Кандис Бушнел
Сексът и градът (17)

16.
Без ориентир в Манхатън

Има и по-лошо от това, да си 35-годишна несемейна жена в Ню Йорк. Например да си 25-годишна несемейна жена в Ню Йорк.

Малко жени биха пожелали да повторят това ритуално посвещаване. Когато спиш с неподходящи мъже, носиш неподходящи дрехи, живееш с неподходящи съквартирантки, казваш неподходящи неща, биваш пренебрегвана, уволнявана, незачитана, третирана като парцал. Но то е необходимо. Така че, ако се питате откъде са се пръкнали 35-годишните неомъжени нюйоркчанки, 25-годишни неомъжени нюйоркчанки, четете.

Преди няколко седмици, на купона на „Луи Вуитон“^[1], Кари срещна Сиси, 25-годишна секретарка на дизайнер на цветя. Кари се опитваше да поздрави петима души едновременно, когато от полумрака изникна Сиси.

— Здрастиии — каза, а когато Кари я погледна, повтори: — Здрастиии.

И не свали очи от нея.

Наложи се Кари да обърне гръб на редактора на книги, с когото говореше.

— Какво, Сиси? — попита. — Какво има?

— Не знам. Как си?

— Добре. Великолепно — отвърна тя.

— Какво ново при теб?

— Обичайното. — Редакторът се канеше да заговори с друг. — Сиси, аз…

— Отдавна не съм те виждала — рече Сиси. — Домъчня ми. Знаеш, че съм ти голяма почитателка. Хората казват, че си кучка, но аз им викам: „Не, тя е една от най-добрите ми приятелки и не е такава.“ Защитавам те.

— Благодаря.

Сиси просто стоеше и гледаше.

— Ти как си? — попита Кари.

— Чудесно! — отвърна тя. — Всяка вечер се издокарвам и излизам, но никой не ми обръща внимание и аз се прибирам разплакана.

— О, Сиси! — възкликна Кари. И добави: — Не се притеснявай. Ще отмине. Виж, трябва да…

— Знам — каза Сиси. — Нямаш време за мен. Няма нищо. После ще поговорим. — И се отдалечи.

Сиси Йорк и най-добрата й приятелка Каролайн Евърхард са на 25 години и като повечето 35-годишни жени са дошли в Ню Йорк да правят кариера.

Каролайн Евърхард е нощен репортер в централно манхатънско издание. Пристигнала е преди три години от Тексас. Тя е от момичетата, които са красиви в лицето, но са леко пълнички. Обаче не им пука — поне не до такава степен, че да им проличи.

Сиси е пълна нейна противоположност — руса, много слаба, със странно елегантно лице, което повечето хора не забелязват, защото тя не е убедена, че е красива. Сиси е секретарка на Йорги, известния, но саможив дизайнер на цветя.

Дошла е в Ню Йорк от Филаделфия преди година и половина.

— Тогава бях една малка Мери-Тайлър Мур^[2] — разказва. — В чантичката си носех бели ръкавици. Първите шест месеца не мръднах никъде. Ужасно се боях да не загубя работата си.

А сега?

— Вече не сме примерни момичета. Думата „примерни“ не ни приляга — обяснява Сиси с типичния за Източното крайбрежие провлачен говор, който е и секси, и апатичен.

— Непрекъснато скандализираме хората — добавя Каролайн.

— Каролайн е прочута с темпераментните си изблици — пояснява Сиси.

— А Сиси не говори с никого. Само гледа гадно.

Арабски нощи

Двете са скрепили така приятелството си чрез типичната сплав за спояване на женски приятелства — заради мъж идиот.

Преди да срещне Сиси, Каролайн се запознала със Сам, 42-годишен инвестиционен банкер. Засичали се винаги, когато излизала. Той имал гадже — швейцарка, опитваща се да пробие в телевизията. Една вечер Сам и Каролайн се срещнали в „Спай“, били пияни и почнали да се целуват. Засекли се и друга вечер, отишли в апартамента му и правили секс. Повторили го няколко пъти. После приятелката на Сам била депортирана.

Но пък „връзката“ му с Каролайн продължила в същия дух. Засечели ли се някъде, не минавало без секс. Една вечер тя го видяла в „Систъм“ и му направила „чекия“ в ъгъла. После излезли навън и се любили зад боклукчийска кофа в малка уличка. Накрая Сам си закопчал панталона, целунал я по бузата и казал:

— Много ти благодаря. Ще се видим по-късно.

Каролайн започнала да го замеря с боклук.

— Не съм приключила с теб, Самюъл — казала.

След няколко седмици Сиси видяла в „Каса ла фем“ двама свои познати. С тях имало още един мъж. Той бил тъмен, носел тънка бяла риза с копчета на яката и панталон в цвят каки. Личало, че тялото му било страхотно. Изглеждал стеснителен и тя започнала да флиртува с него. Току-що се била подстригала и непрекъснато отмятала бретона от очите си, гледала го и отпивала от шампанското си. Тримата щели да ходят на рожден ден на някакво момиче в мансарда в Сохо. Поканили и нея. Тръгнали пеш. Сиси все се кикотела и се блъскала в мъжа и в един момент той я прегърнал.

— На колко години си? — попитал.

— На 24.

— Идеална възраст — казал.

— Идеална ли? За какво? — попитала тя.

— За мен — отвърнал мъжът.

— Ти на колко години си? — попитала Сиси.

— На 36 — казал. Излъгал.

На рождения ден имало много народ. Бира в бъчонка, водка и джин в пластмасови чаши. Сиси тъкмо била се извърнала от бара и се канела да отпие от бирата си, когато забелязала от другия край на мансардата срещу нея да се носи някакво видение. Едро момиче с дълга тъмна коса, с червено червило и неясно защо с дълга „рокля“ (Ако може да се нарече така, помислила си Сиси), явно ушита от шалове от шифон на цветя. Арабски нощи!

Мъжът се обърнал точно преди непознатата да се блъсне в тях.

— Каролайн! — възкликнал. — Страхотна рокля!

— Благодаря, Сам — отвърнала тя.

— Да не е от новия дизайнер, за когото ми разправяше? — попитал мъжът. — Дето щял да ти ушие цял куп рокли безплатно, ако пишеш за него? — Ухилил се.

— Я млъкни! — изкрещяла Каролайн. Обърнала се към Сиси. — Коя си ти и какво търсиш на рождения ми ден?

— Той ме покани — отвърнала тя.

— Значи приемаш покани от чужди гаджета?

— Каролайн, ние не сме гаджета — обадил се Сам.

— Да, бе! Само дето сме спали към двайсетина пъти. А последния път? „Чекията“ в „Систъм“?

— Направила си му „чекия“ в клуб?! — попитала Сиси.

— Каролайн, аз си имам приятелка — казал Сам.

— Да, но я депортираха. И сега не можеш да си отделиш похотливите ръчички от мен.

— Не, върна се — възразил той. — Живее в апартамента ми.

— Имаш приятелка? — попитала Сиси.

— Ти ме ужасяваш — казала Каролайн на Сам. — Махай се! Вземи и евтината си курвичка със себе си!

— Имаш приятелка? — попитала пак Сиси. Продължила да го повтаря, докато слизали по стълбите и излезли навън.

След две седмици Каролайн я срещнала в тоалетната на един клуб.

— Исках само да те предупредя, че видях Сам — казала, докато си слагала червило. — Едва не падна на колене да ми се моли да се върна при него. Нямала съм равна.

— Равна на какво? — попитала Сиси, преструвайки се, че проверява грима си в огледалото.

— Спа ли с него? — попитала на свой ред Каролайн. Затворила рязко червилото си.

— Не — отвърнала Сиси. — С никого не спя.

Естествено оттогава двете са първи приятелки.

„Мразя Маями!“

Кари се запозна със Сиси преди около година в „Бауъри“. Седяла в едно сепаре, било късно, била скапана, но изведнъж се появило някакво момиче и й наговорило неща от сорта на: „Ти си моят кумир!“ и „Толкова си красива!“, и „Откъде са ти обувките? Невероятни са!“ Кари била поласкана.

— Искам да ти стана първа приятелка — заявила Сиси с глас, който се галел в нея като котка. — Може ли да ти стана първа приятелка? Моля те!

— Виж…

— Сиси.

— Сиси — казала малко строго Кари. — Не се прави така.

— Защо?

— Защото съм в Ню Йорк от 15 години. От 15 години и…

— О! — пльоснала се на стола Сиси. — Но може ли да ти се обадя? Ще ти се обадя.

После се прехвърлила на друга маса, седнала, обърнала се и помахала.

След няколко седмици позвънила на Кари:

— Ела с нас в Маями.

— Мразя Маями. Никога няма да стъпя там! — отвърнала тя. — Ако пак ми се обадиш и споменеш за Маями, ще затворя.

— Много си смешна — казала Сиси.

В Маями Сиси и Каролайн отседнали у богати приятели на Каролайн от Тексаския университет. В петък излезли и се напили и Сиси преспала с един тексасец — Декстър. Но на другата вечер се ядосала, защото той ходел до нея, прегръщал я и се опитвал да я целуне, сякаш били гаджета или нещо подобно.

— Да се качим горе и да се чукаме — шепнел в ухото й. Сиси не искала, затова престанала да му обръща внимание и той си тръгнал ядосан. След два часа се върнал с друго момиче.

— Здрасти — рекъл и й помахал, когато минавал с момичето покрай хола на път за спалните. Там то му направило „чекия“. После слезли долу и Декстър много старателно и показно записал номера му.

Сиси избягала навън с викове и рев точно когато пристигнала Каролайн с кола под наем. Тя също викала и плачела. Попаднала била на Сам, който случайно бил в Маями и й предложил да направят тройка с руса стриптийзьорка, а когато Каролайн му казала: „Майната ти!“, блъснал я на пясъка на Южния плаж и рекъл:

— Излизах с теб само защото ни снимаха на купоните.

„Шеста страница“!

След две седмици Каролайн попадна в клюкарската рубрика „Шеста страница“ на „Ню Йорк поуст“. Отишла на купон в „Тънъл“, но портиерът не я пуснал и тя му се развикала. Мъжът се опитал да я отведе до едно такси, Каролайн го ударила и той я съборил на земята. На другия ден накарала издателя, при когото работеше, да се обади в „Тънъл“ и да поиска портиерът да бъде уволнен, а после позвънила на „Шеста страница“. Когато материалът излезе, купи 20 броя от вестника.

След това Сиси беше изгонена от апартамента, в който живееше с една юристка от Филаделфия — по-голямата сестра на нейна гимназиална приятелка. Тя й казала:

— Сиси, променила си се. Притеснявам се за теб. Вече не си добър човек и не знам какво да правя.

Сиси й се разкрещяла, че просто й завижда, и се пренесе на кушетката на Каролайн.

Горе-долу по същото време в една от клюкарските рубрики се появи неприятен материал за Кари. Тя се опитваше да не му обръща внимание, но тогава й се обади развълнуваната Сиси.

— О, Боже, ти си известна! — каза. — Споменават те във вестника. Видя ли?

Започнала да й чете, било ужасно и Кари й се развикала:

— Нека ти обясня нещо. Ако искаш да оцелееш в този град, никога не се обаждай на хората и не им чети лоши отзиви за тях. Правиш се, че не си ги забелязала. А ако те попитат, лъжеш: „Не, не чета такива глупости.“ Макар да не е така. Ясно? За Бога, Сиси, на чия страна си!

Сиси се разплакала и Кари затворила телефона, а после се почувствала виновна.

Остатъка

— Ще те запозная с един мъж. Сигурна съм, че ще се влюбиш в него, но не бива — казала Каролайн на Сиси. И тя се влюбила.

Бен беше 40-годишен, бивш ресторантьор и организатор на купони, вече с два нещастни брака зад гърба си (всъщност още беше семеен, но жена му се беше върнала във Флорида) и с десетина престоя в клиника за отказване от алкохол и наркотици. Беше известен в цял Ню Йорк — чуеха ли името му, хората поглеждаха нагоре и сменяха темата. След толкова пиене и смъркане на кокаин все още му беше останала частица от предишната му същност — на чаровен, забавен, красив мъж — и точно в нея се влюби Сиси. Двамата прекарали два чудесни уикенда заедно, макар да не правили секс. После отишли на купон, той изчезнал и Сиси го намерила да се натиска на току-що пристигнала в града 16-годишна манекенка.

— Отвратителен си! — изкрещяла.

— Я стига! — рекъл той. — Трябва да ми позволиш да изживявам фантазиите си. Една от тях е да спя с 16-годишна.

Ухилил се, разкривайки ужасно развалени зъби.

На сутринта Сиси отишла непоканена у тях. Заварила тригодишната му дъщеря.

— Нося ти подарък — казала, все едно не се бе случило нищо. Подаръкът бил зайче. Сложила го на дивана и то се изпишкало няколко пъти.

Междувременно Каролайн практически се пренесе у Сам. Не освободи апартамента си, но прекарваше всяка вечер в неговия и винаги оставяше по нещо — обувки, парфюм, обици, блузи от химическото чистене, шест-седем различни крема за лице. Това продължи три месеца. Вечерта преди Св. Валентин той избухнал.

— Махай се! — рекъл. — Вън! — изкрещял задъхан.

— Не разбирам — казала Каролайн.

— Няма какво да разбираш — отвърнал. — Просто искам да се изнесеш заедно с нещата си! — Отворил прозореца и започнал да ги изхвърля навън.

Каролайн рекла:

— Да знаеш, че ще си отмъстя. — И го плеснала силно по темето.

Сам се обърнал:

— Ти ме удари — казал.

— Сам… — започнала тя.

— Не е възможно! Удари ме!

Отстъпил назад.

— Не се приближавай — рекъл. Протегнал предпазливо ръка надолу и взел котката.

— Сам — казала Каролайн и тръгнала към него.

— Назад! — извикал той. Хванал котката така, че краката й сочели към нея, и я държал като щит. — Назад, казах!

— Сам, Сам — поклатила глава Каролайн. — Жалък си.

— Не мисля така — отвърнал Сам. Втурнал се в спалнята, гушнал котката в ръце. — Тя е вещица, нали, Пъфи? — попитал я. — Истинска вещица!

Каролайн направила няколко крачки към леглото.

— Не исках…

— Ти ме удари — казал той със странен хленчещ тон. — Никога не ме удряй. Не бий повече Сам.

— Добре… — съгласила се предпазливо тя.

Котката се отскубнала от ръцете му. Изтичала по пода.

— Мац, мац, ела — казала Каролайн. — Ела, мацко. Искаш ли млекце? — В спалнята заработил телевизор.

„Беше ужасен“

След многократни обещания Кари най-после се съгласи да вечеря със Сиси и Каролайн. В неделя. Единствената й свободна вечер. Каролайн и Сиси седели в сепарето с кръстосани крака, бъркали питиетата си и изглеждали много елегантно. Каролайн говорела по мобилния си телефон.

— Работата ми налага да излизам всяка вечер — казала Сиси с отегчен глас. — Непрекъснато съм уморена.

Каролайн затворила телефона и погледнала към Кари.

— Канят ни на един купон. В центъра. С много манекени. Трябва да дойдеш и ти — рекла с тон, който предполагал точно обратното.

— Е, как са нещата? — попитала Кари. — Със Сам и…

— Всичко е наред — отговорила Каролайн.

Сиси запалила цигара и погледнала настрани.

— Сам разправяше на всички, че никога не е спал с Каролайн, макар хиляди хора да са ги виждали да го правят, и ние му изкарахме акъла.

— Разбрахме, че излизал с някакво момиче, което има разни болести, и аз му се обадих и казах: „Сам, моля те, обещай ми като на приятелка, че няма да спиш с нея“ — поясни Каролайн.

— После ги видяхме в едно заведение.

— Ние се бяхме изтупали, а те бяха по анцузи. Отидохме при тях, поискаха ни цигара, а ние рекохме: „Цигара ли? Моля ви! Вземете си от келнера.“

— Седнахме на съседната маса. Нарочно. Те се опитваха да ни заговорят, но Каролайн не се отлепяше от телефона. Аз се поинтересувах: „Сам, как е онова момиче, с което те видях миналата седмица?“

— Той беше ужасен. Изпратихме му съобщение, което гласеше: „Херпес симплекс 19.“

— Има ли такова нещо? — попитала Кари.

— Не — отвърнала Сиси. — Не схващаш ли!

— Схващам — казала Кари. Помълчала около минута, палейки много бавно цигарата си, а после попитала: — Какво ви става?

— Нищо — отговорила Сиси. — Интересувам се единствено от кариерата си. Като теб. Ти си моят кумир!

След което с Каролайн погледнали часовниците си и се спогледали.

— Извинявай — казала Сиси. — Чакат ни на купона.