно защо това „най-велико произведение на световната литература“ се крие от света и не може да се купи свободно на различни езици? Може би защото еманацията на еврейския гений е създала най-големите хули срещу Христос и християнството? Може би защото именно Талмудът показва, че битката на еврейството срещу Христос не е затова, че просто не го смята за месия, а защото то — еврейството, е избрало противника на Христос за свой покровител.

Антихристиянството, расизмът и шовинизмът са есенция на юдаизма

Според много изследвачи, включително и нормално мислещи евреи, това е една крайно расистка и шовинистична идеология, която е възпитавала поколения равини през столетията и е насаждала нетолерантност и верска нетърпимост към всичко неюдейско и на първо място — християнско. За Спасителя на всички хора Исус Христос в Талмуда има куп гадости и скверни определения, които трябва да внушат омраза у изучаващия Талмуда към Христос. В това свещено еврейско писание се казва например, че „Валаам (Исус, така го наричат евреите в Талмуда — б.а.) гори в кипящи екскременти“ заради делата си против израилските мъдреци. Исус бива наричан в Талмуда „измамник“, „фокусник“ и бива изобличен като неевреин. За своите проповеди той бил наказан според еврейското виждане, както вече по-горе описахме.

Нетърпимостта на ортодоксалния юдаизъм към християнството е толкова дълбока, че в днешен Израел за известно време се води дискусия дали да не бъде забранен знакът „плюс“ в аритметиката, тъй като изобразява кръст. До началото на 70-те години в Израел използвали различни видове учебници по аритметика. В някои от тях знакът „плюс“ бил изобразяван като буквата „т“, за да се избегне подобието на кръст. След 70-те години ортодоксите побеждават и убеждават ръководството на Партията на труда, че в началните училища не трябва да се използва „плюс“ като кръст, а само като „т“. Така и става. Говорим за края на XX век в държавата Израел, която претендира да е водеща демократична държава и за която САЩ са готови да застанат срещу целия свят, както са го правили вече много пъти.

А на 23 март 1980 г. в Йерусалим били изгорени стотици екземпляри от Новия завет под ръководството на „Яад Ле’ахим“ — еврейска религиозна организация, финансирана от Министерството по въпросите на религията в Израел. Може би част от субсидиите в размер на около 6 милиарда долара, които САЩ дава безвъзмездно всяка година на Израел, отиват за горене на Новия завет.

Ето и признанието на един евреин, когото юдаистите смятат за „ренегат“ — доктор Израил Шаак публикува през 1994 г. книгата си „Еврейска история, еврейска религия“. В нея пише: „Юдаизмът е пропит с много дълбока ненавист към християнството, в съчетание с неговото непознаване. Това отношение се е задълбочавало след преследванията на евреи от страна на християни, но не е зависело съществено от тях. Всъщност то води начало от времето, когато християнството е било още слабо и преследвано (основно от евреи). Това отношение се е споделяло обаче и от евреи, които никога не са били преследвани от християни, напротив — дори са получавали помощ от тях.“

По-нататък д-р Шаак пише: „В съответствие с Талмуда Исус бил наказан по решение на вътрешния равински съд за идолопоклонничество и подстрекаване на другите евреи към същото и неуважение към властта на равините. Всички класически еврейски източници, които споменават за тази екзекуция, са изключително щастливи да поемат отговорността за нея, в талмудическите източници римската власт дори не се споменава във връзка с екзекуцията на Исус.“

И още за антипатията към християнството у евреите от книгата на Израил Шаак: „Само името на Исус било за евреите символ на всичко, към което те изпитват отвращение, и тази традиция продължава да съществува. Към религиозното учение на християните евреите изпитват същото отвращение. На тях им е забранено да го цитират, да говорят за него, да го изучават в днешните израелски училища.“

Тази нетърпимост на евреите към християнството е дала отпечатък на цялата история от 2000 години насам. Но в последните десетилетия тази тема е табу за западните автори и който я подеме, бива обвинен в „антисемитизъм“. Това е безсмислен термин, тъй като и палестинците са семити по етнос, но те най-много пишат и говорят против израелския (еврейския) двоен стандарт в политиката както на държавата Израел, така и на нейния кръвен брат — държавата САЩ, и от десетилетия водят кървава война с държавата Израел.

Излиза, че семитите палестинци са антисемити. В древността семити са наричани народите, произлезли от Сем, син на Ной. Тогава към семитите са се числели: вавилонци и асирийци, или общо акади, арамейци, угарити, ханаанци, към които спадат евреите и финикийците, араби, етиопци.

Днес семити са арабите, евреите, тиграите, харарите и айсорите.

Обвинението в „антисемитизъм“, под което трябва да се разбира антиеврейство, е пропагандно оръжие, използвано срещу всеки, който иска да узнае истината за болшевишката революция например, извършена и платена изцяло от евреи, за превземането на САЩ от евреите и за ударите, които те нанасят върху християнството.

Всъщност, ако трябва да говорим за фундаментализъм, то най-подходящ пример за това е юдаизмът. Талмудът, от който приведохме цитати, е поредица от текстове, които са писани векове наред след появата на християнството. Равините (а според американското издание на „Encyclopedia Judaica“ „Повечето равини принадлежат към старата школа на талмудическото учение“ — б.а.) са приспособявали учението си според развитието на християнската църква и са го насочвали срещу нея. Те го правят и днес.

На практика еврейският юдаизъм и талмудизъм е във фундаментално противоречие с християнството

Защото според еврейското учение Бог има свои избраници, които трябва да властват над всички народи, ако се наложи — с лъжи, измама, убийства и ограбване, и този избран народ са евреите (или приелите тази вяра). Според християнството всички народи и човеци са равни пред Господа, насилието и ограбването са изключени и всеки, който приеме Христос в сърцето и живее по Неговите завети, спасява безсмъртната си душа. При християнството просто терминът „фундаментализъм“ е нонсенс, защото то никъде не проповядва, че християните са хора, а нехристияните — животни. И освен това християнството не крие своето Свещено писание, нито възможността да приеме всеки човек на земята в лоното си. Докато еврейството крие най-важните си свещени книги като Талмуда и не допуска никого, ако не е евреин (както и да го разбира днешното фарисейство този термин), в лоното си. Православието никога не е формирало тайни общества за „избрани“, докато еврейството и инспирираните от него антихристиянски ереси непрекъснато в последните две хиляди години образуват тайни общества, които преливат едно в друго, но всички имат една здрава обща основа — отричането на Христос и богоборчеството.

Сблъсъкът между принципите на човеколюбието на Христос и църквата Му и човекофобията на богоборческата юдейска идея за власт над целия материален свят протичат на различни етапи и минават географски от земите на Библейския свят чрез Мала Азия, околокавказките земи, Дунавска и Централна Европа и накрая се пренасят в Новия свят — Америка. Те винаги са били свързани с поробване на „гоите“ — неюдеи.

Да поробват другите народи е висша цел на еврействащия световен елит от векове

Търговията с роби била основно занимание на един съседен на българите народ през VII век — хазарите. През 679 г. според „Еврейска енциклопедия“ те били юдаизирани. Дълго време само управляващият елит изповядал юдаизма. Точно по това време българският хан Аспарух, създател на Дунавска България, загива в битка с хазарите. Хазарите-юдеи владеели цялата търговия с роби в региона, според американската от руски произход авторка Кубилина, публикувала своето изследване за юдеите „Пътят на змията“ в Ню Йорк през 1962 г. По свидетелствата на арабския хронист Ибрахим Ибн Якуба Хазарският каганат след юдаизирането си станал една разбойническа държава, която преживявала главно от търговия с роби, посредничество, лихварство и събиране на дългове (това, което стана основно занимание на мафията в САЩ след началото на XX век, която се формира главно от сицилианци и евреи). За кратко време хазарите-юдеи завладяват Киевска Рус. От това време са останали в руския фолклор народни песни за битки с „царем юдейским и силой жидовскую“. През 965–969 г. обаче княз Светослав разгромява хазарско-юдейската столица Итил и юдеите от хазарски произход, които се отличавали антропологично от палестинските евреи, се преселили в посока Западна Европа и били наречени „ашкенази“. Техният същински етнос е тюркски. Световноизвестният еврейски писател Артур Кестлер (1905–1983 г.) пише в книгата си „Тринайсетото коляно“, издадена в Ню Йорк през 1976 г., че днешните евреи са в мнозинството си потомци на хора, които никога не са живели в Палестина, а са от тюркски произход, бившето население на Хазарския каганат, приел юдаизма през VII век, който се е намирал между Черно и Каспийско море. Кестлер привежда куп исторически източници, за да докаже тази своя теза. Друг американски автор от еврейски произход — Фридман, издава 1954 г. книгата „Истината за хазарите“, в която излага и доказва същата теория. Според него произхождащите от хазарите днешни евреи са мнозинство и не би трябвало да бъдат причислени към „богоизбрания народ“, тъй като нямат нищо общо с него етнически. Но точно те увеличават бройката на юдействащите на тези, според чиято религия те са сол на земята и имат право да грабят и елиминират всички други религии и народи. Това смесване на етноси под шапката на една идеология — юдейската, която предполага безскрупулно отношение към различните и тяхното ограбване и поробване, говори, че идеологията, издигната до религия, е водеща при юдаизма, а не антропологията. Важното е да се приеме идеята за „богоизбраност“ на една каста и за низшата същност на останалия свят. Днес никой не може да открие например във физиономията на русия светлоок бивш военен министър от правителството на Клинтън — Уйлям Коен, или в ексдържавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт семитски черти. Но те се броят „евреи“, защото са в групата на „избраните“. Когато запитаха Олбрайт може ли цената на битката срещу Саддам Хюсеин да бъдат стотиците хиляди живота на малки иракски деца, тя отговори: „Да, тази цена трябваше да бъде платена.“. Типична реакция на „богоизбран“, за когото останалите са тор.

Именно юдеизираните хазари плюс автентичните евреи от Палестина заселват днешна Европа през следващите векове. И както пише в изследванията на еврейски автори — живеят много добре и овладяват винаги първо финансите на държавата-приемник. Ето какво казва еврейския автор Дан Кон-Шербок в книгата си „Еврейското наследство“, издадена на български от „Шалом“: „В Испания еврейската общност реализирала най-големите си постижения. В испанския двор през X век умаядските халифи Абд ал-Рахман III и Хакам II използвали услугите на еврейския държавник Хисдай ибн Шапрут като техен лекар, администратор и дипломат. Освен това той действал като глава на еврейската общност и покровител на еврейската наука. Кордова станала столица на еврейската цивилизация.“ С какво се прехранвало еврейското население е важен въпрос за Средновековието. Със земеделие, скотовъдство? Не, Кон-Шербок осветлява този въпрос: „През следващите два века еврейската общност в християнска Европа все повече се занимавала с лихварство.“

Държавниците толерирали на периоди еврейството. Според същия автор полските князе още през XIII век издали грамоти, с които давали на евреите правна защита. През 1388 г. князът на Литва издал подобна грамота. Както се изразява Кон-Шербок: „С тези грамоти полските и литовските владетели създали сравнително сигурна основа за еврейските общини. В тази обстановка полските евреи ставали данъчни чиновници, бирници, управители на имения на благородници. Някои евреи също давали земя под наем и надзиравали разни дейности като земеделие, жътва, занаятчийство и износ.“ Духът на хуманизма през Просвещението дал нови хоризонти на евреите в Европа, твърди Кон-Шербок. (Може би затова Просвещението, чиято основна характеристика е битката с религията, е така величано след това като връх на прогреса и в комунистическата, и в капиталистическата историография). В Италия, Германия и Холандия те превземали елита без препятствия. Според същия автор „през 1770 г. близо два милиона евреи живеели при тези условия в християнска Европа. Английското и холандското правителство например не се намесвали в частните работи и религиозния живот на еврейското население.“ Всичко това го описва еврейски автор и то се сблъсква с наложените пропагандни представи за „бедните, вечно преследвани евреи в средновековна Европа“. Гонения срещу евреите е имало, разбира се, но те винаги са били причинени от тях самите. Иначе излиза, че всички нации в Европа са лоши, само евреите са добри. Защото няма държава и кралство, които да не са приемали мерки за изгонване на евреите от своите територии в някакъв момент от историята. Това обаче е действало обикновено за кратко и не е пречело на еврейството да се настанява на все по-висши етажи на управленския елит, търговията, лихварството и банкерството. Защото в същото време няма държава, която да не е вземала заеми от еврейски банкери.

Общо взето, поведението на европейските нации говори за много по-голяма толерантност към евреите, отколкото техният Талмуд — към християните.

През XVII век Амстердам става столица на европейското еврейство, откъдето то командва Източноиндийската компания и търговията с роби. През XVIII век Лондон е юдейската база. След сто години базата се прехвърля в Америка.

Първоначалното име на Ню Йорк е Ню Амстердам. Той е основан от холандци през 1612 г., след като през 1535 г. Холандия е опустошена от анабаптистите-антихристияни, когато там се подготвя почвата за еврейската общност. Както пише Зомбарт, еврейски историк в книгата си „Евреите и стопанския живот“, през XV век евреите в Европа вече съставляват една трета от буржоазията и капиталистите, въпреки че като съотношение към цялото население са десетки пъти по-малко. По същия начин в комунистическа Русия евреите пак съставляват цялата върхушка, при положение че са само 2 процента от цялото население. През XVI-XVIII в. център на еврейските капитали станал Амстердам, който те самите наричали според Зомбарт „Новият Йерусалим“. Тук била концентрирана търговията с диаманти и стоките от Изтока.

На практика — цялата търговия чрез корабоплаване. Лихварството с огромни проценти станало основен и безпроблемен начин за спекула след разбиването на църквата от анабаптистите. Зомбарт пише, че тогавашните мнения за евреите не са ласкави. „Колкото пъти човек се обръща към източници за евреите, произлизащи от техните съвременници, получава един-единствен отговор — икономическото превъзходство на евреите произтича от нечисти дела.“ Филандер фон Зитевалд, тогавашен хронист, пише: „Евреите имат един закон — лъжата и измамата, само това, което им е изгодно.“

Америка е новата Юдея, в чиито читанки днес пише: „Американците са създадени от Господ да владеят света.“ Идеята за богоизбраност е пренесена там успешно

В Новия свят се откриват безкрайни хоризонти за спекула, бързо забогатяване и изграждане на една нова страна на „богоизбрани“, които да завладеят оттам целия свят. Тази чисто юдейска шовинистична идея пуска корени в Америка. Тя приобщава към себе и неевреи, които са приели богоборчеството и властването над други хора с измама, ограбване и насилие като своя кауза и цел.

Неслучайно обърнахме толкова внимание на т.нар. реформатори. Те първо пробват да пресъздадат древна Юдея в Европа и като не успяват, прехвърлят усилията си в Америка. Един от класиците на Реформацията например — Калвин, опитва при създаването на т.нар. Женевска република да изгради теократична държава, копираща буквално древен Израел, където Йехова директно диктува политиката. Калвинизмът, освен че отхвърля всички тайнства на Църквата, но и принизява Хистос, тъй като учи, че не вярата в Него спасява, а вярата, че ти самият си богоизбран. Не делата ти те спасяват, а тази вяра, казват калвинизмът, лютеранството и покълналите от тях разклонения. Първите колонисти в Нова Англия са калвинисти и пуритани, които смятат себе си за „богоизбрани“. Тази червена нишка ще се точи до днешно време, когато в читанките на САЩ от края на XX век ще бъде записано: „Американците са създадени от Господ да управляват света“ (из читанка, издадена във Вашингтон през 1982 г.).

Водачът на първите заселници-пуритани е Джон Котън. Той е категорично против демокрацията и в писма до лорд Сей пише: „Ако хората са управляващи, кой ще бъде управляваният?“ Още една изключително актуална за днешните Щати теза, която през XX век ще бъде развита в теория от Херълд Лосуел — създател на теорията за масовите комуникации, и Уолтър Липман — евреин, водещ журналист и политолог от годините между двете световни войни. Това са двама души, които са автори на днешните управленски схеми, прилагани в новите демокрации на Източна Европа и Третия свят. „Хората са объркано стадо — казва Липман, — на тях трябва да им се оформя и спуска от специално работещи за целта масмедии внушението, което «те искат» да чуят. Управляващият елит е този, който трябва да държи непрекъсната плътна завеса между това, което наистина става, и това, което хората научават от пресата, радиото, телевизията.“

Както виждаме, елитарното виждане за управление на Америка, оттам и на света, си има дълга опашка, която се проточва назад във вековете.

Но за да има елит, трябва да има и плебс. Откъде ще дойде той? Нима пуританите, калвинистите, квакерите и другите сектанти ще се разделят на върхушка и управлявано стадо? Донякъде — да, защото те така са устроени по начало — на ядро от посветени и маса от ученици. Но и живият живот ще им поднесе материал за управление от само себе си. Според Алексис дьо Токвил, който през 1830 г. прави специално проучвателно пътуване из Щатите, тази страна е населена първоначално „от бездомни пройдохи“. Той цитира тежкото съчинение на Уйлям Смит „History of Virginia from the First Settlements to the year 1624“. Там пишело, че „една голяма част от новите колонисти са били разпуснати младежи, които родителите им изпращали, за да ги спасят от позорна съдба — бивши слуги, банкрутирали измамници, развратници и други хора от такъв род, по-склонни да грабят и да разрушават, отколкото да укрепват.“

Описаната Вирджиния е първата, създадена с кралска харта американска колония през 1607 г. Още през 1620 г. пристигнал първият кораб с роби. Търговията с роби ще бъде главен източник на доходи на заселниците от главните градове на новата земя. Това е продължение от традицията да се приема робството като нещо нормално и за „най-идеалните“ на теория общества, рисувани от въображението на всички възможни „утописти“, „социалисти“ и революционери. В идеалната държава на Платон, която трябва да цъка като часовник, видяхме, че не може да мине без роби. При Томас Мор също има принудителен труд, тоест роби. По-късно — при болшевизма, приложен от евреите в Русия, също ще има роби — милионите лагерници от ГУЛАГ.

Сред античните общества робството е било приемано като нещо естествено особено сред „богоизбрани народи“ като еврейския. В Тората има много текстове, които говорят за съществуването на робството като най-нормален морален казус. Броени години след налагането на християнството като официална религия във Византия през 313 г. император Константин Велики издава указ за премахване на робството и освобождаване на робите през 321 г. Християнството не приемало съвсем естественото за юдейството поробване на хора.

На фона на расисткия юдейски мироглед се откроява и още една формула за антично общество, един контрапункт, в който робството не само че не е естествено състояние, но и не се толерира. Това е древнобългарската държава, която се е местила през вековете от Памир (началото на Новата ера) през Прикавказието до река Волга и Кама, където през X-XV век съществува последната голяма империя на българите — Велика България със столица Велики Болгар, близо до днешния Казан. Точно тези българи дали 400 години преди основателите на „най-демократичната държава“ — САЩ, пример за човеколюбие. През 1223 г. според хрониката на арабския автор Ибн ал Хасир (XIII век) те спрели ордите на монголите. Това било единственото поражение на световноизвестния Чингиз хан. Българският хан Челебир разбил войската на хана и пленил 4000 войници. Вместо да ги пороби, както правели всички народи по това време, Челебир ги заменил за 4000 овце и тази сделка останала в аналите като „Овчата битка“. По принцип българската държава, независимо дали се намирала край Волга, или край Дунав, отхвърляла робството като неприемливо още от най-древни времена.

През 1879 г., когато в САЩ робството цъфти и носи и създава капиталите на дядовците на днешните юпита, в българската Търновска конституция Учредителното събрание записва в гл. 12, чл 61: „Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия.“ За разлика от българската американската конституция записва точно обратното. В този величан от днешните политолози като триумф на демократичната мисъл документ от 1787 г. има специален текст, който постановява избягалите роби да се връщат на господарите им.

В чл. 4, раздел 2 на Конституцията на САЩ, приета през 1787 г. от 53-ма масони, пише: „Роби, които са избягали от робовладелчески в освободени щати, да бъдат върнати на своите господари…“

Ето още едно доказателство, че масонството на думи е стремеж за „духовно усъвършенстване и братство“, но на дело създава инструменти за измамна власт над хората и поробването им.