Включено в книгата
Оригинално заглавие
Not a Penny More, Not a Penny Less, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джефри Арчър. Нито пени повече, нито пени по-малко

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“ ООД, София, 2001

Коректор: Олга Герова

ISBN: 954-585-253-4


На Мери и дебелаците

Пролог

— Йорг, очаквай довечера, до шест часа централноевропейско време, седем милиона щатски долара, ще ги преведат от „Креди Паризиен“ във втората сметка. Вложи каквото успееш в сигурни банки и в търговски дружества с рейтинг „AAA“. Ако ти останат пари, виж дали не можеш да спечелиш от разликата в курса на долара спрямо европейските валути. Разбра ли?

— Да, Харви.

— Внеси в банка „Минас Жераис“ в Рио де Жанейро един милион долара на името на Силвърман и Елиот и изтегли парите от сметката в клона на банка „Барклис“ на Ломбард стрийт. Разбра ли?

— Да, Харви.

— С пари от текущата сметка купи злато за десет милиона и не го продавай, докато не ти наредя. Постарай се да купуваш, когато котировките достигнат най-ниската си стойност, не бързай — бъди търпелив. Разбра ли?

— Да, Харви.

Харви Меткаф знаеше, че е излишно да прави последното уточнение. Йорг Бирер бе сред най-предпазливите банкери в Цюрих и, което бе по-важно за Харви, през последния четвърт век му беше доказал, че е и от най-прозорливите.

— Можеш ли на двайсет и пети юни, вторник, да дойдеш в Уимбълдън? Ще бъда в обичайната ложа на централния корт.

— Да, Харви.

Телефонът изщрака и връзката прекъсна. Харви никога не казваше довиждане. Не беше усвоил добрите обноски и нямаше намерение да го прави тепърва. Вдигна отново телефонната слушалка, набра седемцифрения номер на „Линкълн Тръст“ в Бостън и поиска да го свържат със секретарката му.

— Госпожице Фиш?

— Аз съм, шефе.

— Извади досието на „Проспекта Ойл“ и го унищожи заедно с цялата кореспонденция, свързана с фирмата. Заличи всички следи. Разбра ли?

— Да, шефе.

Телефонът щракна отново. През последния четвърт век Харви Меткаф на три пъти бе давал подобни нареждания и госпожица Фиш вече бе разбрала, че не бива да задава излишни въпроси.

Харви си пое дълбоко въздух — ликуваше. Вече беше натрупал двайсет и пет милиона долара и нищо не можеше да го спре. Отвори бутилка шампанско „Круг“, реколта 1964 година, внесено от лондонската фирма „Хеджес и Бътлър“. Отпи бавно и запали пура „Ромео и Жулиета, Чърчил“, каквито веднъж месечно един италианец емигрант му доставяше нелегално от Куба в сандъчета с по двеста и петдесет къса. Облегна се на стола, готов да празнува. В Бостън, щата Масачузетс, беше дванайсет и двайсет — наближаваше време за обяд.

 

 

На Харли стрийт, Бонд Стрийт, Кингс Роуд и в колежа „Модлин“ в Оксфорд беше шест и двайсет вечерта. Четирима мъже, които не се познаваха, провериха в последното издание на излизащия в Лондон „Ивнинг Стандард“ борсовите котировки на акциите на „Проспекта Ойл“. Вървяха по 3,70 щатски долара едната. И четиримата бяха богати и се надяваха да увеличат още повече успеха си в кариерата.

На другия ден щяха да се събудят без пукнат грош.