Клайв Къслър
Средиземноморският храст (16)

15.

Всяко оръжие, независимо дали е малко и леко, или голямо и масивно, винаги привлича вниманието. Да се каже, че Джордино беше център на вниманието, ще бъде класическо омаловажаване. Той играеше съвършено ролята си — автомат в изпънатата му напред ръка, мрачна усмивка по лицето му. Ако се раздаваха академични награди за излишно перчене, той щеше да спечели най-малко три.

Дълго време никой не продума. Най-накрая Зино удари юмрук в дланта си. По смуглото му лице се появи съвсем лека усмивка.

— Аз те предупредих, че тия мъже са хитри и опасни, но постъпих глупаво, задето те оставих сам да се увериш.

— И на нас тия неприятни сценки са не по-малко неприятни, отколкото, на вас — каза Пит спокойно. — А сега, господа, извинете ни, но ние си свършихме работата и се прибираме.

— Няма да е разумно да бъдем простреляни в гръб — каза Джордино и размаха нехайно мъничкия си автомат пред лицата на тримата служители, борещи се срещу наркотиците. — Най-добре е да им вземем оръжията, преди да си тръгнем оттук.

— Няма да е необходимо — каза Пит. — Никой няма да натисне спусъка. — Той погледна в очите първо Закинтус, после Зино и ги видя, че са замислени и сериозни. — Знам, че сте изкушени, но няма да стреляте в гърбовете ни, защото сте мъже с чест. Освен това няма да е уместно. Разследването на смъртта ни само ще докаже, че е било мърлява работа. На Фон Тил това ще му хареса. От друга страна, знаете много добре, че ние също няма да стреляме в гръб, тъй като не сме достатъчно заинтересовани да убием когото и да било от вас. Затова имайте търпение, само това искам от вас — търпение през следващите десет часа. Обещавам ти, Зак, че ще се видим отново преди залез-слънце, и то на много по-приятелски начала. — Гласът на Пит звучеше странно философски и замисленият поглед на Закинтус се смени с искрена почуда.

Пит за миг се изкуши да продължи играта на котка и мишка, но промени решението си. Закинтус и Зино даваха вид, че са се отказали да се отбраняват, но не и Дариус. Огромният мъж пристъпи две крачки напред, лицето му пламтеше от гняв, ръцете му ту се свиваха в юмруци, ту се отпускаха като черупките на две гигантски южнотихоокеански миди. Наистина беше време за бързо оттегляне.

Пит заобиколи бавно предницата на товарния автомобил, използвайки капака на двигателя и бронята като бариера между него и Дариус. Качи се зад волана, примижавайки леко от нагорещената от слънцето седалка, която опари голите му бедра, и запали мотора. Джордино се качи след него в кабината, без да сваля нито за миг очи от мъжете до мерцедеса, продължавайки да държи оръжието си насочено към тях. После спокойно, без никакъв признак на отчаяна припряност, Пит плавно превключи на скорост и потегли към Брейди Фийлд и дока за китоловната лодка на „Първи опит“. Няколко пъти отмести поглед от пътя напред към огледалото за обратно виждане, докато не видя как трите фигури изчезнаха, когато пикапът направи завой сред древна маслинова горичка.

— Нищо и никакъв пистолет, ама изравни неравенството — подметна Джордино с въздишка и се облегна удобно назад.

— Я да го видя.

Джордино му показа първо приклада.

— Трябва да признаеш, че ни послужи тъкмо навреме.

Пит огледа лилипутското оръжие, като междувременно не изпускаше от очи и пътя. Разпозна го като джобен „Маузер“, двайсет и два калибров, от типа, който жените в Европа носеха за самозащита; можеше лесно да се скрие в дамска чанта или под жартиер. Ставаше само за стрелба от близко разстояние; точност от над три метра, дори от ръцете на професионалист, беше почти нулева.

— Трябва да се считаме за страхотни късметлии.

— И още как! — измърмори Джордино. — Това бебче наистина изравни съотношението на силите. Защо според теб навремето гангстерите са го наричали „изравнител“.

— Щеше ли да натиснеш спусъка, ако Зак и хората му не бяха проявили отзивчивост? — попита го Пит.

— Без капка колебание — отвърна уверено Джордино. — Разбира се, щях само да им пусна по един куршум в краката или ръцете. Няма смисъл да убиваш някого, който те снабдява с метакса.

— Виждам, че има още много да научиш за немските автомати.

Джордино присви очи.

— Какво искаш да кажеш?

Пит намали скоростта, за да пропусне едно малко момче, което водеше тежко натоварено магаре.

— Две неща. Първо, едно двайсет и два калиброво оръжие трудно би могло да сложи край на човешки живот. Можеше да изпразниш цял пълнител в Дариус, но не го ли улучеше право в главата или сърцето, той дори нямаше да трепне. И второ, изражението на лицето ти, когато изстреляш първия куршум, трябва да остане паметна гледка. — Пит подхвърли пистолета в скута на Джордино. — Все още е на предпазител.

Пит хвърли бърз поглед към Джордино. Приятелят му гледаше безизразно пистолета в скута си. Дори не направи опит да го вземе. Пит обаче го познаваше достатъчно добре, за да не съзре пълното му слисване.

Джордино сви рамене и Пит му се усмихна тънко.

— Изражение като това на Джордино Хлапака току-що спечели наградата за идиота на годината. Аз напълно бях забравил за предпазителя.

— Всъщност ти никога не си притежавал маузер. Откъде изнамери този?

— Той принадлежи на твоята ортачка в играта за този месец. Открих го, когато я мъкнех на рамо през тунела. Беше го привързала с лепилна лента за крака си.

— Ах, ти, негодник такъв! Значи си го имал през цялото време, докато Дариус ни избиваше мозъците от главите?

— Естествено — кимна Джордино. — Бях го пъхнал в чорапа си. Но не ми се удаде случай да го използвам. Ти се нахвърли на Франкенщайн, преди да бях готов. После схватката ви стана много бързо. Миг по-късно се озовах по гръб и ударих главата си в пода. След това беше вече много късно — не можех да се пресегна, за да извадя плюкалото си.

Пит се смълча; умът му вече витаеше другаде. Беше все още ранно утро и дърветата край пътя хвърляха дългите си неравномерни сенки на запад. Той шофираше механично. Стотици въпроси, стотици съмнения се въртяха в главата му. Не знаеше откъде да започне. Имаше смътен план, който в най-добрия случай беше рискован, с малки изгледи за успех, подкрепен единствено от непреодолимия му порив да го изпълни. После той автоматически сложи крак върху спирачния педал, намали скоростта и спря пред главния портал на Брейди Фийлд.

 

 

Четирийсет минути по-късно той и Джордино се качиха на борда на „Първи опит“. Палубата беше пуста, но от офицерския стол долиташе хор от весел мъжки смях, придружен от писклив женски кикот. Пит и Джордино влязоха вътре и завариха Тери, заобиколена от целия екипаж и научния екип. Беше облечена — или по-скоро разсъблечена — с импровизирани бикини, които създаваха впечатлението, че ще се развържат при най-малкия полъх на морския бриз. Беше се настанила върху масата за хранене — център на вниманието, кралица, заобиколена от обожатели, и съвсем явно личеше, че се радва на всеки мъжки поглед. Смаян, Пит огледа мъжките лица. Беше много проста задача да се отделят лицата на учените от тези на професионалните моряци. Последните стояха кротко и гледаха похотливо щедро изложената на показ женска плът, а в съзнанията им се редуваха порнографски сцени като от филмова лента. Говор идваше предимно от научните работници. Морските биолози, метеоролозите, геолозите — всеки от тях ревностно се стараеше да привлече вниманието на Тери и се държеше като гимназист, в чиято спалня неочаквано е нахлула легендарна кралица на секса.

Командир Гън забеляза влизането на Пит и се приближи до него.

— Радвам се, че се върна. Радистът ни е на път да откачи. От зори получава съобщения по-бързо, отколкото смогва да ги запише. Повечето от тях са адресирани до теб.

Пит кимна.

— Добре, да вървим да прегледаме пощата от моите почитатели. — Той се обърна към Джордино. — Постарай се да откъснеш за няколко минути нашата царица от нейните пламенни ухажори и я доведи в каютата на Гън. Искам да й задам един-два много лични въпроса.

Джордино се ухили.

— Като гледам тая тълпа, вероятно ще бъда линчуван, ако се опитам да го сторя.

— Е, ако нещата загрубеят, извади пистолета си — отвърна язвително Пит. — Но не забравяй да свалиш предпазителя.

Джордино зяпна като риба на суша. Преди да успее да се съвземе, Пит и Гън бяха напуснали помещението.

Радистът, млад чернокож на възраст малко над двайсет години, вдигна поглед, като ги видя да влизат.

— Това пристигна току-що за вас, сър — и той подаде съобщението на Гън.

Докато го четеше, устните на Гън бавно се разтегнаха в широка усмивка.

— Чуй това. „До капитан трети ранг Гън, командващ кораба на НЮМА «Първи опит». Що за проклето стършелово гнездо сте разбъркали вие там в Егейско море. Изпратих ви да проучите морския свят, а не да си играете на стражари и апаши. В резултат на това ви нареждам да окажете всякакво съдействие, повтарям: всякакво съдействие под ваша команда на местните представители на Интерпол. И не се връщайте без проклетия Тийзър. Адмирал Джеймс Сандекър, НЮМА, Вашингтон.“

— Адмиралът май не е бил много във форма — измърмори Пит. — Употребил е „проклет“ само два пъти.

— Моля те, не ме дръж в неведение — каза с мек тон Гън. — Какво съдействие можем да окажем ние на Интерпол?

Пит се замисли за момент. Гън трябва да бъде накаран да вземе критично решение; определено беше твърде рано за разголване на фактите. Пит извъртя отговора.

— Ние може би сме единствената надежда да сразим Фон Тил и неговата империя. Това вероятно означава да поемем известни рискове, но залозите са твърде високи.

Гън свали очилата си и се вгледа отблизо в Пит.

— Колко високи?

— Количество хероин, достатъчно да въздейства на цялото население на Съединените щати и Канада — отвърна бавно Пит. — Сто и трийсет тона, ако трябва да съм съвсем точен.

Лицето на Гън не издаваше никаква изненада. Той спокойно вдигна очилата си към светлината и огледа стъклата за петна. Като видя, че такива няма, окачи роговите им рамки върху ниско разположените си уши.

— Макар да нямам представа, количеството наистина ми се струва доста голямо. Защо не ми каза затова снощи, когато доведе младата жена на борда?

— Имах нужда от повече време и повече отговори, но и в момента все още ми липсват и двете. Но мисля, че попаднах на нещо, което ще намести този налудничав пъзел в съответните контури.

— Все още не разбирам какво очакваш от мен.

— Ще трябва да ударим Фон Тил под кръста, точно под кръста. Става дума за подводно представление. Имам нужда от всеки здрав и прав мъж, който можеш да ми отделиш, снабден с водолазни принадлежности и с оръжие, годно за бой във вода: водолазни ножове, харпуни, неща от този род.

— А ти каква гаранция можеш да ми дадеш, че никой няма да пострада?

— Абсолютно никаква — отвърна кротко Пит.

Гън го изгледа за момент с безизразно лице.

— Съзнаваш ли какво искаш от мен? Повечето от хората ми на борда на този кораб са учени, а не командоси. Те са същински тигри, когато държат в ръка саломери, колби или микроскопи, но да промушат с нож човек или да изстрелят метално копие с назъбен връх в пъпа му е нещо съвсем различно.

— Добре, а моряците?

— О, те могат да ти бъдат от голяма помощ при сбиване в някой бар, но като повечето професионални моряци те изпитват отвращение към всякаква дейност под водата. Те не могат, или по-скоро няма да си надянат водолазна маска за лице, за да се гмурнат в дълбините. — Гън поклати глава. — Съжалявам, Дърк, но искаш прекалено много…

— Я стига! — сопна му се грубо Пит. — Това не е Литъл Биг Хорн и аз не искам от теб да ми изпратиш Седми кавалерийски полк срещу индианците. Виж какво, на не повече от осемдесет километра оттук един товарен кораб на „Минерва лайнс“ пори водите на Егейско море с товар, който е смъртоносен колкото всяка водородна бомба. Ако това количество хероин бъде изсипано на пазара в Щатите, последствията ще са пагубни. Самата мисъл е направо кошмарна.

Пит замълча, за да даде време думите му да произведат ефект. После си запали цигара и продължи:

— Управлението за борба с наркотиците и митническият отдел ще чакат. Те са поставили капан. Ако, и това е едно голямо „ако“, всичко мине добре, хероинът и контрабандистите, плюс техните нелегални пласьори в Щатите, ще бъдат тихомълком заловени и сложени зад решетките.

— Тогава какъв е проблемът? — настоя на своето Гън. — Къде се вписват в картинката водолазите?

— Нека просто речем, че имам известни съмнения. Фон Тил не е бил спипван с контрабандната си стока, тъй да се каже от десетилетия насам. Нашите правителствени агенти не могат да се качат законно на борда на товарния кораб, докато той не навлезе в териториалните води на Щатите, което ще стане след три седмици. Дотогава Фон Тил може да надуши, че Интерпол действа извънредно потайно. И вместо да се спогоди с момчетата и влезе в капана, той ще трябва да промени курса на кораба в последния момент или да изхвърли хероина в Атлантическия океан. Тогава на агентите и митничарските инспектори няма да им остане нищо друго, освен да играят сами със себе си. Единственият сигурен и безопасен начин е да се спре корабът сега, преди да е излязъл от Средиземно море.

— Нали сам каза, че законно това не може да стане.

— Има един начин — Пит всмукна от цигарата си и изпусна дима през ноздрите си — и той е: да намерим солидни доказателства срещу Фон Тил и „Минерва лайнс“ до утре сутринта.

Гън отново поклати глава.

— Дори тогава качването на борда на кораб в международни води, особено кораб на приятелска държава, може да доведе до неприятни политически последствия. Съмнявам се, че някоя държава ще поиска дори да се доближи до него.

— Има една възможност — каза Пит. — Корабът ще спре в Марсилия за дозареждане. Интерпол ще трябва да действа бързо. Ако те получат необходимите доказателства и извършат щателна законна проверка на документите, ще могат да арестуват кораба в пристанището.

Гън се облегна на вратата и се вгледа проницателно в Пит.

— Значи ти искаш да рискуваш живота на хората, които са под мое ръководство.

— Ами няма как иначе — отвърна Пит със спокоен глас.

— Според мен ти си оставяш отворена вратичка, защото си изпаднал в страхотно затруднение. Аз отговарям пред НЮМА за този кораб и персонала му. Единственото, което ме интересува, е безопасното завършване на експедицията. Не разбирам защо изборът е паднал на нас. Защо Интерпол или местната полиция не проведе свое собствено издирване. Не е никакъв проблем да се намерят водолази на континента.

Започва да става все по-трудно, помисли си Пит. На този етап от играта той не можеше да издаде, че Закинтус е много против Фон Тил да бъде притеснен по някакъв начин. Пит познаваше Гън от малко повече от година, но през това време бяха станали добри приятели. Командирът беше умен човек. Следващата сцена трябваше да се изиграе с хладнокръвие, с голямо хладнокръвие. Пит загледа с подозрение заетия радист, после се обърна отново към Гън.

— Наречи го съдба, съвпадение или както искаш това, че „Първи опит“ се намира край Тасос в точния момент, за да разкрие безупречно планиран престъпен заговор. Цялата незаконна операция на Фон Тил зависи от използването на подводница, а може би повече от една — не знаем още. Хероинът е най-солидната работа, с която се е заемал някога той. Адски трудно е за проумяване, но той може лесно да улови в мрежата си над двеста милиона долара само с тази пратка. Планирал е всичко толкова добре, че нищо да не може да застане на пътя му. После един ден поглежда през прозореца си и вижда океанографски кораб на не повече от три километра от вилата му. Научавайки, че ти претърсваш водите за някаква легендарна риба, той започва да се плаши. Има голяма вероятност някой от твоите водолази да разкрие базата на операцията му и, което е по-важно, метода му на тайно внасяне на стоката. Той се отчайва. Не може да ви потопи. Последното, което иска, е пълно разследване на потъналия ви кораб. Няма надежда да раздуха антиамерикански бунтове и насилие. Жителите на острова са фермери и рибари, обичащи да се забавляват. Тях никак не ги засяга провеждането на демонстрации срещу научна експедиция. Те дори са ви посрещнали радушно. Местните търговци се възползват от вас. Фон Тил рискува с малки изгледи за успех. Той предприема нападение на Брейди Фийлд, надявайки се, че полковник Люис ще ви нареди да се изтеглите от района с оглед безопасността ви. Когато това не става, Фон Тил насочва вниманието си директно към „Първи опит“.

— Не знам… — заговори колебливо Гън. — Всичко това звучи толкова логично. С изключение за подводниците. Никой цивилен не може да отиде до най-близкия си брокер на яхти и да си купи подводница.

— Единственият начин, по който Фон Тил е могъл да се снабди с подводница, без да привлече вниманието, е да е извадил онази, потънала в плитчините по време на войната.

— Виж, това наистина звучи доста интригуващо — отбеляза Гън. Той беше вече настроен на вълната на Пит. По лицето му се изписа изражението на стар златотърсач, който току-що е намерил карта на тайна златна мина.

Пит продължи:

— Това е работа за професионални водолази. Но докато Интерпол събере свой собствен такъв екип, ще бъде много късно. — Последното беше наполовина истина, но послужи на Пит, за да мине на следващия въпрос. — Сега е моментът. И освен Кусто ти имаш най-добрите водолази и съоръжения в Средиземно море. Няма да ти давам изтъркани сравнения от рода на „ти си надеждата на човечеството“ или че е „по-добре да се рискуват неколцина в името на милиони“. Искам от теб само няколко доброволци, които да ми помогнат да проуча скалите под вилата на Фон Тил. Може и да не открием нищо, но пък от друга страна, може и да се натъкнем на достатъчно доказателства за конфискуване на кораба и хероина и да отстраним завинаги Фон Тил от играта. Дали ще улучим, или не — трябва да опитаме.

Гън не каза нищо; беше потънал в мисли. Пит го изгледа, после хвърли въдицата:

— Ще бъде интересно, ако открием какво стана с жълтия „Албатрос“.

Гън вдигна поглед към него и все тъй замислен задрънча с монетите в джоба си. По-твърдоглав и решителен човек от Пит той не познаваше. Спомни си, че колкото пъти му се е доверявал, никога не се е разочаровал от него. Ако Пит му кажеше, че отива да убие всяка акула в морето, продължи да разсъждава наум Гън, той като нищо щеше да го направи. Погледът му пробяга по влажните и започнали междувременно да се отлепват превръзки на Пит, ръката му отново раздрънка монетите и той се запита какво ли ще си мисли за всичко това утре по това време.

— Добре, печелиш — въздъхна той уморено. — Не се и съмнявам, че ще съжалявам за решението си пред военния трибунал. Но е поне малко удовлетворение да знам, че ще попадна на първите страници на вестниците.

Пит се разсмя.

— Няма да имаш този късмет, приятелю. Каквото и да се случи, ти просто ще си наредил рутинно издирване за събиране на морски видове от подводни рифове. Ако се стигне до неприятен инцидент, можеш да кажеш, че е било нещастен случай.

— Надявам се Вашингтон да повярва.

— Не се безпокой, и двамата с теб познаваме достатъчно добре адмирал Сандекър и знаем със сигурност, че той ще застане зад нас, независимо от последствията.

Гън извади носна кърпа от джоба си и попи потта от лицето и врата си.

— Е, какво искаш от мен от тук нататък?

— Да събереш доброволци. Да дойдат екипирани на кърмата в дванайсет на обяд. Ще им разясня мисията с няколко добре подбрани думи и потегляме.

Гън погледна часовника си.

— Сега е девет часа. Мога да ги събера веднага и след петнайсет минути ще бъдат в готовност да се гмурнат. Защо да чакаме три часа?

— Трябва ми време да поспя малко — усмихна се Пит. — Нямам намерение да задремя на осемнайсет-двайсет метра под повърхността.

— Идеята не е лоша — отвърна сериозно Гън. — Ти наистина изглеждаш като на сутринта след новогодишна нощ. — Той се обърна, за да си тръгне, но на вратата се спря. — Между другото, бъди така добър да свалиш на брега час по-скоро онази жена. Достатъчно ще има да се пека на огън, за да бъда обвинен още и в това, че държа плаващ бардак.

— Добре, но ще стане едва след като се върна от гмуркането. Много е важно дотогава тя да остане на борда, където някой да я държи под око.

— В такъв случай — заговори Гън с нападателен тон, — не ме дръж отново в неведение, ами ми кажи коя е тя.

— Ще повярваш ли, че е племенница на Фон Тил?

— О, не! — смая се Гън. — Само това ми липсваше!

— Не го взимай толкова навътре. Всичко ще бъде наред. Имаш думата ми.

— Дано! — въздъхна Гън. Той вдигна поглед нагоре и сви рамене в знак на отчаяние. — Защо точно аз, Господи!

После си тръгна.

Пит остана загледан през празната рамка на вратата в синята накъдрена морска повърхност. Радистът се беше навел над големия радиоапарат „Бендикс“ и предаваше съобщения, но Пит не го чуваше. Беше се вглъбил във вътрешната тишина на концентрацията и в тишината, която идваше от знойната жега и нейния спътник — влагата. Чувстваше тялото си сковано както от недоспиване, така и от прекалено мисловно напрежение. Нервите му бяха опънати като въжета на висящ мост; ако едно от тях се скъсаше, останалите щяха да го последват, докато цялата структура не рухнеше и останеше в забрава. Като комарджия, заложил последната си карта, той чувстваше как сърцето му бие лудо в гърдите от страха от неизвестното, стаен дълбоко в него.

— Извинете, майоре. — Ниският глас на радиста като че ли идваше от много далече. — Тези съобщения са за вас.

Пит не каза нищо, само протегна ръка да ги поеме.

— Онова от Мюнхен пристигна в шест часа. — Чернокожият говореше някак плахо и несигурно. — В седем дойдоха други две, от Берлин.

— Благодаря ви — смънка Пит. — Нещо друго?

— Последното, сър… как да ви кажа… то е много странно. Няма позивна на изпращача, нито подпис, само съобщение.

Пит погледна най-горния лист. Мрачна усмивка размърда устните му.

До майор Дърк Пит, кораба на НЮМА „Първи опит“. Един час назад, девет тръгване.

Х. З.

— Ще… ще пратите ли отговор, майоре? — попита колебливо радистът.

В този момент Пит забеляза болнавия израз на лицето на чернокожия.

— Добре ли сте?

— Да ви кажа право, майоре, не. Не помня да съм имал по-тежко неразположение на стомаха след закуска. Вече два пъти повръщах.

Пит не можа да сдържи усмивката си.

— Похвала за корабния готвач, а?

Радистът поклати глава и разтърка очите.

— Не, не може да е от това. Готвачът е най-големият чревоугодник. Не, вероятно съм прихванал местен вариант на инфлуенца. А може и да съм пил бира от замърсено шише или нещо от този род.

— Задръжте положението — каза Пит. — За следващите двайсет и четири часа ще ни е нужен професионалист зад радиото.

— Можете да разчитате на мен — насили се да се усмихне чернокожият. — Освен това онова пиленце, дето доведохте на борда, се грижи за мен като квачка. Как да страда човек при такова внимание?

Пит повдигна вежди.

— Сигурно вие виждате нещо в нея, каквото на мен ми убягва.

— Тя не е лошо момиче. Е, не е съвсем по вкуса ми, но не е лоша. Във всеки случай цяла сутрин ми носи чай — същинска Флорънс Найтингейл^[1].

Младият радист изведнъж млъкна, опули очи и притисна с длан устата си. После скочи на крака, избута стола си назад и изхвърча навън, където се надвеси като безжизнен над перилото. Животинско ръмжене долетя обратно в радиорубката, придружено с мъчителни стонове.

Пит извезе и лекичко потупа страдащия чернокож по гърба.

— Трябваш ми при радиото, приятел. Остани там, докато повикам лекар.

Радистът кимна бавно, без да продума. Пит се обърна и се отдалечи.

След няколко минути намери корабния лекар и го помоли да отиде да се погрижи за радиста, а той се отправи към каютата на Гън, която бе затъмнена от спуснатите пердета. Прохладен въздух повяваше от вентилационния отвор и внасяше в малкото помещение примамлива, уютна атмосфера — приятно облекчение след непоносимата вчерашна жега. В сумрака видя Тери да седи върху писалището, подпряла брадичка на повдигнатото си коляно. Тя вдигна поглед и му се усмихна.

— Защо се забави толкова?

— Имах работа — отвърна той.

— Работа — друг път! — нацупи устни тя. — Къде е голямата авантюра, която ми обеща? Всеки път, като се обърна, теб те няма.

— Когато дългът ме зове, миличка, аз трябва да откликна. — Пит яхна един стол и облегна ръце върху облегалката. — Много интригуващо облекло имаш. Откъде го намери?

— Всъщност то не е нищо…

— Виждам.

Тя се усмихна на забележката му и продължи:

— Просто изрязах парчета от една долна калъфка за възглавница. Горнището е вързано отзад на фльонга, а долнището — от двете страни на ханша. Ето виж! — и тя отвърза краищата над лявото си бедро, пускайки малкото парче плат да виси предизвикателно.

— Много умно, много. Какво ще направиш, ако те извикам на бис?

— Колко ще дадеш? — попита тя съблазнително.

— Какво ще кажеш да ти подаря нещо за спомен?

— Ти си невъзможен — отново нацупи устни тя. — Започвам да си мисля, че не си с всичкия си.

Той трябваше насила да отмести погледа си от тялото й.

— В момента имам да свърша някои неща.

Тя го изгледа озадачена и понечи да каже нещо, но се отказа. Сви рамене, бавно върза отново долнището на бикините си и седна на един стол.

— Много тайнствено се държиш.

— Ще възвърна отново сладката си обичлива същност, след като ми отговориш на няколко прости въпроса.

Тя почеса въображаем сърбеж над лявата си гърда и каза:

— Задавай ги тогава.

— Въпрос номер едно: какво знаеш за контрабандната дейност на чичо ти?

Тя отвори широко очи.

— Не разбирам за какво говориш.

— Аз пък мисля, че добре разбираш.

— Ти си ненормален. — Очите й загледаха гневно. — Чичо Бруно притежава корабоплавателна линия. Защо му е на човек с неговото богатство и обществено положение да се занимава с дребна контрабанда?

— Нищо от онова, с което се занимава, не е дребно. — Пит замълча и огледа изражението й, после продължи: — Въпрос номер две: преди да дойдеш на Тасос, кога за последен път си се виждала с Фон Тил?

— Когато бях малка — отвърна тя неопределено. — Майка ми и баща ми се удавиха, след като ветроходът им се преобърна при внезапна буря край остров Ман. Чичо Бруно беше с тях, както и аз. Той спаси живота ми. От този злощастен случай той се грижеше много добре за мен — най-добрите пансиони, пари, когато му поисках, никога не забравяше рождения ми ден.

— Да бе, каква душица! — подметна саркастично Пит. — А не е ли малко старичък, за да ти е чичо?

— Всъщност той е брат на баба ми.

— Трети въпрос: как така досега не си му идвала на гости тук?

— Всеки път, когато му пишех, че искам да дойда, той ми отговаряше, че е много зает с изпращането на някакви големи пратки или нещо подобно. — Тя се изкикоти леко. — Но този път го преметнах. Просто пристигнах без предупреждение и го изненадах.

— Какво знаеш за миналото му?

— На практика — нищо. Той говори много малко за себе си. Но знам със сигурност, че не е контрабандист.

— Твоят любим чичо е най-големият мошеник, който може да роди една майка. — В гласа на Пит се долавяше умора; той не искаше да наскърбява Тери, но беше сигурен, че тя го лъже. — Един бог знае колко разлагащи се трупове дължат сегашното си състояние на него. Може би стотици, ако не и хиляди. И ти си затънала до гуша в неговите далавери. Всеки мръсен долар, който си изхарчила през последните двайсет години, е напоен с кръв. В някои случаи с кръвта, а и със сълзите, особено със сълзите на невинни деца. Подрастващи момичета, които са били откраднати от техните родители и са завършвали младежките си години върху мръсен, гаден сламеник в някой публичен дом в Южна Африка.

Тери скочи на крака.

— Такива неща вече не се случват. Ти лъжеш, лъжеш, измисляш си всичко това.

Тя вече е изплашена, но играе великолепен театър, помисли си Пит.

— Казах ти истината. Нищо не знам, нищо!

— Нищо ли? Но знаеше, че Фон Тил възнамеряваше да ме убие във вилата си. Признавам, че успя да ме подлъжеш. Но не за дълго. Сбъркала си професията — трябвало е да станеш актриса.

— Не знаех. — Гласът й беше нисък и отчаян. — Кълна се, че не знаех…

Пит поклати глава.

— Няма да ти се хвана. Издаде се, когато на излизане от лабиринта бяхме арестувани от екскурзовода. Ти не се изненада, че ме виждаш, а направо се стъписа, като ме видя, че съм цял-целеничък.

Тя се приближи, коленичи до него и го хвана за ръката.

— Моля те, моля те… О, господи, какво да направя, за да ми повярваш?

— Като започнеш да ми излагаш факти! — Той стана от стола и се доближи до нея. После разкъса превръзките от гърдите си и ги пусна в скута й. — Погледни ме. Ето това получих, след като приех поканата ти за вечеря. Бях приготвен за основно ястие на човекоядното куче на чичо ти. Погледни какво ми направи то!

Тя вдигна поглед.

— Май че ще повърна.

Пит закопня да я вземе в прегръдките си, да пресуши рукналите й сълзи с целувки и нежно да й каже колко много съжалява. Но устоя на изкушението и запази гласа си твърд и бездушен.

Тя се обърна и загледа с безизразен поглед металния умивалник в тоалетната, питайки се дали ще стане нужда да повърне в него, после се насили да върне погледа си отново към Пит.

— Ти си същински дявол — прошепна тя. — А говориш същото за чичо Бруно. Ти си по-лош от него, много по-лош. Ще ми се да бяха те убили.

Омраза трябваше да изпълни Пит, но той почувства само лека тъга.

— Докато не разпоредя друго, оставаш на кораба.

— Не можеш да ме задържиш тук. Нямаш право.

— Вярно е, нямам право, но ще те задържа. И докато сме на темата — не се опитвай да избягаш. Мъжете на борда са опитни плувци. Колкото и да се напъваш, няма да успееш да се отдалечиш и на петдесет метра.

— Не можеш да ме държиш в плен вечно — отвърна тя и лицето й се изкриви от омраза.

Той се почувства неловко.

— Ако номерът с малката ми лудория мине, както е запланувано, ти ще се махнеш от главата ми и до времето за вечеря ще си вече в ръцете на жандармерията.

Изведнъж Тери го загледа проницателно.

— Затова ли изчезна снощи?

Пит се удиви на начина, по който големите й кафяви очи — опасно красиви очи — можеха да сменят толкова различни изрази за едно мигване.

— Да, снощи се промъкнах тайно на борда на един от корабите на чичо ти. Екскурзията беше много поучителна. Никога няма да се досетиш какво открих.

Той я наблюдаваше втренчено, предугаждайки наум какво ще последва.

— Нямам никаква представа — отвърна тя с тъпо изражение. — Единствените плавателни съдове, на които съм се качвала, са фериботи.

Пит отиде и седна на леглото. Мекият матрак беше удобен и той се облегна назад, кръстосвайки ръце зад главата си. После се прозя дълго и бавно.

— Извинявай, това беше грубо от моя страна.

— Е?

— Какво „е“?

— Щеше да ми кажеш какво си открил на кораба на чичо Бруно.

Пит поклати глава и се усмихна.

— Възбуди ли се веднъж женското любопитство, то става ненаситно. Е, щом толкова настояваш, добре — открих карта на подводна пещера.

— Пещера?

— Ами да, разбира се. Откъде другаде мислиш, че твоят добър чичо провежда гнусния си бизнес?

— Защо ми разправяш тези неща? — Обиденият й поглед се възвърна. — Нищо от това не е истина.

— О, мили боже, влей й малко разум. Не ти казвам нищо ново. Фон Тил може и да успява да измами Интерпол, жандармерията и Управлението за борба с наркотиците, но не и собственото си аз.

— Говориш глупости — рече тя бавно.

— Така ли? Е, добре. Тази сутрин точно в четири и половина часа корабът на чичо ти — „Куин Артемиша“ — пусна котва край брега под вилата му. Корабът е натоварен до тавана с хероин. Ти не можеш да не знаеш за хероина. Кой ли не знае! Това трябва да е най-лошо опазената тайна на годината. Но трябва да призная едно нещо на чичо ти — той е майстор на магьосничеството. С едната ръка омайва публиката, докато с другата прави трика си. Малкото му представление обаче е на път да приключи. Аз имам свой номер, с който да спусна завесата.

Тя помълча малко, преди да попита:

— Какво смяташ да правиш?

— Онова, което всяко енергично американско момче би направило. Ще взема със себе си Джордино и неколцина мъже и ще се гмурна заедно с тях покрай брега, за да открием въпросната пещера. Много вероятно е тя да се намира в основата на стръмните скали непосредствено под вилата. Намерим ли входа й, ще влезем, ще приберем всички съоръжения и доказателства, ще арестуваме чичо ти и ще повикаме жандармерията.

— Ти си откачен — повтори тя, но с повече чувство този път. — Тази твоя лудория, както я нарече, е идиотска. Няма да се измъкнеш безнаказано. Моля те, много те моля, повярвай ми. Няма да се получи.

— Не е нужно да ми се молиш. Можеш да целунеш чичо си и неговите гнусни пари за сбогом. Ние скачаме във водата точно в един часа на обяд. — Пит се прозя отново. — А сега, извини ме, но искам да подремна малко.

Сълзите й отново бликнаха. Тя бавно заклати глава.

— Това е идиотско — повтори тя шепнешком няколко пъти, после се обърна и влезе в тоалетната, като затръшна вратата след себе си.

Пит остана излегнат на леглото с поглед, вперен в тавана. Тери е права, разбира се, помисли си той. Тази лудория наистина изглеждаше идиотска. Но какво друго можеше да смята тя, след като знаеше само половината от нея.