Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тони Хил и Карол Джордан (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fever of The Bone, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Вал Макдърмид. Скритият пожар

Английска. Първо издание

ИК „Еднорог“, София, 2011

Редактор: Юлия Костова

ISBN: 978-954-365-086-6

История

  1. — Добавяне

Повърхностният досег на плътта не потушава скрития пожар.

„Шепот за безсмъртието“

Т. С. Елиът

В крайна сметка всичко се свежда до кръвта. Има несправедливости, които можеш да подминеш. Да ги определиш като уроци, които е трябвало да научиш, като опасности, които да избягваш за в бъдеще. Но има предателства, на които трябва да се отвърне. И понякога този отговор може да бъде написан единствено с кръв.

Не че самото убиване ти доставя удоволствие. Това би било извратено, а ти не си такъв човек. Има си причина за това, което вършиш. Всичко това е опит да пропъдиш болестта от живота си. Имаш нужда да го извършиш, за да се почувстваш по-добре.

Хората говорят какво ли не за поставяне на ново начало. Но малцина са тези, които го правят в действителност. Мислят си, че ако си сменят жилището или работата, или любовниците, това ще промени всичко. Но ти разбираш за какво става дума всъщност. Успееш ли да приключиш със своя списък, това ще ти осигури пречистване. Също както човек, който постъпва в манастир, изгаря всички свои земни притежания и вижда как огънят поглъща нещата, задържали го в суетата на света. Когато цялата тази история изчезне яко дим, ти ще можеш наистина да започнеш наново. С цял нов набор от мечти и амбиции. Със съзнание за това, което е възможно и за това, което е останало в миналото.

А разплатата е наистина съвършено балансирана. Предателство за предателство, живот срещу живот, загуба за загуба. Когато затихне и последният дъх, и вече можеш да се хванеш на работа с ножовете и скалпелите, изпитваш чувство на освобождение. И докато кръвта се стича равномерно, изпитваш чувството, че най-сетне вършиш това, което е редно, единствено логичното при тези обстоятелства. Естествено, не всеки разбира нещата така.

Някои хора биха казали, че НИКОЙ не приема нещата по твоя начин. Но ти знаеш, че и това не е истина. Знаеш, че има хора, които биха те поздравили за това решение, ако знаеха какво вършиш. Хора, чиито мечти са били стъпкани в прахта също като твоите. Те биха те разбрали напълно. И биха пожелали да имаха възможност да направят това, което правиш ти.

Ако това стане публично достояние, и други могат да последват примера ти.