Великолепен роман един от тези с който можем да се гордеем без свян пред световната литература. Роман за две поколения на няколко български рода и техните сложни взаимоотношения през години на преход от самостоятелно земеделие към кооперация. Време на битови , нравствени и социални промени , които се отразяват различно при различните психологически типове хора и със сигурност с голяма доза стрес и страх от всичко ново. Роман за отмъщение за натрупваните с години неправди и унижения и ескалацията им в крайното действие — убийство. Многослоен роман в който има философия, драма, хумор и българска история. Богата палитра с персонажи от безличния,безгласен и бездеен Калчо ,през лудата глва, хайдутин,а впоследствие улегнал земеделец Джендо (мразещ същността на Калчо), през стеснителния наивен добряк Николин, през непостоянния в стремежите си бохем Иван ,през блюдолизеца държавен служител с облика на Сталин прилагащ закона ,, селския диктатор" Соян Кралев (мразещ тези които се противят на коопа Джендо и Киро) , през противоположността брат му Илко и самостоятелния земеделец върл противник на кооператива Киро Джелебов ненавиждащ Соян Кралев ,който упражнява цялата си власт над него за да го сломи .
С тази многоцветна психологическа палитра Ивайло Петров е създал шедьовърът си ,, Хайка за вълци" хайка за прогонване или унищожение на вълците в душите на персонажите.
Твърди се, че българската литература разполага с пет истински силни романа: „Под игото“ от Иван Вазов, „Тютюн“ от Димитър Димов, „Железният светилник“ от Димитър Талев, „Иван Кондарев“ от Емилиян Станев и „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров , за мен „Хайка за вълци“ е на първо място следван от „Тютюн“ ,а за „Иван Кондарев“ предстои да разбера.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.