Джеймс Хадли Чейс
Смятай се за мъртъв (4)

Глава четвърта

С полуизяден хотдог в ръка, Митч Гоубъл връхлетя в стаята, която гледаше към басейна на „Асо Пика“ и в която Силк и Ъмни току-що бяха довършили подноса с обяда си.

— Да го вземат мътните Hi-Fi — каза той и седна тежко до масата с лице към Силк. — Фрост го хванал, натиснал го, както трябва, и малкото диване си развързало езика.

Ъмни хвърли на Силк уплашен поглед, но Силк вдигна рамене.

— И какво от това? Фрост е бивше ченге. Умен е. Нямаше да го избера, ако не бях сигурен, че е умен. О’кей. Значи вече знае, че го държим под око. Спокойно, Митч. Няма значение. Ще го оставим на мира и ще чакаме.

Гоубъл довърши хотдога си, избърса уста с опакото на ръката и погледна остатъците на двата подноса.

— Казвам ти, Лу, Фрост може да се окаже прекалено умен. Безпокои ме.

— Няма да минем без помощта му. — Силк запали цигара. — Аз мога да се справя с него. Човек като Фрост ще се замисли какво биха означавали пет милиона долара. Ще му дадем време. След няколко дни ще дойде тук уж за да чука Марша… Това ще е само поводът да се появи насам, а всъщност ще е дошъл, за да говори по работа. Аз ще бъда тук, за да поговорим по този въпрос. Щом веднъж го убедя, ще се хване за петте милиончета и ще се включи в играта.

— Само внимавай — рече Митч. — Ти си умен, аз също, Рос също… Внимавай той да не се окаже по-умен.

Докато те разговаряха, Фрост ядеше заедно с Джек Марвин телешка яхния.

— Срещнах приятеля ти Том Лепски — каза му Фрост спокойно.

— Така ли? — Марвин се усмихна. — Той е умно, съзнателно ченге. Хващам се на бас, че когато шефът му — Терел — се пенсионира, Том ще стане шеф на тукашната полиция. Голям работяга! Амбициозен е като тигър, гонен от стършел.

— Да. Опита се да ме обработи — отвърна тихо Фрост. — Поставих го на мястото му.

Марвин спря да яде и погледна Фрост.

— Какво означава това?

— Приятелчето ти започна да ми задава въпроси. Момчетата разследвали миналото ми — е, добре. Рече, че ги безпокоял фактът, че не съм се задържал дълго на една и съща работа. Нямам какво да крия, но не мога да позволя на някакво си амбициозно ченге да ме притиска. Така че го притиснах аз. Ако неговият шеф иска да му отговоря, само трябва да ме попита. Нямам намерение да отговарям на въпросите на детектив.

Марвин остави ножа и потърка брадичката си.

— Може би си сгрешил, Майк. Том е малко докачлив: по-добре е да ти е приятел, отколкото враг.

— Нямам за какво да се притеснявам — отсече Фрост и бутна стола си назад. — Да си остане между нас, обаче пет пари не давам за твоя приятел. Ясен ми е. Амбициозен е… Такъв бях и аз, когато бях в системата. О’кей, но никой няма право да ме притиска. — Той стана, протегна се и продължи: — Нещо по-особено днес?

Малко обезпокоен, Марвин на свой ред стана.

— Все същото еднообразие. Тя трябва да е дяволски самотна. Съжалявам я. Прекара следобеда с кучетата. Оправя се с тях по-добре от мен.

Фрост си отбеляза новополучената информация.

— Значи тия тигри си падат по нея?

— Обичат я, както децата обичат сладкиши. Има подход към животните.

А също и към мъжете, помисли си Фрост.

След като Марвин излезе и Сука прибра подносите — тихо, без да гледа по посока на Фрост, като се изключи лекият поклон, който му отправи, Фрост отиде до таблото с алармата и го разгледа.

До този момент не си беше направил труда да го погледне внимателно. Горният ред червени лампички сочеха всеки опит да се влезе в имението. Под бутоните на втория ред беше отбелязано: „Неутрализатор за оградата“, „Аларма за къщи 1 и 2“, „Подсвиркване за кучетата“, „Аларма за Ф.А.“. Под тези бутони имаше червени лампички, а под тях пишеше: „Аларма за полицията“, „Аларма за ФБР“, „Пожарна аларма“. Още по-отдолу имаше зелени лампички, означени като „Неутрализатори за всички аларми“.

Фрост предположи, че „Аларма за Ф.А.“ е алармата, пряко свързана със спалнята на Амандо.

Троянският кон!

С натискането на няколко бутончета имението на Гранди щеше да стане беззащитно!

Седна на стола пред мониторите, запали цигара и се замисли за Силк: опасен, смъртоносен човек. Раздвижи се неспокойно. Да речем, че се съгласеше да стане вътрешният човек? Щом веднъж се добереше до Джина, какво му пречеше на Силк да изпрати един куршум във Фрост? Отново се размърда неспокойно. Сега знаеше, че Силк е по-добър стрелец от него. Ако станеше вътрешният им човек, как можеше да бъде сигурен, че ще си получи петте милиончета и ще запази живота си? А Силк как можеше да бъде сигурен, че ще може да се измъкне с откупа?

Загаси цигарата и се намръщи. Беше му необходимо да знае какъв е планът на Силк, а после, ако се съгласеше да действа с тях, и как би могъл да си запази кожата и своята част от парите. Все още обмисляше проблема, когато чу силно почукване на вратата зад гърба си. След това вратата се отвори.

Влезе Амандо.

— Всичко спокойно ли е, Фрост? — попита той с тихия си съскащ глас.

Фрост се изправи. Тази змия поне не се беше прокраднала като миналия път, помисли си той и сподави усмивката си. Беше го уплашил.

— Да, сър — отвърна. — Нищо особено.

Амандо кимна и подозрителните му черни очи се плъзнаха по Фрост.

— Стой нащрек. Мистър Гранди ще пристигне в края на седмицата. Ще пожелае да те види.

— Да, сър.

Амандо отново го огледа.

— Това не е кой знае каква работа за мъж с твоята физика. Проучих досието ти. Май не си се задържал дълго на една и съща работа.

— Обичам промяната, сър — отвърна тихо Фрост. — Работата в системата на сигурността предлага промени, затова и се захванах с нея. Предполагам, че тази работа тук не е за постоянно, нали?

— Не, не бих я нарекъл постоянна. Вярвам, че мис Гранди ще бъде извън опасност до няколко месеца.

— Радвам се, че мислите така, сър. Ако се водя от опита си обаче, мис Гранди винаги ще бъде до известна степен в опасност.

Амандо го погледна замислено, кимна и излезе.

Когато в 8.00 Марвин дойде, Фрост му каза какво бе говорил с Амандо.

— Изглежда, ще загубиш работата, която харесваш толкова много, Джек — рече той.

Марвин направи гримаса.

— Правилно си му отговорил. Докато наоколо има милиарди, ще има и опити за отвличане. — Включи кафеварката. — Но може би Гранди е осъзнал, че не може да я държи затворена по този начин. Какво е все пак разрешението, не знам.

— За това да му мисли Гранди — рече Фрост. — Аз отивам да спя.

След четири часа сън той се избръсна, взе душ и после се обади в Спениш Бей хотел. Поиска да го свържат с мис Гулден.

Марша се обади толкова бързо, че Фрост се подсмихна под мустак.

— Миличък, къде се загуби? Попита тя. — Липсваше ми.

— Значи ставаме двама. Какво ще кажеш да прекараме следобеда на плажа, скъпа? Не съм в настроение за луксозна обстановка. Вземи си бански и давай да си намерим някое закътано местенце.

— Добре, миличък. Чудесно! Какво ще кажеш да ме вземеш в два?

— А може би си прекалено заета? — попита Фрост, подсмихвайки се. — Само кажи една дума. Ще те разбера.

Инструкциите, които Силк й беше дал, бяха ясни. Стой с него, дръж го на въдицата си.

— Няма никакъв проблем, скъпи. Ще те чакам. Засега чао — и тя затвори. Веднага се обади на Силк. — Иска да ходим да плуваме. Каза, че не бил в настроение за луксозна обстановка.

— Просто се прави на недостъпен — отвърна Силк. — Ето какво трябва да правиш…

Марша го изслуша с напрегнато изражение. После, когато Силк свърши, тя рече:

— Добре, ще го направя, но той ме безпокои. Има нещо в него, което ме кара да му нямам вяра.

Силк се изсмя. Беше тъжен звук, който винаги караше Марша да потръпне.

— Откога изобщо си почнала да вярваш на мъжете? — вметна той, после, след известна пауза, продължи: — Важно е, пиленце. Гледай да не направиш гаф. — Заплахата в гласа му беше категорична. Затвори.

Марша притвори очи и усети как по цялото й тяло премина тръпка, докато оставяше слушалката. Силк беше събудил такъв ужас у нея, че тя се чувстваше напълно беззащитна. Преди няколко години Рос Ъмни беше дошъл да я види в апартамента, който тя държеше в Маями. Макар че не го беше казал направо, тя знаеше, че той действа според инструкциите на Силк.

— Искам да ти кажа нещо — започна Ъмни, след като се настани в едно кресло. — Лу е професионален убиец. Изкарва си прехраната, като премахва разни типове, които си навират носа, където не им е работата. Той не е човек, с когото можеш да си правиш, каквото искаш. Смята, че можеш да му бъдеш полезна, както сме му полезни аз и Митч. Така че, когато му дотрябва готино маце, за да уреди някоя работа, това ще бъдеш ти.

След четири години работа като колгърл, Марша се беше превърнала в дискретна първокласна проститутка. Тя се изсмя.

— Кажи на чичо Лу да върви на майната си. Не работя за никой друг, освен за самата себе си. Стъпила съм си на краката, хубава съм и процъфтявам.

Ъмни се усмихна тъжно.

— Хайде, скъпа, трябва да бъдеш по-разумна. Той има нужда от готина мацка. Преди да се обърне към тебе, пробва с две други мадами, но те взеха, че отвърнаха точно същото. — Той извади от портфейла си две цветни снимки, наведе се напред и ги пусна в скута й. — Ето какво направи с тях. Той е експерт с киселините.

Снимките бяха толкова ужасяващи, че Марша ги хвърли, сякаш пареха.

Погледна, потръпвайки, Ъмни.

— Няма да направи това с мен… Аз съм му племенница.

— Ще го направи и със собствената си майка, ако тя откаже да му помага — отвърна Ъмни с тъжната си усмивка. — Когато има нужда от теб, трябва моментално да литнеш. Това е, миличка, освен ако не желаеш да изгубиш красивата си външност.

Марша беше взела снимките и ги разглеждаше внимателно. Потръпна, после ги разкъса на парченца. От този момент нататък тя стана робиня на Силк. Най-голямото удоволствие в живота й беше да стои пред огледалото и да се любува на красотата си. Да бъде обезобразена като онези две момичета беше нещо, което просто не би могла да понесе.

Година по-късно Силк й се обади.

— Отиди в апартамент четиринадесет в хотел „Шератън“ в девет тази вечер, пиленце — нареди й той. — Ще те очакват. Осигури на онзи тип онова, което заслужава срещу парите си. Рос ще ти даде едно хапче. Пусни го в питието на развратника. Когато заспи, изнасяй се. Фасулска работа, нали? — Пауза, после в гласа му прозвуча заплаха: — Внимавай да не сгафиш нещо.

Ъмни беше пристигнал и й беше дал тънко пликче, което съдържаше жълта таблетка.

— Внимавай, скъпа, за външността си — предупреди я той.

На следващата сутрин тя прочете в „Перъдайс Хералд“, че някой си мистър Балински бил намерен мъртъв в леглото си. Очевидно сам си бил пуснал куршум. Имал големи финансови неприятности. Мистър Херман Радниц, известният финансист, му бил направил предложение да купи компанията му. Мистър Балински заявил, че само през трупа му ще успее да го направи. Компанията се проваляла заради лошо мениджърско управление. Финансовият редактор на „Перъдайс Хералд“ смяташе, че мистър Радниц би могъл да съживи компанията и, знаейки това, в отчаянието си мистър Балински се е застрелял.

Цялата разтреперана, Марша осъзна, че е съучастничка в убийство.

След още една година Силк я инструктира да уреди въпроса с друг финансист. Тя се подчини на инструкциите му, но не погледна в сутрешния вестник. Не можеше да понесе мисълта, че и този финансист е мъртъв.

После беше наследила ресторанта „Асо Пика“. Най-сетне свободна! — беше си помислила тя съвсем глупаво, но ето, че Силк отново се бе появил. Беше й казал, че „Асо Пика“ ще бъде подходяща главна квартира за него. Хваната в паяжината на страха, Марша беше предоставила четири от стаите над ресторанта на него, Ъмни и Гоубъл. Тримата се бяха пренесли там и тя се бе озовала в лапите им.

През последните четири месеца Силк не й беше възлагал нищо и тя беше започнала да се надява, че той няма повече нужда от нея и ще я остави да си ръководи ресторанта и службата за момичета на повикване, че ще я остави на мира. А сега тази ненормална, опасна идея за отвличане и тя беше в центъра на цялата работа!

Силк беше казал с тихия си мъртвешки глас:

— Имаме нужда от този човек, пиленце. Хвани го на въдицата си и го дръж така. Разбра ли ме?

Да, беше разбрала. Онези ужасни снимки бяха все още прекалено живи в съзнанието й.

Сега, след като доплуваха, тя лежеше с мокрия си бански до Фрост под сянката на палмите. В далечината хората се забавляваха във водата и на плажа, но мястото където лежаха с Фрост, беше усамотено.

Фрост изглеждаше някак далечен. Пушеше цигара очите му бяха затворени. Тя го погледна обезпокоена и реши, че трябва да поеме инициативата, и прокара нежно ръка по слабините му. Той реагира моментално. Бутна ръката й и седна.

— Хайде да си поговорим — рече и я погледна. — Не си тук, за да се забавляваш? Нали?

Тя се опита да изпише учудване на лицето си.

— Какви ги говориш, скъпи?

— Казах, че искам да си поговорим — настоя Фрост — Силк има нужда от мен. Разбрах го. Ти си му племенница, така че явно работиш с него. Ти си проститутка, сексът не означава нищо за теб. Добре, само че не си въобразявай, че можеш да ме излъжеш. Това ти разправях.

Марша отново си спомни за онези ужасни снимки.

Тя седна и обхвана коленете си с ръце.

— Да, Силк има нужда от теб, както и аз, Майк — отвърна тихо. — Ресторантът ми е на червено. Мислех си, че той ще бъде моят живот. Без парична инжекция обаче той ще фалира. Лу предложи тази идея да измъкнем голям откуп от Гранди. Ще стане, както го е замислил, но не и без теб. Ти ще получиш пет милиона. Ако искаш тези пари, говори с Лу. Това е положението.

— И как го е замислил? — попита Фрост, гледайки я внимателно.

— Той ще ти каже.

— А на теб казал ли ти е?

Тя поклати глава.

— Не бих искала да зная, Майк. Моята работа беше да те намеря. Говорих с много момчета, преди да реша, че ти си този, от когото има нужда Лу. За това, че те намерих, ще получа петстотин хиляди. С толкова пари ресторантът ми ще оцелее.

— Откъде си сигурна, че Силк ще ти даде парите, когато вземе откупа?

— Няма защо да се безпокоиш за твоя дял, Майк. Силк е професионалист, а не крадец. Ще плати на мен, ще плати и на теб. Това е най-малкото, за което трябва да се безпокоиш.

— А за какво друго трябва да се безпокоя? — попита Фрост, загасяйки цигарата си.

— Той ще ти каже.

Фрост запали друга цигара, загледан в далечината на морето. Пет милиона долара! Какво щеше да загуби, ако говореше със Силк? Ако Силк не успееше да го убеди, просто нямаше да участва.

— Добре, ще го изслушам, но това не означава, че ще се съглася да бъда вътрешният му човек — отвърна той.

Марша въздъхна с облекчение.

— Няма защо да губим време — рече тя. — Да вървим. В момента е в ресторанта.

— Нека се поизпоти — отвърна Фрост и като посочи към банския й, додаде: — Защо си облякла това?

Мъже! — помисли си Марша, докато се събличаше. — Господи! Какви животни са!

* * *

Седяха около голямата маса в стаята над басейна. От двете страни на Силк седяха Ъмни и Гоубъл. Фрост седеше в другия край на масата, където бяха сложени питиета, две бутилки скоч и поднос със сандвичи Гоубъл беше единственият, който ядеше. Пръстите му доста често обгръщаха някоя от натруфените хапки и я поднасяха към устата му.

— От известно време работя върху тази идея — казваше Силк и гледаше Фрост. — Можем да докопаме двадесет милиона, но няма как да се доберем до момичето без да имаме човек вътре. Предлагам ти да свършиш тази работа срещу дял от пет милиона.

Фрост завъртя чашата с уиски в ръката си.

— Говорих с детектив Лепски — рече той. — Казаха ми, че е умно ченге. Нека ви цитирам думите му. Ето какви бяха те: „Не искаме Джина Гранди да бъде отвлечена. Гранди се грижи за нас, така че и ние се грижим за него. Знаем, че в този момент тя е в абсолютна безопасност. По никакъв начин не може да се стигне до нея, освен ако няма вътрешен човек, но ако се появи такъв, тя може да бъде отвлечена.“ — Фрост направи пауза и погледна към Силк. — Това му бяха думите. Така че, ако се съглася да бъда вътрешният човек, тя ще бъде отвлечена и всичко ще се стовари върху мен. Не си представям така печеленето на пет милиона.

Силк се усмихна.

— И аз не си го представям така, но тежестта няма да се стовари върху теб, Майк. Ще падне върху Джек Марвин.

Фрост замръзна.

— Марвин? Това е лудост! Чуйте ме сега…

Силк вдигна ръка.

— Успокой се. Обмислил съм всичко. Живея в този град от петнадесет години и знам всичко за тукашните ченгета. Владеят си работата. Предполагам, че са от най-добрите. Още когато ми дойде идеята, бях наясно, че ако момичето бъде отвлечено, те ще са сигурни, че е имало вътрешен човек. Знаех, че ще проучат най-подробно и ще наблюдават човека, който замести Джо Дейвис.

Сега ме слушай внимателно, Майк. Аз пазя хората си. Питай Рос и Митч. Никога не съм ги предавал. — Той погледна надясно и наляво. — Така ли е?

— Точно така — отвърна Гоубъл, като пъхна един сандвич със сардина в устата си.

Ъмни кимна.

— Така че ето какво е положението — продължи Силк. — Ченгетата ще имат двама заподозрени за вътрешния човек: теб и Марвин. Смятам да уредя нещата така, че да заподозрат Марвин.

Фрост се беше привел напред, а очите му гледаха внимателно.

— Продължавай. Как ще направиш така, че да заподозрат Марвин? Нека първо ти кажа нещо. Лепски и Марвин са приятели. Марвин има безупречна репутация като честно, праволинейно бивше ченге. Плановете ти са абсурдни.

Силк отново се усмихна.

— Когато залогът е двадесет милиона, кой ще продължи да бъде честен и праволинеен?

— Пет милиона.

— Не, двадесет милиона. Ще нагласим нещата така, та да излезе, че Марвин е извършил отвличането самостоятелно. Ето как ще изглежда цялата история за ченгетата. Една нощ Марвин решава да отвлече момичето. Двадесетте милиона са прекалено голямо изкушение. Всичко е в ръцете му. Няма трудности с кучетата. Няма никакъв друг проблем. Той ще е дежурен през нощта. Ти ще спиш в къщичката си. Ти не представляваш за него пречка. Той отива в стаята на момичето, удря го по главата, завлича го до пристанището, натоварва го на моторница и заминава. На следващата сутрин ти отиваш да го смениш: няма и следа от Марвин. Вдигаш тревога. Няма я и Джина. Амандо ще уведоми веднага Гранди. Ти оставаш там на разположение. Гранди прочита бележката на похитителя: Никакви ченгета или дъщеря ти ще умре. Гранди няма да се обади на ченгетата. Той ще чака. Тогава се обажда Марвин. Дава нареждания как да бъде предаден откупът и казва, че ти ще си човекът, с когото ще се срещне. Гранди плаща и ти ми донасяш откупа, после се връщаш ни лук ял, ни лук мирисал. — Направи пауза. — Дотук как ги се струва?

— Вони — отвърна Фрост, но сърцето му биеше лудо. — Казваш, че ще се обади Марвин. Ще отговори Амандо. Марвин има много специфичен глас. Не можеш да го сбъркаш и не ми разправяй, че Марвин ще се включи. Ще трябва да го имитирате, но няма да стане.

Силк пак се усмихна.

— Ще се включи. Когато правя някакъв план, изпипвам го. От три месеца Рос проучва Марвин. Има нещо, което ти не знаеш. Бракът му е пропаднал, но той има тригодишен син. Можем да вземем детето. Никак не е трудно. Марвин ще се включи и още как!

Фрост се размърда в стола си, умът му беше нащрек.

— Добре, значи подозренията не са върху мен, а върху Марвин — рече той. — Гранди ми дава откупа и аз ти го донасям. Дотук всичко е о’кей за теб, но какво ще кажеш за мен? Вие тримата може да духнете и аз да остана с пръст в уста.

Силк сипа още малко скоч в чашата си и добави вода.

— Не си използваш мозъка — отвърна. — Няма значение! Ще ти докажа, че делът ти е гарантиран. Само че малко по-нататък. Сега ще ти кажа какво ще се случи в действителност: не онова, което ченгетата ще си мислят, че се е случило, а онова, което наистина ще се случи.

— Слушам те — рече Фрост.

— Има някои подробности, които трябва да бъдат доизпипани, но ето каква е основната идея. Ти си нощна смяна една седмица, после се сменяш с Марвин, нали?

Фрост кимна.

— О’кей. Ти ще си дневна смяна, а Марвин — нощна, когато ще отвлечем момичето. В колко часа свършва дневното дежурство?

— В двадесет часа. После вечеряме заедно и съм свободен.

— А какво прави момичето? Само ли вечеря?

— Може би. Не знам. Може да вечеря и с Амандо, но се съмнявам.

— Това е нещо, което искам да разбереш. Ще ти дам едни таблетки. Те са специални: за забавяне на реакциите. Твоята работа е да сложиш таблетките в чашите на Марвин, на Амандо и на момичето. Как ще го направиш, си е твоя грижа. — Силк се усмихна накриво. — От теб се очаква да си спечелиш тези пет милиона долара, но нека оставим това за момента. Ако не успееш да сложиш хапчетата в чашите им, работата няма да стане, но понеже знам, че си умен, сигурен съм, че ще успееш да го уредиш. О’кей, на хапчетата им трябват шест часа, за да започнат да действат, но когато започнат, работата е сигурна. Така че момичето, Амандо и Марвин ще са извън строя. Да предположим, че сложиш хапчетата в осем вечерта, значи в два отиваш в стаята на охраната. Марвин ще е захъркал и ти ще неутрализираш оградата и ще върнеш кучетата в дворчето им. Само трябва да натиснеш съответните бутони… Нали така?

Фрост го зяпна.

— Откъде, по дяволите, знаеш?

Силк махна с ръка към Ъмни, който се подсмихваше.

— Рос събира информацията. Побъбрил си е с човека, който е нагласил електрониката там. Рос може да измъкне сведения и от глухоням. Знаем повече от теб за електрониката в това място. Ти ще прибереш кучетата в дворчето им и ще неутрализираш оградата. Тогава ние тримата ще пристигнем с лодка. Никакъв проблем. Отвличането ще стане в три и половина сутринта. Няма да има никой наоколо. Отнасяме момичето и Марвин, и двамата ще са добре упоени — до моторницата на Гранди и заминаваме. Рос ще се погрижи за нашата лодка. — Силк направи пауза, после се наклони напред и продължи. — Ще ти го повторя едно по едно. Работата ти е да сложиш таблетките в питиетата, да неутрализираш кучетата и оградата и когато го направиш, можеш да се върнеш в леглото. Не е кой знае каква работа за пет милиона, а?

Фрост се замисли и после каза:

— Много умно, но според мен вони. Както виждам, можете да вземете момичето, но какво ще стане, когато откупът бъде платен? — Той посочи Силк с пръст. — Щом откупът бъде платен и Гранди си получи дъщерята обратно, ще се обади на полицията. Появят ли се ченгетата, ще започне веселбата. Веднага щом освободите Марвин, той ще проговори. Има непоклатима репутация. Каже ли, че са го упоили, ченгетата ще му повярват, така че всичко отново ще падне върху мен. Помислил ли си за това?

Силк отпи от уискито си.

— Да съм казал, че Марвин ще бъде освободен?

Фрост се втренчи в студеното безпощадно лице и усети как по гърба му премина студена тръпка.

— Това са двадесет милиона долара — продължи Силк тихо. — Няма защо да се безпокоиш за Марвин. — Набръчканото му лице беше като каменна маска. — Аз ще се погрижа за него. Марвин никога няма да бъде намерен и отговорността завинаги ще си остане върху него. Ясна ли ти е картината?

Фрост усети как сърцето му подскочи. Значи това нямаше да бъде само отвличане за двадесет милиона, но щеше да бъде и убийство. Беше вършил доста тъмни дела в миналото, но никога не се беше забърквал в убийство. После умът му се насочи към перспективата да притежава пет милиона долара. Марвин не означаваше нищо за него. Пет милиона!

— Добре тогава — рече той. — Не трябва да се безпокоя за Марвин. — Усети, че устата му е толкова суха, че трябваше да отпие от питието. — Ами Джина?

— Никакви проблеми — отвърна Силк, отпускайки се назад в стола. — Ще я върнем. Ще бъде упоена и нищо няма да знае. Ще бъде под влияние на упойващи вещества, докато не се прибере вкъщи. Никакъв проблем.

— Къде смяташ да я държиш, докато не бъде платен откупът?

— И за това сме се погрижили — отвърна Силк. — Няма проблеми.

— Но къде? Искам да знам — настоя Фрост.

Силк се втренчи в него. Едното му око внезапно се замъгли, но стъкленото улови лъчите на слънцето, влизащи през големия прозорец, и заблестя.

— Всичко по реда си — рече той. — Какво ще кажеш? След това, което чу, мислиш ли, че ще можем да отвлечем момичето?

Фрост започна да върти чашата уиски в изпотените си ръце и се замисли. Гоубъл започна да дъвче един омар. Ъмни се облегна назад в стола си, протегна мускулестите си ръце и се прозя. Силк стоеше неподвижен и продължаваше да гледа втренчено Фрост.

След дълга пауза Фрост отвърна:

— Ако имате късмет — да. Но има и затруднения. Кучетата са проблем. От къщичката ми до стаята на охраната са сто ярда, които трябва да измина, за да натисна неутрализиращите бутони. Кучетата могат да ме разкъсат, преди да съм стигнал до помещението. Слагането на таблетките в питиетата също е проблематично.

Устните на Силк се изкривиха в подобна на гримаса усмивка.

— Точно това са основанията, поради които ще спечелиш пет милиона. Избрах теб, защото си умен.

Отпи от чашата си, после остави питието на масата и продължи: — Сега те питам, ще се включиш ли или не.

Фрост отново се замисли за Марвин. Убийство! После мисълта му пак се насочи към петте милиона.

Допи питието си и остави празната чаша.

— Още не сме говорили за откупа — отвърна. — За мен това е въпрос от първостепенно значение. Убеди ме, че ще получа петте милиона и ще мога да ги изхарча спокойно и тогава ще ти кажа дали ще се включа или не.

Силк го гледа изучаващо доста дълго време, после махна с ръка към Ъмни и Гоубъл.

— О’кей, момчета, идете да подишате малко чист въздух.

Ъмни се изправи и се насочи към вратата. Гоубъл грабна два сандвича и последва Ъмни.

Силк отпи, запали цигара и погледна Фрост право в очите.

— Сега сме сами — рече той. — Това да си остане само между нас двамата. Ще свърша тази работа с твоята или без твоята помощ. Питаш за откупа. Както казваш, това е въпрос от първостепенно значение. Преди изобщо да започна да кроя планове за отвличането на момичето, реших този въпрос. Каква е ползата да получим двадесет милиона долара, ако не ще можем да ги похарчим? Уредих нещата така, че да можем да ги похарчим и тук се включваш и ти. Ако ти кажа как съм уредил този въпрос, ще стигнеш до точката, откъдето няма връщане назад, както няма връщане и за Рос и Митч. Наясно са, че ако загубят самообладание и се дръпнат назад, ще ги убия. — Силк се усмихна. — Печеля препитанието си, като убивам хора. Рос и Митч го знаят, така че по-добре е да го знаеш и ти. Преди да разбереш как съм уредил въпроса с откупа, искам да си помислиш върху онова, което вече ти казах. Сега е твой ред да ме убедиш, че съм избрал подходящия вътрешен човек. Искам да знам как ще се справиш с кучетата, как ще упоиш Амандо, Марвин и момичето и как ще неутрализираш оградата. Когато ме убедиш, че можеш да свършиш всичко това и когато чуя, че ще работиш с мен, тогава и аз ще ти открия как съм уредил нещата с откупа, а те уверявам, че съм ги уредил.

Фрост се поколеба, после вдигна рамене.

— Е, добре, ще си поупражнявам мозъка — и той бутна стола си назад.

— Направи го — рече Силк. — Нека изясним нещата. Ако не ти стига мозъкът или пък смелостта да работиш с мен, няма да направиш добро нито на мен, нито на себе си. Гарантирам ти пет милиона, а аз не давам пет милиона на глупаци. Така че в събота сутринта трябва да дойдеш тук и да ме убедиш, че ще можеш да се справиш с кучетата, да неутрализираш оградата и да сложиш таблетките в питиетата. Ще трябва да ме убедиш, защото имам нужда от това. Е, да речем, че ме убедиш. Тогава ще ми кажеш и дали се включваш или не. Ако кажеш, че се включваш, ще си прекрачил точката, от която няма връщане назад. Тогава ще узнаеш как съм уредил въпроса с откупа, а ти гарантирам, че съм го уредил. Но ако не ти стигне смелостта да се включиш, ще напуснеш Перъдайс Сити и ще си държиш устата затворена. — Потропа по масата с пръст. — Внимавай да не сгрешиш по този въпрос: смятам да доведа работата докрай. Ще се наложи да намеря друг бодигард. Ще се наложи да почакам, но вече достатъчно съм чакал. Да предположим обаче, че решиш, че ще можеш да спечелиш пари, като отидеш при ченгетата и си развържеш езика? О’кей, да речем, че отидеш при тях и им издрънкаш, че се готвя да отвлека момичето. — Силк загаси цигарата си. — Ако го направиш, отвличане няма да има, но аз ще съм на свобода. Нямаш никакви доказателства, че планирам отвличане. Ще бъде твоята дума срещу моята. Ченгетата нямат нищо срещу мен, така че аз ще твърдя, че си луд. Но тъй като познавам ченгетата тук, мисля, че ще започнат да ме следят, така че отвличането отпада и ще загубя пет милиона. — Наклони се напред и единственото му око се втренчи във Фрост. — Ако се раздрънкаш пред ченгетата, няма да живееш дълго. Няма място, където да можеш да се скриеш от мен. Можеш да бъдеш сигурен, че ще те намеря. Можеш да бъдеш съвсем сигурен в това, както и че ще те убия.

* * *

Фрост прекара двата часа, които оставаха до времето да смени Марвин, в къщичката си, като размишляваше и пушеше.

Макар че разсъждаваше за това, какъв ще бъде животът му, когато ще има пет милиона на разположение, мисълта му се въртеше главно около Силк. За краткия период, през който беше работил като детектив, той беше попадал на множество опасни бандити. Беше се натъкнал и на няколко убийци от мафията, но никой не можеше да се сравни със Силк. Фрост знаеше, че Силк е професионалист от най-висока класа и че е смъртно опасен. Гарантирам ти, че съм уредил въпроса с откупа. Изречено от човек от категорията на Силк, това означаваше, че той някак си е решил проблема с откупа, а също така, че ако Фрост се включеше, щеше да има пет милиона на разположение. Някак си беше сигурен и че ако откажеше да се включи, никога нямаше да напусне Перъдайс Сити жив. Силк не би поел риска Фрост да си отвори устата. Фрост се раздвижи неспокойно. Щеше да последва нещастен случай. Беше сигурен в това. Така че… рече си той, налагаше се да участва.

Сега трябваше да разреши някои проблеми: как да упои Марвин, Амандо и Джина. Това беше най-важният въпрос. Следващото нещо беше как да се оправи с кучетата. Това също създаваше затруднения. Неутрализирането на оградата щеше да бъде лесно, след като Марвин бъдеше упоен, а кучетата бъдеха отстранени от пътя му.

Фрост осъзна, че щеше да му се наложи да събере доста информация, преди да се заеме с решаването на тези въпроси. Погледна часовника си. Часът беше 19.45: време беше да отиде в стаята на охраната и да вечеря с Марвин.

Като излезе от къщичката си, той погледна към тясната пътечка, която водеше покрай вилата към стаята на охраната. Малко след 21.00 Марвин щеше да пусне кучетата, готови да нападат. След като упоеше Марвин, помисли си Фрост, щеше да му се наложи да излезе от къщата си към 2.00, да мине по тази пътечка до стаята на охраната и да неутрализира оградата. Това бяха приблизително шестдесет ярда. Едно от кучетата или всичките наведнъж можеха да го разкъсат, преди да стигне до целта си. Погледна нагоре. Би ли могъл да се добере до помещението, като се изкачи по някое дърво, от което да се прехвърли на покрива на вилата и оттам да слезе до стаята? Веднага отхвърли тази идея. Не беше Тарзан, а освен това нямаше и подходящи дървета.

Проблем!

Завари Марвин да гледа мач по телевизията.

— Здрасти, Майк. — Марвин се изправи и изключи телевизора. — Тъп мач. Добре ли мина денят ти?

— Плувах — отвърна Фрост. — Умирам от глад. — Дръпна един стол и седна до масата. — Нещо особено?

Марвин поклати глава и се настани срещу Фрост.

— Особеното ще започне в събота. Пристига важната клечка.

— И на мен така ми каза Дъртия Смрадливец. Разкажи ми нещо за Гранди — Фрост му предложи цигара. След като и двамата запалиха, той продължи: — Как го намираш?

— И ти, и аз дотук сме си имали работа с десетки гангстери — отвърна тихо Марвин. — Гранди е също такъв гангстер, само че позлатен. Внимавай с него. Обича да се прави на Господ. Не си въобразявай, че щом те посрещне добре, значи те е харесал. Предпочитам по-скоро да си имам работа с Дъртия Смрадливец, отколкото с Гранди. С Дъртия Смрадливец поне си наясно, че ти е враг. Срещал съм се два пъти с Гранди и те са ми достатъчни. Понеже съм бивше ченге, знам, че мрази ченгетата. Така че внимавай.

В този момент влезе Сука с подносите с вечерята. Сложи ги на масата, поклони се и се отдалечи.

Фрост погледна дебелата свинска пържола с лук и пържени картофи и подсвирна.

— Тук със сигурност няма да умрем от глад. Кажи ми нещо за Сука, Джек. — Започна да реже пържолата си. — Той като че ли не спира да работи. — Фрост опипваше почвата, за да събере информация. — Тук ли спи?

— Сука е специален. Грижи се за нас, за Джина, за Амандо и за кучетата. Не, не спи във вилата. Има къщичка в задната част, до лагуната. Тръгва си около 23.00 и започва работа в 7.30. Той е единственият слуга, който живее в имението. Останалата част от персонала напуска, преди да пусна кучетата. Живеят извън имението.

— Значи няма нощен персонал?

— За какво да има? — Марвин сложи горчица на пържолата си. — Момичето си ляга около 22.00. Горе-долу по същото време и Амандо се прибира в стаята си. Нямат нужда от нищо. Когато обаче пристигне Гранди, е различно. Целият персонал е на крак, докато той не си легне, което става около 2.00. Обичат го! За да може прислугата да си отиде, се налага да прибирам кучетата. — Марвин вдигна рамене. — Не идва често и не остава за дълго. Ще си тръгне в понеделник сутринта и тогава всички ще си отдъхнем.

Сега Фрост бе събрал известна информация и, знаейки, че Марвин е бивше ченге, реши, че няма да е безопасно да продължи да го разпитва.

После, когато погледна към Марвин, който седеше от другата страна на масата със спокойно, приятелско лице, усети как по гърба му премина студена тръпка. Този човек щеше да бъде убит! Насили се да мисли за парите, които щеше да спечели. Пет милиона! Защо по дяволите трябваше да му пука за Марвин!

Усети как хапката приседна в устата му. Насили се да продължи да яде, а умът му бе все така зает.

— Имаш ли си приятелка. Джек? — попита, като дъвчеше усилено.

— Имам нещо по-хубаво от това — отвърна Марвин с широка усмивка. — Имам син.

През десетте минути, докато довършиха вечерята си, Фрост трябваше да слуша възторжената възхвала за сина на Марвин. Според Марвин никога не е имало толкова страхотно, умно дете като Марвин-младши. И докато слушаше и виждаше гордостта и щастието, изписани на лицето на Марвин, той разбра защо Силк беше казал, че Марвин ще се подчини.

— За какво ми е жена, след като съм извадил късмета да имам такъв син? — заключи Марвин. — Прекарвам всеки час, когато не съм дежурен, с него. Погрижил съм се за хлапето. Когато то се роди, дяволската ми жена не пожела да се грижи за него. Всичко, за което мислеше, бяха филмите, перченето и онова, което тя наричаше добре да се забавляваш. Така че наех една стара чернокожа бавачка и съм много доволен от нея. Грижи се за детето. Едва ли бих намерил по-добра!

— Да — рече Фрост, като бутна чинията си настрани. — Късметлия си. Когато имаш такова дете…

— Знам. — Марвин стана. — Време е да отпратя персонала и да пусна кучетата.

— Ти ли ги храниш, Джек?

— Сука. Той има подход към кучетата. В момента ги храни.

— Е, доскоро. Приятни сънища.

Когато Марвин излезе, Фрост седна пред мониторите. Беше четвъртък. Оставаха му още две нощни дежурства. В събота трябваше отново да се види със Силк. Дотогава трябваше да намери решение на проблемите.

Чу Сука да влиза, за да отнесе таблите, и се обърна.

— Много хубаво ядене, Сука — каза той.

Японецът спря и го погледна с безизразно лице.

Фрост го огледа. Интуицията му подсказваше, че този дребен мъж с каменно лице можеше да бъде опасен.

— Забравих да ти благодаря, че ме замести, Сука — продължи той. — Ние двамата трябва да се опитаме да се погрижим мис Джина да бъде щастлива.

Сука наклони глава, хвърли продължителен поглед на Фрост и после излезе от стаята.

Фрост направи гримаса, след това вдигна рамене, но отново си каза, че Сука може да се окаже още един проблем.

Да видим сега щеше ли да успее да реши проблемите си.

Как щеше да упои Амандо? Това беше труден въпрос. Колкото повече мислеше за това, толкова по-труден му се виждаше проблемът. Нямаше информация за навиците на Амандо. В нощта, през която Джина щеше да бъде отвлечена, Амандо можеше да е заминал по работа, можеше да е във вилата, можеше… Господ знае какво!

Фрост потърка изпотената си брадичка. Проблем! Гледаше мониторите и виждаше кучетата, които шареха около дърветата. Помисли си за момента, в който щеше да се наложи да тръгне от къщата си към стаята на охраната, за да неутрализира оградата, и се вгледа в кучетата… абсолютни убийци!

По дяволите! — рече си. — Ама че проблемчета.

Едва някъде около полунощ му хрумна една идея. Той все пак имаше известна информация за Амандо, но до този момент напълно беше забравил за нея! Сърцето му затупа от вълнение, грабна телефона и набра номера на Спениш Бей хотел. След около минута го свързаха с Марша.

— Няма да разговаряме, скъпа — започна той, като приказваше тихо. — Само кажи „да“ или „не“. Амандо още ли идва при теб в съботите?

— Да.

— Първата събота в месеца?

— Да.

— В колко часа?

— В девет вечерта.

— Пие ли нещо?

— Да.

— О’кей, скъпа. — И Фрост затвори.

Първият проблем беше решен.

Сега кучетата.

Изправи се и още веднъж разгледа контролното табло. Концентрира се върху бутона, с който се пускаше тихото подсвиркване, което връщаше кучетата в дворчето им. Ако можеше да направи така, че когато Марвин бъдеше упоен, подсвиркването да върне кучетата в дворчето им, вторият проблем също щеше да бъде разрешен. Нямаше понятие от електроника. После си спомни, че Ъмни беше говорил с човека, който беше инсталирал алармената сигнализация. Фрост кимна на себе си. Ъмни трябваше отново да говори с този човек и да разбере как Фрост можеше да се справи с бутона за подсвиркването, дори ако това би означавало ръката на този човек да бъде извита. Може би така щеше да се реши и вторият проблем.

Но как щеше да упои Джина?

Като се замисли за това, осъзна, че тя е доста опасен проблем. Когато излезеше от упоението си, след като бъдеше освободена, тя не биваше да има никакви подозрения, че той е участвал в организирането на отвличането. Не я познаваше добре, но интуицията му подсказваше, че ще го предаде на ченгетата дори при най-слабото подозрение, че стои зад отвличането й.

Не бързай, каза си той, имаш време до събота сутринта. Поне два от проблемите бяха решени.

Постара се да не мисли за Джина и се опита да се отпусне, но тогава умът му се насочи към Марвин, към упояването и „милосърдието“ на Силк. Няма защо да се безпокоиш за Марвин. Аз ще се погрижа за него.

Мислено той отново видя гордото лице на Марвин, когато говореше щастливо за сина си. Марвин никога няма да бъде открит. Силк щеше да го убие и да скрие тялото му. Силк беше професионалист. Когато казваше, че тялото никога няма да бъде намерено, имаше предвид точно това.

Фрост потрепери и челото му се обля в пот.

Пое си дълбоко въздух и се насили да се отпусне.

Пет милиона долара! Нямаше повече да се скита насам-натам, да се опитва с нокти и зъби да си изкара прехраната! Пет милиона и светът щеше да бъде негов! Твърде зле за Марвин.

Това беше шанс, който идваше веднъж в живота!