Фридрих Незнански
Черният квадрат (71)

Епилог

Льоля внимателно повдигна главата на Меркулов, намести възглавницата и започна да го храни с лъжичка с някаква домашно приготвена каша. Той смутено въртеше очи към мен и послушно отваряше уста. Извадих от чантата си пет ароматни марокански портокала и ги сложих на шкафчето, а Лидочка тутакси започна да си играе с тях, подмятайки ги като жонгльор, час по час ги изпускаше и се пъхаше под леглото да ги търси.

Държах отворена чантата на коленете си, нямайки кураж да извадя вчерашния брой на „Червена звезда“, в който на четвърта страница бе публикувано в траурна рамка известието за смъртта на Касарин:

„На 30 ноември при изпълнение на служебния си дълг на 48-годишна възраст загина членът на КПСС, отговорният служител от Комитета за държавна сигурност Василий Василиевич Касарин. С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР за успешно изпълнената правителствена задача — разкриването на престъпна група в Министерството на външната търговия — В. В. Касарин посмъртно бе произведен в чин генерал-лейтенант от Държавна сигурност…“

Най-напред трябваше да разкажа на Меркулов какво точно се беше случило през онази страшна нощ край Соколники. Но явно още не бе настъпило времето за моята изповед. Затворих чантата, оставих я на пода и казах:

— Оставиха ме в градската прокуратура, в твоята бригада.

Меркулов се усмихна само с очи, а Льоля, демонстрирайки осведоменост за работата в прокуратурата, попита:

— Значи са те атестирали предсрочно, Саша?

— Нещо такова…

На Лида й омръзна да си играе с портокалите, подскокна на един крак към прозореца и възкликна:

— Яаа колко сняг е наваляло — ужас!

Станах и отидох при нея. Под лъчите на студеното малиново слънце ослепително блестеше заснеженият болничен парк.

В Москва бе дошла зимата.