Читателски коментари (за „Книга за гробището “ от Нийл Геймън)

Не се разбрахме с книжката, твърде детинска ми дойде, но пък за 10–12 годишен мисля, че би била интересна.

Не е само детска книга тази, която засяга теми като смъртта, приятелството и любовта. Още повече, че като за детска книга изобщо не е захаросана или поне малко подсладена.

Спойлър алерт сега: На мен лично много ми допадна. Много интересно, вълнуващо написана история с голям усет. Отворен край, изпълнен с жажда за живот. Героите са прекрасно изградени, затрогващи образи. За разлика от тях злодеите не бяха никак добре „изковани“, ако мога така да се изразя…През цялата книга се чудим за мотива на убийството. А той се оказва повече от прозаичен: тайнствена групировка се бои от някакво си самоизпълняващо се пророчество. И защо им е да убиват и цялото семейство на Никой, после като духове защо той не ги среща? Защо Сайлъс, който уж не е чудовище, избива всички от тайното братство, заедно с мис Лупеску? И още други въпроси относо сюжета…

Но книжката ми хареса. Интересна, ярко-образна, затрогваща.

Книгата е съставена от няколко различни самостоятелни разкази, които е трябвало да се „навържат“ и обединят по някакъв начин. Геймън не се е престарал в свързването на отделните истории, но може би ще прочетем историята на Ник Оуен и предисторията на Саймън, мис Лупеско и „колодата“ от различни Джак в някоя друга книга :) Хареса ми.

В очакване на https://www.imdb.com/title/tt1869454/videoplayer/vi4284463641?ref_=vp_pl_0

Една от любимите ми книги.

Не е лоша книжката, но на определени места е твърде явен препис на „Книга за джунглата“.

Няма достатъчно ласкава оценка, която да оставя за писател като Геймън. Човекът има излкючително нестандартна перспекрива, а тази е поредната му книга, която предизвиква калейдоскоп от чувства у читателя.

Между другото, освен името, за което Геймън се вдъхновява от „Книга за джунглата“, „Книга за гробището“ няма никакво сходство с творбата на Киплинг.

Сега към обърканата читателка със „спойлъра“, тази хубава българска дума. Не, че някой да разкаже половин книга някога ме е спирало да прочета каквото и да било, но е меко казано проява на лош вкус. Бод не среща семейството си, защото духовете витаят там, където са погребани. Сайлъс не е чудовище, но колодата от Джак определено са. И най- накрая, Сайлъс не убива мис Лупеско. И тъкмо напротив- злодейте са изключително добре „изковани“.