Няма достатъчно ласкава оценка, която да оставя за писател като Геймън. Човекът има излкючително нестандартна перспекрива, а тази е поредната му книга, която предизвиква калейдоскоп от чувства у читателя.
Между другото, освен името, за което Геймън се вдъхновява от „Книга за джунглата“, „Книга за гробището“ няма никакво сходство с творбата на Киплинг.
Сега към обърканата читателка със „спойлъра“, тази хубава българска дума. Не, че някой да разкаже половин книга някога ме е спирало да прочета каквото и да било, но е меко казано проява на лош вкус. Бод не среща семейството си, защото духовете витаят там, където са погребани. Сайлъс не е чудовище, но колодата от Джак определено са. И най- накрая, Сайлъс не убива мис Лупеско. И тъкмо напротив- злодейте са изключително добре „изковани“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.