Пародийна фантастика, където пародията е толкова засилена, че почти не остава място за сюжет. Стилът на писане е хаотичен, като това може и да е търсен ефект. Действието се развива на паралелен свят, където живеят шепа хора, включително възрастен учител и две деца в пубертета. Хуморът се изразява в редуване на това авторът да се присмива на децата в своите разсъждения, като от време на време тази роля се приема от учителя, който откровено се гаври с тях, както и в това да изразява някои идеи, които го вълнуват, но нямат общо с творбата.
Авторът е пратил две все още оформящи се като психика и ценности младежи в свят с „учител“, който няма на какво да ги научи, не се и опитва. Все още съм на 1/3 от творбата, героите са толкова еднопластови, че чак стават скучни. Надявам се поне някой от тях да претърпи развитие до края. Иначе ще са просто запълване на редовете изразяващо негативното мнение на писателя (който е и учител) към подрастващите.
Но Ето и някои цитати от книгата:
"Херо Мил Итса не е с тях. Няма и как да бъде. За да стигне до пещерата, трябва да мине през Лабиринта на мисълта. Трасе, възможно за преодоляване само от мъже.
…
Дори знаменитото Звездно магаре на билкаря не е допуснато тук. То е мъжко и — теоретично — има място сред равните, обаче…Магаре на философска дискусия… "
„И, разбира се, прочутият хипермеч, който не спира да се върти — почти като езика на осмокласничка в час по математика…“
„— Хвани книгата — подаде му една Учителят — Не се бой! Не хапе…
Ник Кол Ай-ай със страх я пое и чак тогава усети, че Учителят си прави с него туй, дето в училището наричаха гаргара…“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.