Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Той казва, тя казва
Как да преодолеем пропастта в общуването между половете - Оригинално заглавие
- He Says, She Says, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Великова-Дарева, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Лилиан Глас. Той казва, тя казва
Американска. Първо издание
ИК „Сиела“, София, 1999
Редактор: Катя Иванова
Технически редактор: Божидар Методиев
Художник: Любомир Бориславов Пенов
Предпечатна подготовка: Иво Петров
ISBN: 954-649-242-6
История
- — Добавяне
Втора глава
105 полово присъщи особености и разлики в начина, по които общуват мъжете и жените
Когато се обсъждат разликите в начина, по който в днешно време общуват мъжете и жените, мнозина се засягат и често възкликват възмутено: „А, не! Не и аз! Аз не постъпвам така. Това не се отнася за мен“.
Е, може би наистина не се отнася за вас. Възможно е да постъпвате по-различно поради начина, по който сте били възпитани или поради личните ви очаквания и стил на живот.
Естествено, не е справедливо да се сравняват уменията за общуване примерно на някоя жена, която заема ръководен пост във фирма от мегаконцерна „Форчън 500“, с тези на някой мъж — редови служител в системата на социални грижи за децата. С постепенното все по-успешно издигане на жените в корпоративната йерархия и с все по-отговорното включване на мъжете в отглеждането и възпитанието на децата, при което те стават и по-чувствителни по отношение на междуличностните взаимоотношения, тези разлики в общуването ще се изгладят и ще се заличат.
И все пак независимо дали ни харесва, или не, цялата досегашна научна литература показва, че между мъжете и жените действително съществуват същностни различия в начина им на общуване. Въз основа на съществуващите изследвания и проучвания аз успях да събера 105 такива основни полово присъщи особености и разлики. Всъщност никога преди не е бил съставян подобен лесен за четене и за осмисляне широкообхватен списък. Нагледното му представяне ви помага веднага да откриете конкретна разлика в дадена специфична област.
Опитах се да подредя характеристиките на мъжкото и на женското общуване по възможно най-достъпен за осмисляне и сравнение начин, затова ги разделих в две колони. В лявата са посочени тези на мъжете, а в дясната — точните им съответствия при жените.
Освен това разделих тези 105 полово присъщи особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените, в пет основни области на общуването: език на тялото, език на мимиката, говорни и гласови особености и навици, съдържание на речта и поведенчески особености и навици.
Откриването и обособяването на тези полово присъщи особености и разлики в общуването на мъжете и на жените е резултат от дългогодишните научни проучвания на редица лингвисти, психолози, патолози на говора, антрополози и специалисти по въпросите на общуването.
Език на тялото
Мъже | Жени |
---|---|
1. Мъжете заемат повече физическо пространство, когато седят или стоят, като ръцете и краката им са протегнати встрани от тялото. | 1. Жените заемат по-малко физическо пространство, когато седят или стоят, като ръцете и краката им са прибрани към тялото. |
2. Жестовете на мъжете са по-силови, по-резки и по-сдържани. | 2. Жестовете на жените са по-меки, по-плавни и с повече лекота. |
3. Мъжете жестикулират встрани от тялото. | 3. Жените жестикулират по-близо до тялото. |
4. Мъжете жестикулират със събрани или насочени пръсти. | 4. Жените жестикулират с раздалечени пръсти и използват движения със заоблени длани. |
5. Мъжете заемат по-нехайни пози, когато седят, и се отпускат назад, когато слушат. | 5. Жените заемат по-прибрани пози, когато седят, и се навеждат напред, когато слушат. |
6. Мъжете движат ръцете си независимо от торса на тялото си. | 6. Жените движат всички части на тялото си, от врата до глезените, като едно цяло. |
7. Посредством езика на тялото си мъжете дават по-малко сигнали, че слушат. | 7. Посредством езика на тялото си жените дават повече сигнали, че слушат. |
8. Мъжете притежават по-малка чувствителност спрямо несловесните сигнали на другите. | 8. Жените притежават по-голяма чувствителност и отзивчивост спрямо несловесните сигнали на другите. |
9. Мъжете по-често навлизат в личното физическо пространство на другите. | 9. Жените по-рядко навлизат в личното физическо пространство на другите. |
10. По принцип мъжете докосват по-често другите. | 10. По принцип жените докосват по-рядко другите. |
11. Мъжете биват докосвани по-рядко от жени. | 11. Жените биват докосвани по-често от мъже. |
12. Мъжете са по-малко деликатни, когато докосват другите хора (напр. силно тупат по гърба, стискат ръката при ръкуване). | 12. Жените са по-деликатни, когато докосват другите хора (напр. леко прегръщат и галят). |
13. Ръкостискането на мъжете е по-силно. | 13. Ръкостискането на жените е по-слабо. |
14. Мъжете по-често се наместват и променят позата на тялото си. | 14. Жените по-рядко се наместват и променят позата на тялото си. |
15. Когато изнасят лекция, мъжете се движат повече из помещението. | 15. Когато изнасят лекция, жените се движат по-малко из помещението. |
16. Мъжете сядат по-скоро под ъгъл и встрани от другия човек, особено ако е жена. | 16. Жените сядат право срещу другия човек и по-близо до него, ако е мъж. |
17. По отношение на личното пространство мъжете обикновено приближават по-близо до жените. | 17. По отношение на личното пространство жените не приближават толкова близо до мъжете. |
18. Когато приближават към жена, мъжете не се опитват да я заобиколят и не се отдръпват от пътя й. | 18. Когато приближават към мъж, жените се стараят да го заобиколят или се отдръпват от пътя му. |
19. Мъжете сядат по-далеч от жените. | 19. Жените сядат по-близо до мъжете. |
Език на мимиката
20. Мъжете се стремят да отбягват визуалния контакт и не гледат директно към другия човек. | 20. Жените осъществяват по-добър визуален контакт и гледат по-директно към другия човек. |
21. Когато слушат някого, мъжете обикновено накланят глава встрани и гледат събеседника си под ъгъл. | 21. Когато слушат някого, жените обикновено го гледат право в лицето, като главата и очите им са обърнати към него. |
22. Когато слушат, мъжете обикновено се мръщят и отправят бегли погледи. | 22. Когато слушат, жените обикновено се усмихват и кимат. |
23. Когато слушат, мъжете използват по-малко мимики, за да покажат внимание, и реагират по-сдържано. | 23. Когато слушат, жените използват повече мимики, за да покажат внимание, и реагират по-бурно. |
24. Мъжете изразяват по-малко емоционална топлота посредством оживление на лицето. | 24. Жените изразяват повече емоционална топлота посредством оживление на лицето. |
25. Когато говорят, мъжете разтварят по-малко челюстите си. | 25. Когато говорят, жените разтварят повече челюстите си. |
26. При негативно общуване мъжете наблюдават по-зорко и директно. | 26. При негативно общуване жените по-често навеждат очи, за да избегнат прекия поглед. |
27. При позитивно общуване мъжете използват по-малко визуален контакт. | 27. При позитивно общуване жените използват повече визуален контакт. |
Говорни и гласови особености и навици
МЪЖЕ | ЖЕНИ |
---|---|
28. Мъжете прекъсват по-често другите и по-малко позволяват да бъдат прекъсвани. | 28. Жените прекъсват по-рядко другите и по-често позволяват да бъдат прекъсвани. |
29. Когато говорят, мъжете използват повече паразитни думи и звукосъчетания („нали“, „ъъ“, „обаче“). | 29. Когато говорят, жените използват по-малко паразитни думи и звукосъчетания („нали“, „ъъ“, „обаче“). |
30. Мъжете завалват повече думите, а произношението им е по-небрежно. | 30. Жените си служат с по-бърза и по-коректна артикулация, а произношението им е по-добро. |
31. Гласът на мъжете звучи по-носово поради по-малкото отваряне на челюстите. | 31. Гласът на жените звучи по-малко носово поради по-голямото отваряне на челюстите. |
32. За мъжете е по-характерно да „изяждат“ крайния звук на думите. | 32. За жените е по-характерно да произнасят ясно крайния звук на думите. |
33. Мъжете използват по-малко интонации и модулации на гласа. | 33. Жените използват повече интонации и модулации на гласа. |
34. Речта на мъжете е по-монотонна. При говор използват около три тона. | 34. Речта на жените звучи по-емоционално. При говор използват около пет тона. |
35. Гласовете на мъжете са по-ниско поставени и при тях се срещат по-рядко пискливи като на малко дете гласове. | 35. Гласовете на жените са по-високо поставени и при тях се срещат по-често пискливи като на малко дете гласове. |
36. Мъжете говорят на по-висок тон. | 36. Жените говорят по-тихо. |
37. Мъжете използват повече накъсани и остри тонове. Звучат по-отблъскващо и неотзивчиво. | 37. Жените използват повече плавни и приглушени тонове. Звучат по-приканващо и отзивчиво. |
38. Мъжете използват по-висок тон на гласа, за да подчертаят гледната си точка. | 38. Жените използват модулации на гласа, за да подчертаят гледната си точка. |
39. Скоростта на словесния поток при мъжете е по-бавна. | 39. Скоростта на словесния поток при жените е по-бърза. |
40. Мъжете използват по-рядко нежни и задушевни тонове. | 40. Жените използват по-често нежни и задушевни тонове. |
Съдържание на речта
МЪЖЕ | ЖЕНИ |
---|---|
41. Мъжете говорят повече и монополизират разговора. Те говорят за неща и дейности, напр. коли, спорт, работа и различни машинарии. | 41. Жените говорят по-малко. Те говорят за хора, взаимоотношения, дрехи, диети, чувства и деца. |
42. В разговор мъжете не са склонни да разкриват лична информация за себе си. | 42. В разговор жените са склонни да разкриват лична информация за себе си. |
43. При описания на цветове мъжете споменават основната характеристика на дадения цвят (напр. зелен, син). | 43. При описания на цветове жените правят по-нюансирано описание на дадения цвят (напр. шартрьоз, индиго). |
44. Мъжете отправят директни обвинения (напр. „Ти не ми се обади“). | 44. Жените отправят по-завоалирани обвинения, формулират обвиненията със „защо“, което звучи като натякване (напр. „Защо поне не ми се обади?“). |
45. Мъжете изказват по-директни твърдения. Те са по-малко склонни да „шикалкавят“. | 45. Жените изказват по-завоалирани твърдения. Те са по-склонни да „шикалкавят“. |
46. Мъжете са по-малко словоохотливи. Те по-бързо стигат до същината на въпроса. | 46. Жените са по-словоохотливи. Те по-бавно стигат до същината на въпроса. |
47. Когато слушат, мъжете рядко казват „ъхм, ъхм“ и „аха“, а също и по-рядко кимат. | 47. Когато слушат, жените често казват „ъхм, ъхм“ и „аха“, а също и по-често кимат. |
48. Мъжете използват „точно“ или „дадено“ като възклицания или междуметия. | 48. Жените използват „аха“ или „ъхм, ъхм“ като възклицания или междуметия. |
49. Мъжете са по-склонни да мълчат, когато разговорът замре. | 49. Жените отронват междуметия („хмм“, „да“), когато разговорът замре. |
50. Мъжете използват по-малко подсилващи определения. | 50. Жените използват повече подсилващи определения, като „толкова“, „много“, „наистина“ (напр. „Толкова е хубаво!“, „Наистина прекрасен ден“). |
51. По време на разговор мъжете повдигат по-малко теми. | 51. По време на разговор жените повдигат повече теми. |
52. Мъжете пренебрегват повдигнатите от жени теми и обикновено говорят по въпросите, които те самите са поставили. | 52. Жените подхващат повдигнатите от мъже теми и обикновено говорят по тях. |
53. Мъжете си служат с по-неправилни граматически обрати (напр. „С кой отиваш?“). | 53. Жените си служат с по-правилни граматически обрати (напр. „С кого ще отидеш?“). |
54. Мъжете отговарят на въпросите с декларативен тон (напр. „Колко е часът?“ — „Два“). | 54. Жените отговарят на въпросите с леко въпросителен тон (напр. „Колко е часът?“ — „Два(-)“). |
55. Мъжете издават повече заповеди (напр. „Дай ми една бира“) и обикновено заповедите им не са придружени от изрази на учтивост или нежност. | 55. Жените рядко издават заповеди и по принцип ги завоалират с повече изрази на учтивост или нежност (напр. „Съкровище, много те моля, ще можеш ли да ми подадеш една бира?“). |
56. Мъжете използват много повече декларативни твърдения (напр. „Днес времето е хубаво“). | 56. Жените използват по-скоро плахи твърдения, като обикновено звучат леко въпросително, било посредством въпросителна дума, било посредством възходяща интонация (напр. „Днес времето е хубаво, нали?“, „Днес времето е хубаво(-)“). |
57. Мъжете използват много по-малко психологически или емоционално натоварени глаголи. | 57. Жените използват много повече психологически или емоционално натоварени глаголи, като „чувствам се“, „обичам“, „надявам се“ (напр. „Чувствам се толкова жадна“). |
58. Когато отговарят на въпроси, мъжете предлагат минимална информация и предпочитат еднозначни отговори (напр. „Аха“, „Да“, „Не“, „Добре“). Те използват по-малко прилагателни и обстоятелствени пояснения. | 58. Когато отговарят на въпроси, жените са по-обстоятелствени, дават по-пространни и подробни отговори и използват повече прилагателни и пояснения. |
59. Мъжете много рядко използват прилагателни и наречия за възхищение. | 59. Жените използват изключително много прилагателни и наречия за възхищение (напр. „прекрасно“, „мило“, „божествен“, „възхитително“, „сладък“, „очарователно“.). |
60. Мъжете много рядко използват ласкави обръщения. | 60. Жените използват изключително много ласкави обръщения (напр. „миличко“, „душице“, „съкровище“, „слънчице“). |
61. Мъжете използват повече междуметия, когато сменят темата или вмъкват друг въпрос в основния разговор (напр. „Хей!“, „О!“, „впрочем“, „виж сега“). | 61. Жените използват повече съюзи и съюзни думи, когато сменят темата или вмъкват друг въпрос в основния разговор (напр. „и“, „но“, „все пак“, „обаче“). |
62. Мъжете използват по-силни количествени определения, като „винаги“, „никога“, „всички“, „никой“. | 62. Жените използват по-скоро по-меки количествени определения, като „в повечето случаи“, „понякога“, „доста“, „почти“. |
63. Мъжете задават по-малко въпроси за стимулиране и поддържане на разговора. | 63. Жените задават повече въпроси за стимулиране и поддържане на разговора. |
64. Мъжете много рядко обсъждат личния си живот в деловата си среда. | 64. Жените са склонни да установяват делови взаимоотношения посредством обсъждане на личния си живот. |
65. Когато молят за нещо, мъжете го правят по възможно най-опростения начин (напр. „Имам нужда от помощ за покупките“). | 65. Когато молят за нещо, жените си служат с по-разширени обрати на речта (напр. „Много те моля, би ли бил така любезен да ми помогнеш за покупките?“). |
66. Мъжете използват по-силни отрицателни възклицания и ругатни (напр. „По дяволите!“, „Да го вземат мътните!“, „Мама му стара!“). | 66. Жените използват по-меки отрицателни възклицания и ругатни (напр. „Ужасно!“, „О, не!“, „О, боже!“, „Направо съм бясна!“). |
67. Мъжете използват повече жаргонни думи и изрази. | 67. Жените използват по-малко жаргонни думи и изрази. |
68. Мъжете проявяват по-голяма склонност към тиради и лекции. Обичат монолога. | 68. Жените по принцип не изнасят тиради и лекции. Предпочитат диалога. |
Поведенчески особености и навици
МЪЖЕ | ЖЕНИ |
---|---|
69. Мъжете имат по-аналитичен подход към проблемите. | 69. Жените имат по-емоционален подход към проблемите. |
70. Мъжете правят по-малко комплименти. | 70. Жените правят повече комплименти. |
71. Мъжете са по-силно ориентирани към изпълняване на задачи (напр. те ще попитат: „Какво трябва да се направи по въпроса?“). | 71. Жените са по-силно ориентирани към установяване на състояние (напр. те ще попитат: „Какво е отношението ви по въпроса?“). |
72. Мъжете използват повече закачки, дразнене и сарказъм, когато искат да покажат нежност. Те изразяват нежността си по много завоалиран начин. | 72. Жените не използват дразнене и сарказъм и рядко си служат със закачки, когато искат да покажат нежност. Те изразяват нежността си по много по-открит и прям начин. |
73. Мъжете притежават по-слаба интуиция (напр. „Да не би да чета мисли?“). Обикновено са по-нечувствителни спрямо подробностите. | 73. Жените притежават по-силна интуиция и долавят повече неизказани неща. По принцип са по-чувствителни спрямо подробностите. |
74. Мъжете гледат по-критично на всичко. | 74. Жените гледат по-малко критично на всичко. |
75. Мъжете много по-трудно дават израз на интимните си чувства. | 75. Жените много по-лесно дават израз на интимните си чувства. |
76. Когато са разочаровани или наранени, мъжете плачат много по-рядко. По принцип те повече викат и крещят. | 76. Когато са разочаровани или наранени, жените плачат много по-често. |
77. При общуване мъжете са много по-агресивни. | 77. При общуване жените са много по-малко агресивни. |
78. Мъжете проявяват склонност да налагат мненията си на околните. | 78. Жените проявяват много по-малка склонност да налагат мненията си на околните. |
79. Мъжете ругаят повече. | 79. Жените рядко ругаят. |
80. Мъжете много по-често спорят. | 80. Жените много по-рядко спорят. |
81. По време на разговор мъжете много по-рядко установяват обратна връзка. | 81. По време на разговор жените много по-често установяват обратна връзка. |
82. Мъжете се смеят и кикотят много по-малко. | 82. Жените се смеят и кикотят много повече. |
83. Мъжете разказват повече вицове и шеги. | 83. Жените разказват по-малко вицове и шеги. |
84. Мъжете често разказват груби и със сексуален подтекст вицове и шеги. | 84. Жените рядко разказват груби и със сексуален подтекст вицове и шеги. |
85. Мъжете правят по-често физически майтапи и са склонни да се задяват като поставят другите в неудобно положение (т.нар. уронващ престижа хумор). | 85. Жените рядко правят физически майтапи. Те ценят чувството за хумор и играта със словото. Не са склонни да поставят другите в неудобно положение и да си служат с уронващ престижа хумор. |
86. Мъжете обвиняват много по-малко, но пък директно. | 86. Жените обвиняват много повече, но пък завоалирано. |
87. Мъжете възприемат понятието време като процес с начало, среда и край. | 87. Жените възприемат понятието време като плавно течаща река. |
88. Мъжете са по-малко склонни да таят яд, недоволство, завист и злоба. | 88. Жените са по-склонни да таят яд, недоволство, завист и злоба. |
89. По време на спор мъжете рядко напомнят и използват случки от миналото и се придържат предимно към настоящия проблем. | 89. По време на спор жените често напомнят и използват случки от миналото, като по този начин се отклоняват от настоящия проблем. |
90. Мъжете говорят повече за самите себе си и за собствените си постижения. | 90. Жените говорят повече за постиженията на другите хора и са склонни да омаловажават своите собствени успехи. |
91. Мъжете често подкачат и дразнят относно лични, „чувствителни“ теми. | 91. Жените много рядко подкачат и дразнят относно лични, „чувствителни“ теми. |
92. Мъжете клюкарстват по-малко. | 92. Жените клюкарстват повече. |
93. За да се разтоварят от напрежението, мъжете обикновено викат, крещят и псуват. | 93. За да се разтоварят от напрежението, жените обикновено плачат. |
94. Мъжете са по-малко склонни да се изправят лице в лице с проблемните въпроси и ситуации. | 94. Жените са по-склонни да се изправят лице в лице с проблемните въпроси и ситуации. |
95. Мъжете се опитват да разрешат проблемите и трудностите пряко и конкретно. | 95. Жените се опитват да надмогнат проблемите като ги сравняват с други подобни негативни изживявания. |
96. Мъжете не са склонни да молят за помощ. Те се опитват самостоятелно да оправят нещата. | 96. Жените са по-склонни да молят за помощ и да я приемат, когато имат затруднения. |
97. Мъжете по-често автоцензурират мислите си. Те общуват по-рядко посредством т.нар. поток на съзнанието. | 97. Жените по-рядко автоцензурират мислите си. Те общуват по-често посредством т.нар. поток на съзнанието. |
98. При спор и сблъсък мъжете много по-рядко се извиняват. | 98. При спор и сблъсък жените обикновено се извиняват. |
99. Мъжете говорят по-често за това какво са направили, какво ще направят, къде са били и къде ще отидат. | 99. Жените говорят по-често за чувствата относно това, което са направили или ще направят. |
100. Мъжете изпитват големи затруднения да кажат „извинявай“ или „съжалявам“. | 100. Жените охотно, често и с лекота казват „извинявай“ или „съжалявам“. |
101. Мъжете се извиняват с много малко емоция. | 101. Жените се извиняват много емоционално. |
102. Мъжете говорят много малко за взаимоотношенията си с други хора и с близките си. | 102. Жените говорят много за взаимоотношенията си с други хора и с близките си. |
103. Мъжете се чувстват по-неудобно, когато слушат хвалебствия за себе си или за други хора. | 103. Жените не се чувстват неудобно, когато слушат хвалебствия за себе си или за други хора. |
104. Мъжете са по-нетактични и не са дипломатични. | 104. Жените са по-тактични и са дипломатични. |
105. Обикновено мъжете не възприемат лично словесното отхвърляне. | 105. Жените са по-склонни да възприемат словесното отхвърляне твърде лично. |