Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2016)

Издание:

Николай Хайтов

Хвъркатото корито

 

Българска, първо издание

Литературна група IV

 

Редактор: Иван Николов

Художник: Димитър Войнов

Художник-реактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректор: Тодор Чонов

 

Дадена за набор на 6.IX.1979 г.

Подписана за печат на 30.XI.1979 г.

Издателски №1541

Формат 84×108/32

Тираж 40 100

Издателски коли 10,29

Печатни коли 12,25

Цена 0,98 лв.

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1979

Печатница „Димитър Благоев“, Пловдив

07 9536252311/5516-79

История

  1. — Добавяне

Старата гора оповестява с тържествено скрибуцане настъпването на зората, още при първото развиделяване. Това е за дърветата най-вълнуващият миг — не изгревът, а неговото предусещане. Глухо и свирепо скърцат те вечер, нервно и рязко по пладне, а съвсем иначе преди изгрева на Слънцето — тогава скърцането им е като звук, отронен от кавала на Орфей.

Разнесе ли се той, всичко е на крак: чучулигите отхвърчават от гнездата си, мравките излизат от мравуняците, черните буболечки изпълзяват изпод шумките, а сойките с крясъци прогонват нощните остатъци от мрак, оттеглящи се крадешком низ дълбоките дерета. Капки роса — близнати от слънчевия пурпур, блажено заблестяват и засилват под усмихналото се небе. Короядите в засъхналите смърчи започват бързо-бързо да стържат, за да наваксат нощното бездействие.

Второ едно изскрибуцване — по-тържествено и дълго, долетяло откъм най-високото дърво, подсеща птиците, че е време да запеят, и тогава всички пернати, които могат и не могат, зачуруликват, и цялата гора заехтява като храм.

Докато птиците пеят, цветята разливат своите аромати — опиянителен тамян, смесен с миризмата на пробудена земя, който подлудява медоносните бръмбари и те с тържествено бръмчене отлетяват към мамещите ги цветя.

Баирите само не мърдат и не шават: подредили се един зад друг така, че и по-нисичките да могат да виждат, те чакат светото слънчево причастие с наведени глави.

И ето, най-сетне, появява се слънцето и се въззема по стръмното било на Персенк. Докато се изкачва то, птичите песни кънтят, върховете бият чела в земята и въздишат, пчелите надуват бръмчилата си с пълна сила, цветята излъчват най-вълшебните си аромати.

И всичко заживява и запява, щастливо, че отново е настъпил ден.

Край