Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бърмингам (1.1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Kiss, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 71 гласа)

Информация

Форматиране
ganinka (2015)

Редактор: denensita, 2015

История

  1. — Добавяне

Малко по-късно Рейлин и Джеф стояха на входната врата на Оукли и се сбогуваха с другата двойка. Нощта беше тиха и топла и във въздуха се носеше лек аромат на жасмин. Нощ тъкмо като за влюбени. Джеф се взря замислено в младата си съпруга, която се разхождаше по верандата и гледаше към очертанията на луната и огромните дървета, чиито клони се издигаха към осеяното със звезди небе.

— Понякога в Англия жадувах да погледна нанякъде и да видя нещо друго, освен мизерията в Лондон — прошепна тихо Рейлин, припомняйки си. — Знаеш ли, баща ми, който някога беше влиятелен лорд, бе несправедливо обвинен в държавна измяна. Отнеха му всичко, с изключение на малкото богатство, което успя да скрие за нас. По-късно умря в затвора, твърдейки до последен дъх, че е невинен. След като вуйчо намери майка ми, каза, че може да започнем нов живот тук, в Южна Каролина, където никой няма да ни сочи като предатели. По време на пътуването мама откри, че вуйчо е пропилял и последните ни пари. Умря по време на плаването и при пристигането вуйчо се зае да се подсигури. Доведе Густав Фридрих да ме огледа и мъжът му обеща кесия с пари веднага щом вуйчо ме заведе в неговата къща, но по пътя успях да избягам. Сега всичко това ми се струва сякаш беше преди цяла вечност и на един континент разстояние.

Когато се събудих тази сутрин, не съм и предполагала, че ще се омъжа, преди да свърши вечерта и че ще живея сред такъв разкош. Изглежда, че ти дължа повече от живота си, Джефри. Не мога да си представя как бих могла да ти се отблагодаря някога за това, че ме спаси от мизерно съществуване и ме доведе в този безопасен, красив рай.

— Обетите, които си разменихме, изключват всякакво изплащане, Рейлин. — Погледът му се плъзна по грациозните движения на съпругата му, когато тя тръгна към него. Спря до него, а той се загледа в очертанията на лицето й и вдигна ръка, за да погали нежно бузата й с кокалчетата на пръстите си. — А и съм търпелив.

Рейлин въздъхна, а очите й потърсиха неговите.

— Сигурен ли си?

— Направихме това по обратния начин, Рейлин. Бяхме пуснали кораба със задния край напред или, ако щеш, каретата пред коня, но бих искал да премислите нещо, мадам. Най-важното обещание бе дадено първо и сега трябва да вземем предвид всички останали. — Хвана брадичката й и се вгледа в блестящите й очи. Когато продължи, гласът му бе мек и дрезгав. — Имам чувството, че те познавам от векове и съм чакал появяването ти, а сега със затаен дъх ще чакам дори по-дълго, докато осъзнаеш докъде се простира уважението ми и не дойдеш при мен по собствена воля.

— Ние сме непознати… — прошепна тя задъхано.

— Ние сме женени — отвърна Джеф. — И ти си всичко, което желая. Знаех го от момента, в който те видях.

— Моля те, заведи ме вътре, Джеф — помоли Рейлин тихо.

— Вашето желание е заповед за мен, милейди.

Той я хвана за ръката и отстъпи галантно, след което я последва по стълбите мълчаливо, докато тя се изкачваше бавно. Придружи я до прага на спалнята, която бе съединена с неговата, протегна се и бутна вратата да се отвори, чакайки я да влезе. Тя не го направи. Изчервявайки се леко, Рейлин се изправи пред красивия си съпруг.

— Ще ме помислиш ли за нахална, ако те помоля да ме целунеш, Джефри?

Той пристъпи по-близо и тя отвори устни в очакване, нетърпелива да получи нежна целувка. Сетивата й се разбушуваха, когато Джеф я прегърна и я привлече към тялото си. Очите му горяха, сякаш проникваха в душата й, изисквайки отговор, който тя бе прекалено засрамена да даде. Младият мъж бе удивен, че тя не се отдръпна. Чувственото удоволствие да я държи в прегръдките си му въздействаше по начин, който младата му съпруга не можеше да пренебрегне. Но вместо да се отдръпне, Рейлин му се отдаде напълно, като се наклони към него и се надигна на пръсти, за да се нагоди към височината му.

Желаейки я повече, отколкото бе желал някоя жена, Джеф бе достатъчно смел, за да продължи, въпреки че част от него очакваше момента, в който тя щеше да се възпротиви.

Наведе глава и завладя устата й с алчен ентусиазъм, който накара Рейлин да въздъхне от удоволствие и да се вкопчи в него със страст, която не бе подозирала, че притежава.

Джеф вдигна Рейлин на ръце и я понесе към леглото, спирайки само да затвори вратата с крак.

Край