Лора Лей
Целувка за Коледа (5)

Пета глава

Джесика очакваше целувката. Беше я чакала сякаш вечно. Разтвори устни, когато Хоук наведе глава, дъхът секна в гърдите й в очакване на удоволствието.

След като устните му докоснеха нейните и езикът му се плъзнеше по нейния, тя знаеше точно какво ще се случи. Хормонът на чифтосването, който изпълваше малките жлези под езика му, щеше да се освободи в нейния организъм. Този хормон щеше да възпламени необратимо възбудата й. Това щеше да бъде едно приключение както за нейната, така и за неговата сексуалност. Джес знаеше какво да очаква. Беше мечтала, беше фантазирала за това. Но не се случи.

В последната секунда устните му докоснаха ъгълчето на нейните, вместо да ги покрият. Хоук дишаше тежко, сърцето му туптеше силно под дланите й, притиснати към гърдите му. Той стоеше застинал до нея, очевидно борещ се за контрол.

Джес също се бореше за своя, но се проваляше безславно.

Ръцете й се придвижиха от гърдите към раменете му. Той стоеше неподвижно, държащ я в прегръдката си, а тя плъзна пръсти в косите му, наслаждавайки се на гъстите, черни кичури.

Най-сетне.

Колко пъти беше мечтала просто да го докосне? Да го почувства до себе си?

— Не искам да ти отнема избора — изръмжа Хоук, обърна глава и притисна бузата си към нейната. — Не искам да те принуждавам, Джес.

— Тогава недей — прошепна тя.

Нямаше нужда от принуда. Джесика стисна косата му, триеше я с връхчетата на пръстите си, когато усети твърдото доказателство за възбудата му върху корема си.

Искаше го. Господи, колко го искаше. Но не трябваше. Той я беше оставил сама в продължение на една година. Беше й обърнал гръб. Но сега беше тук, възрази вътрешния й глас. Гласът на страстта, на нуждата, която я връхлиташе от първия ден, в който го беше срещнала.

А беше осмивала представата за любовта от пръв поглед, преди да го срещне.

— Джес… — Гласът му беше дрезгав и плътен от желание. Беше първичен и дълбок и предизвикваше тръпка по гръбнака й, сякаш галеше сетивата й. В мига, в който го зърна, тя разбра, че никога няма да иска друг мъж така, както искаше него.

— Докосни ме, Хоук.

О, господи, кой се бе осмелил да помоли за това? Със сигурност не и тя. Не знаеше ли какво щеше да стане? Не си ли беше обещала никога да не моли будна, както правеше насън?

Джесика се взря в него, когато той отново обърна глава към нея. Горещите му златисти очи се присвиха, докато тя се бореше за всяка глътка въздух.

— Не е нужно да ме целуваш — прошепна тя. — Само ме докосни.

И да й позволи тя да го докосне. Със сигурност имаше начин да го направи, без да започне нещо, което и двамата да не могат да спрат. Едно просто докосване нямаше да предизвика пожар, нали?

— Ще ме погубиш — изръмжа Хоук, но отмести ръката си от косата й и върховете на пръстите му докоснаха бузата й, а нейните се плъзнаха към гърдите му.

Тя можеше също да го докосва, нали?

— Джес? — простена Хоук, когато тя издърпа подгъва на ризата от дънките му.

— Може би дори няма да ни хареса да се докосваме — предположи тя, чувствайки се палава сега, когато се намираше в ръцете му. — Може би ще се отвратим напълно един от друг. Мисля, че трябва да бъдем сигурни, преди да ме целунеш.

И може би това щеше да й даде време, само малко, за да разбере какво иска, или как да се справи с този едър, силен мъж.

— Джес, малко се съмнявам, че докосването ти ще ме отврати — изпъшка Хоук, но тя усети безгрижие в тона му. Игривост.

Дали той знаеше как да се забавлява, запита се тя за миг. Или игривостта му беше предпазливост както полуусмивките?

— Никога няма да разбереш — прошепна Джес.

Младата жена пъхна длани под ризата му и беше възнаградена от рязко поемане на въздух. Миг по-късно Хоук намери подгъва на блузата й и го повдигна, а върховете на пръстите му, само върховете, докоснаха чувствителната кожа на корема й.

— И аз мога да те докосна — прошепна тя. — Толкова исках да го направя, Хоук.

Джесика усещаше как соковете й потичат по женствеността й. Беше влажна и гореща, а клиторът й пулсираше еротично, докато тя се бореше да диша.

Толкова дълго беше чакала докосването му. Може би прекалено дълго, помисли си замаяно. Твърде много очакване. Това предизвикваше световъртеж у нея.

— Трябва да сме в легнало положение за това — предложи Хоук, като се отдръпна, улови ръката й и се взря в Джес. — Тогава ще се докосваме, където пожелаем. Аз ще съм точно тук, изложен на волята ти.

— За да правя с теб каквото искам? — Сърцето й замря при мисълта за това.

— Каквото поискаш — обеща той с нисък, дрезгав глас и я поведе към спалнята. — Както си искаш.

Както си иска? Тя имаше толкова много желания, свързани с неговото тяло. Би могла да направи много неща, без да го целува. Неща, които можеха изпепелят душата й и да я превържат по-здраво към него, помисли си Джес замаяно. Но бързо прогони тази представа.

Можеше ли изобщо да бъде привързана по-здраво към него, запита се сама. Не смяташе, че това е възможно. Не беше мислила за друг мъж, не беше мечтала и желала друг, освен него, от деня, в който го беше срещнала.

Можеше да го има, при това както си искаше.

Джесика се остави да бъде отведена. Взираше се в Хоук, докато той я превеждаше през всекидневната към отворената врата на спалнята.

Младата жена спря до леглото и го погледна неуверено, докато той събуваше ботушите си, след което разкопча ризата си. Дългите му грациозни пръсти освобождаваха копчетата решително, а очите му не се откъсваха от нея. Отстрани ризата от тялото си и пред нея се разкри гледката на неговите широки, загорели рамене. Мускулите се свиваха и отпускаха под стегнатата, твърда плът. Широките му силни гърди нямаха окосмяване, но това изобщо не намаляваше мъжествеността му.

Погледът й беше привлечен от плоските, твърди мъжки зърна, преди да се спусне надолу към стегнатия корем. Дънките висяха ниско на хълбоците му, набъбналата му мъжественост се притискаше към ципа.

Джесика се почувства слаба и замаяна, когато Хоук остави ризата да падне на пода, след което отиде до леглото, отпусна се на него и легна по гръб с ръце, разперени от двете страни на тялото му.

Усмивката му беше порочна. Истинска, игрива усмивка въпреки жаждата в очите му.

— Ето ме — подкани я Хоук. — Вземи ме както искаш, Джес.

Да го вземе както иска? Мили боже, имай милост, как щеше да оцелее след това?

Джесика изрита маратонките си и видя как очите му се разшириха, когато улови края на блузата си. Прикри усмивката си и я издърпа нагоре през главата си, за да разкрие тънката блузка, която носеше отдолу.

Не носеше сутиен. Мразеше ги. Блузката без ръкави беше еластична и прилепнала, ясно показваща втвърдените зърна. Джес пропълзя по матрака до Хоук.

По дяволите, той беше идеал за мъжко съвършенство. Учените, които го бяха създали, са знаели точно какво правят, помисли Джесика, докато стоеше на колене и се взираше в него.

Наслаждаваше се на гледката, защото гледането можеше да бъде също толкова еротично, колкото и докосването. Мускулите му се свиваха, сякаш наистина го докосваше. Хоук направи гримаса и стисна зъби. Беше толкова възбуден. Готов за нея.

А това беше възбуждащо. Всяко негово движение, всяка негова дума определено бяха възбуждащи.

— Цял ден ли смяташ да ме гледаш? — попита рязко той. Не гневно. В тона му имаше нетърпение и очакване, но не и гняв.

— Може би — провлече тя, но вдигна ръка почти неволно и прокара пръсти от средата на гърдите му до твърдия му корем.

Още малко и щеше да достигне ръба на дънките му. А миг по-късно и твърдия връх на пениса му. Щеше да разтвори ципа…

Джес тръсна глава, за да прогони тази мисъл. Това би било жестоко, а не искаше да бъде такава.

— Легни до мен, бейби. — Хоук се обърна на една страна и я придърпа към леглото. — Позволи и на мен да те докосна.

Без целувки.

А умираше за целувката му, помисли си тя, когато той потърка твърдата си брадата челюст по кожата й. Когато Джес се отпусна назад, Хоук се надвеси над нея.

Ръцете й си имаха собствена воля — докосваха гърба му, раменете, плъзгаха се по стегнатата твърда плът и се наслаждаваха на силата си над него.

Джес жадуваше целувката, от която сама се беше отказала, и сякаш разгонването беше започнало без нея.

Но това не беше възможно.

Очите й се затвориха, когато Хоук прокара брадата си надолу по шията й, горещият му дъх беше като ласка по голата й кожа. Джесика се изви под него, тялото й искаше повече.

Това май не беше много добра идея, помисли си тя. Може би трябваше да го обсъдят. Започваше да се губи в допира му, ръцете й, движещи се по гърба му, достигнаха ръба на дънките и се изкушиха да се мушнат под тях.

— Не мога да те целуна. Не мога да те оближа — прошепна той до рамото й, устните му едва допираха чувствителната кожа там. — Ако те докосна с езика си, хормонът ще достигне кожата ти. Ако засмуча зърната ти, желанието ще се разгори вътре в теб. Ако оближа нежния ти корем, плътта ти ще пламне, а възбудата ти ще се засили.

Съблазнителният му шепот, комбиниран с триенето на брадата му по разкритата кожа над гърдите й, беше почти непоносим.

— А аз мога ли да те целувам? — Джес одраска с нокти плътта над колана му и стисна с едната си ръка хълбока му, насилвайки се да не продължи по-надолу.

Хоук спря. Мисълта за устните й по тялото му беше едновременно рай и ад. Представата да го гали, да го ближе, накара пенисът му да запулсира като отворена рана.

Милостиви боже, дай ми сила, помисли си той.

— Да — почти изсъска думата, защото устните й вече бяха на рамото му, а зъбите й драскаха кожата. С мъка преглътна стона си. Може би беше грешка да й позволява, защото удоволствието го пронизваше, заливаше сетивата му и го оставяше слаб.

Джес го ухапа. Заоблената извивка на рамото му запулсира. После тя го облиза. Тазът му се изви и потърка пениса му в бедрото й, докато Хоук се бореше да диша.

Каква лудост го беше накарала да се съгласи с това?

Младата жена дишаше тежко в рамото му.

— За да започне разгонването е необходим хормона, нали?

— Да. — Проклетият му език беше изпълнен с него, жлезите бяха толкова подути, че усещането беше почти болезнено, и изпълваше собствената му уста с еротичната топлина, която го подлудяваше от страст по нея.

— Хормонът е в целувката и в спермата ти, нали? — Ноктите й одраскаха гърба му.

Хоук се напрегна от възбуждащата ласка. Господи, не знаеше колко още ще може да понесе.

— Аз мога да те целуна. — Тя докосна с устни рамото му, преди да се насочи по-надолу.

— Боже, да… — Той улови тила й, задържайки я по-близо, когато устните й достигнаха гърдите му. Щом горещият й малък език подразни настръхналото зърно, сетивата му пламнаха.

— Можем да си поиграем известно време. — Гласът й прозвуча отчаяно, почти толкова, колкото отчаян беше той. — Помогни ми, Хоук — задъхваше се тя, — моля те.

Джес се изви към него, бедрата й стискаха едно от неговите и се потриваха в него. Горещината на женствеността й, дори през дънките, беше унищожителна. Хоук можеше да усети топлината, както и влагата й. Беше толкова готова за него, че уханието й изпълваше въздуха и го опияняваше.

— Ще ме убиеш така — простена мъжът, но не можеше да се спре.

Повдигна блузката над гърдите й и разкри нежните извивки и бонбонено розовите връхчета на зърната й. Искаше да ги оближе, да ги смуче. Искаше да ги притегли в устата си и да изпълни сетивата си с вкуса й.

Вместо това използва пръстите си. Улови твърдите малки пъпки между палците и показалците си и ги завъртя, погали ги, притисна ги.

Наблюдаваше изумен как Джес се изчерви от гърдите до челото. Златисточервената й коса, разпиляна около деликатното й лице, и дългите й мигли скриха очите й, а устните й се разтвориха от усилието да диша.

Джес се беше загубила в удоволствието, което Хоук й даряваше. Точно там я искаше, точно по този начин. Искаше сетивата й да са изпълнени с присъствието му.

И Хоук осъзна, че му харесва да гледа реакциите й. Ако се беше поддал на разгонването и я бе целунал, щеше да се лиши от тази гледка.

Хормонът на чифтосването се движеше в организма му, изливайки се от жлезите под езика му, докато Породата се бореше да сдържи страстта си. Джесика искаше да го докосва. Искаше да го люби. И не искаше само да бъде докосвана. Желаеше да го почувства, да го усети. Искаше да се увери, че онова, което ще получи от него, е достатъчно за общото им бъдеще.

Но тя нямаше представа. Майката природа още нямаше несполучливо чифтосване. През всички години на съществуването на Породите не беше събирала двойка, която не е устояла на времето и в която е нямало любов.

Това го убиваше, само да я докосва по този начин, но Хоук знаеше, че това е за бъдещето. Не би могъл да й го отнеме. Не би могъл да я принуди да приеме чифтосването. Но можеше да я подразни. Да я съблазни.

Погали зърната й, притисна ги с пръсти. Обхвана гърдите й, масажира ги с длани, докато наблюдаваше как удоволствието залива лицето й.

Беше почти невинно. По дяволите, беше невинно. Тя беше девствена. Дойде при него недокосната от ръцете на друг мъж и той го знаеше. Знаеше произхода й, миналото й. Джес не си играеше с момчетата. Неговата сериозна, порядъчна половинка беше работила усърдно за кариера, както и за да избяга от наследството на баща си.

— Колко красиво — изпъшка Хоук, когато пръстите му се плъзнаха от зърната й към леко заобленото й коремче. — Подлудяваш ме, Джес.

Младата жена зарови глава във възглавницата и простена тихо, когато той се заигра с катарамата на дънките й.

— Мога да ти доставя удоволствие, без да те целувам — обеща Породата и натисна металната закопчалка. — Мога да те накарам да свършиш само с пръсти. Позволи ми, Джес.

Хоук я видя как отвори очи и проследи как пръстите му плъзват ципа надолу.

— Нека махнем това — дръпна плата надолу, разкривайки бедрата и прасците й.

Почти свърши, когато видя нежната виолетова коприна на плитките й бикини. Те едва успяваха да покрият огнените къдрици, както и факта, че е влажна от възбуда.

Уханието й изпълни ноздрите му — сладко, свежо и напълно женствено. Като планински ручей, помисли си той. Точно на това му напомняше. Чист и неопетнен, недокоснат.

— Джес… — Измъкна дънките от краката й и ги захвърли към края на леглото, борейки се за контрол.

Тя трябваше да провери, да разбере. Имаше нужда от този момент, осъзна Хоук.

Легна до нея и постави ръка върху нежното хълмче между бедрата й, като се облегна на лакът, за да наблюдава.

Пръстите му се плъзнаха под ръба на бикините и тя се изви към него. От устните й се изтръгна стон, последван от рязко поемане на дъх, когато един от пръстите му откри тесния процеп и усети хлъзгавата влага.

Пенисът му беше в агония. Тестисите му се свиха към основата на чувствителния ствол, а главичката пулсираше отчаяно. Жестоката, пикантна топлина изпълни устата му и мощния хормон се изля в организма му от малките жлези под езика.

Никога не си беше представял подобно мъчение, подобен глад, който не можеше да облекчи. Единственото му удовлетворение беше да усеща нежната, огнена топлина под пръстите си, деликатните заоблени гънки, твърдата пулсираща перла на клитора й.

Искаше там да са устните му, езикът му. Копнееше не само да я докосне, но и да я вкуси, да я прониже с езика си и да почувства оргазма й.

Скоро трябваше да сложи край на това. Самоконтролът му беше разклатен, ръцете му трепереха от желание.

Джесика дишаше тежко и бързо до него, тихи стонове се откъсваха от устните й, докато той обикаляше входа на влагалището й. Един от пръстите му се потопи във вътрешността, а палецът започна да масажира клитора.

Тя изви бедра и извика, нежните й мускули стиснаха пръста му.

Беше близо. Толкова близо.

Джесика имаше чувството, че светът се завърта около нея. Удоволствието я обсеби, изпълни я. Пръстът му я галеше, плъзгаше се само толкова, колкото да възбуди нервните окончания, а палецът му кръжеше около клитора й, докато не откри точката, която я накара да полети.

Потъркваше го, масажираше го. Пръстът му се движеше леко вътре в нея и тя усети как сякаш мозъкът й избухна. Сетивата й се разпаднаха. Оргазмът й бе една експлозия от усещане и светлина. Мускулите й се стегнаха, тялото й се изви и тя извика.

Дишаше учестено и плитко, учудени стонове излизаха от устата й, когато Хоук я придърпа близо до себе си, докато тръпките разтърсваха тялото й.

Това беше удоволствие. Да полети в ръцете на един мъж. Сякаш препускаше към слънцето и избухваше в центъра му. Но дори това не би било по-горещо, по-ярко, по-хубаво.

А с целувката на Хоук щеше да бъде истинско и пълно.

Целувка, без която Джесика знаеше, че не би могла да живее.