Николай Хайтов
Жажда

Всичко ми се ще да зная: чета законника на Хамураби и веднага ми се приисква да го сравня с египетските закони от същото време. Чета ли за Крум и за неговите войни, мисълта ми лети към Византия. Една отрошка от миналите времена ме кара да диря останалите и да ги сглобявам… Огромен е океанът от знания, а животът — къс, едва можеш глезените си да натопиш в него.

Говоря с хора, узнавам от тях много неща, но то е трошица от техния живот. Огладнявам, като ги слушам да ми разказват, още искам да ги разпитвам, защото ми е свидно, че с всеки човек умира по един мъничък свят. А може ли да се разпитат всички хора?

Зачета за устройството на клетката, не дори за клетката, а за клетъчната мембрана — колко удивителна е тя със своите знайни и незнайни свойства, и веднага нещо ме подръпва да науча и за ядрото, за плазмата, за чудесата, скрити в капчицата живот, наречена клетка. Искам и това, и друго да знам, но ми е ясно: и три живота да бих имал, нямаше да стигнат само дори клетката да опозная, а пък животът не е само клетката. Ами атомът! Великата загадка тегли ума нататък към електроните и новите тайнствени частици, на които атомите бяха раздробени… А живата материя? Или онова, отвъдното, все още неизвестното, тайнствената саморегулираща сила в Природата, или незримото, което седи някъде зад нас, витае някъде около нас? Тайната на мисленето, на телепатията, на човешкото подсъзнание.

Ще ми се да знам всичко за материята, всичко за духа, всичко за човека и за човешката история. Искам да знам динозаврите в Монголия — защо са изчезнали; защо гине брястът по цяла Европа, поразен от болест неизвестна?

Искам да проникна в тайната на Левски, да узная докъде ще стигне обезлюдяването на планините и набъбването на градищата? Ще овладее ли човекът техниката или техниката ще помете човека?

Искам… но няма време, времето не стига, а в годините, които се надявам, че ще имам, мога да прибавя само една трошица към онова, което вече знам. А то е нищо.

Въпреки това, искам!

Мъчи ме жаждата да зная и не ме оставя. Ровя книги, тефтери, документи, пиша, записвам, отбелязвам, събирам. И все повече отваря устата си Ламята, наречена жажда: жаждата повече да знаеш. Много да знаеш. Всичко да знаеш!…