Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2016)

Издание:

Николай Хайтов

Хвъркатото корито

 

Българска, първо издание

Литературна група IV

 

Редактор: Иван Николов

Художник: Димитър Войнов

Художник-реактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректор: Тодор Чонов

 

Дадена за набор на 6.IX.1979 г.

Подписана за печат на 30.XI.1979 г.

Издателски №1541

Формат 84×108/32

Тираж 40 100

Издателски коли 10,29

Печатни коли 12,25

Цена 0,98 лв.

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1979

Печатница „Димитър Благоев“, Пловдив

07 9536252311/5516-79

История

  1. — Добавяне

В едно предание се твърди, че поп Мартин бил от село Батия, Русенско. Веднъж кадията при една обиколка на околията попаднал в Батия и отседнал в поповата къща. Там видял хубавицата попадия и тогава още си наумил да я отнеме от мъжа й, та поканил и попа с попадията да му дойдат на гости в Русе. Щом отишли, двамата мъже седнали да пият, а попадията изпратили при жените в харема.

Докато двамата мъже ядели и пиели, попадията била упоена, подрязали й косите и я потурчили. Дошло време за тръгване. Попът като разбрал какво е станало, заискал си жената, развикал се, но бил набит и изхвърлен от конака.

Отчаяният поп отишъл тогава в дружината на Вълчан войвода, станал хайдутин и замислил веднага да отмъсти. Имало в дружината граматик, накарали го да напише фалшив ферман, че се назначава кадията в Цариград на по-висока служба. Изпратили фермана и така наредили, че когато кадията тръгне към Цариград, кочияшът му да бъде един Вълчанов ятак. Кочията с кадията и жените му била причакана, сеймените избити, а самият кадия — рязан парче по парче.

След това поп Мартин и Вълчан войвода дълги години хайдутували, много хазни обрали, на много зли турци отмъстили.

Това е накратко преданието за поп Мартин. Отидеш ли обаче в Забърдо, Смолянско, първото нещо, което ще ти посочат, ако се интересуваш от „старо време“, е дупката, в която се е крил поп Мартин, а до нея друга една, където било заровено имането на Вълчан войвода. И ще чуеш как Мартин от мирен поп е станал хайдутин при Вълчан. В село Избегли — същите приказки: поп Мартин бил оттам и сочат в коя дупка се крил и къде хайдушкото имане си закопал. Показваха ми също и в село Разпоповци, Еленско, къщата на поп Мартин.

В Странджа също е пълно с легенди и предания за Вълчан войвода и поп Мартин. Могат да ти посочат и там къде са се крили легендарният поп и неговият побратим Вълчан.

Неотколе един възрастен човек твърдеше с увереност, че Вълчан войвода и поп Мартин са от село Мергеле, съществувало някога на мястото на сегашните Нареченски бани, Смолянско.

Чел бях някъде, че поп Мартин отбранявал Ситовското кале, а другаде, че благодарение на неговото юначество калето край Устово, Смолянско, се държало цели три месеца в битката с агаряните.

На една скала край Дряновския манастир имало написано: „Тува си обръсна попа брадата и млогу плака“, и това се отнасяло за поп Мартин, който преди да влезе в дружината на Вълчан войвода, отрязал своята брада.

Изобщо, ако се съберат всички легенди и всички предания, в които се споменават имената на поп Мартин и Вълчан войвода, ще се окаже, че няма край в България, където двамата легендарни хайдути да не са се подвизавали и отмъщавали.

А в същност каква е истината?

Известно е, че поругаването на жени и озлочестяването на девойки по време на османското владичество са били банално ежедневие, ала не всеки е могъл да прежали дом, родители, деца, да хване гората, за да отмъщава. Не всеки е могъл да отвърне на удара с удар, на ножа — с нож и теготата се е трупала в душите из ден в ден, ако щете — от поколение в поколение. Заедно с нея — и жаждата за отмъщение. И ето най-сетне се намира един по̀ сербез, който успява да разчисти сметките си точно както се е искало на всички и тоя един става гръмоотвод за накипелите чувства на ярост, за натрупалата се потребност от възмездие. И тогава мълвата подхваща кървавата случка, легендата смело размножава героя и го заселва навсякъде, където е бил потребен, за да възстанови стъпканата правда.

Така чрез поп Мартин (легенда или действителност — това не е от значение) всеки се е усещал задоволен и отмъстен. Затова народът е заставил легендарния поп да стъпи на всяко бърдо, на всеки баир, на всеки камък, като направил от него символ на желаното, необходимото възмездие.

Край