Читателски коментари (за „Безименният град “ от Хауърд Лъвкрафт)

Според мен в края на разказа разкъзвачът е успял да излезе, поне така съдя аз от този цитат: „Само мрачните и умислени божества на пустинята знаят какво се е случило в действителност — какви неописуеми мъки и изпитания са съпроводили катеренето ми из мрака и кой благосклонен дух ме е извел към живота, където съм обречен вечно да помня и да тръпна от нощния вятър, додето сетната забрава — или нещо по-лошо ме позове.“

Тоест той все пак е оцелял, но ще помни до края на живота си всичко това.