Георги Коновски
Територията (6)

6.

В Ню Париж останаха два дни. Достатъчно време да разгледат Музея на световния упадък и да се разходят край бетонните канали, бележещи мястото, където някога е текла реката Сона… Или Сена — това нямаше никакво значение за младите пътешественици…

Настаниха ги в голяма стая — побираше двойно легло, шкафче, рафт за дрехи, дори имаше самостоятелна баня. Е, с душ и подвижна тоалетна само, но в сравнение с обикновените стаи…

Хапнаха в голямата зала на ресторанта — няколко вида пюрета и дори по едно пилешко крилце, лукс за европейската колониална кухня…

Музеят на световния упадък включваше все неща, които — честно казано — не вълнуваха американците. Някакви картини, стари скучни филми, дори книги. При това отпечатани на хартия…

Къде-къде по-безинтересни като забавления от американската класика…

Джон се сети за любимите си филми — екшън, дупшън и секшън… Джейн — като по-изтънчена, дама — разгледа книгите. Повечето бяха написани на древен език. Екскурзоводът каза, че се наричал френски и го владеели античните племена, живеещи в тая част на колонията Европа. За щастие, към експонатите — книги имаше приложени електронни четци, та Джейн разбра от гласа на артиста за какво става дума в архаичната творба. Не може да се каже, че се развълнува. Или впечатли поне…

Все пак, ставаше дума за изостанал, варварски народ, интересуващ се от твърде далечни за модерния културен американец неща…

Вярно, навремето може да е имало някакви проблеми с човек, който е пестял парите, внимателно ги инвестирал, не раздавал скъпите средства дори на сина и дъщеря си, готов на всичко — само и само да увеличи натрупаните с ум и пестеливост златни монети… Но да го превръщат в пиеса, че и да се изучава в училището… И да осмива авторът подобен разумен човек… Не, не — наистина не е съвременно…

Е, в музея имаше и приятни изненади. Джейн откри любимия си рекламен постер — млада, полуусмихната жена, изразяваща възхищението си от прекрасните бисквитки…

Наистина, имаше лека промяна. На копието липсваха чашката чай и бисквитите в ръцете на момичето, нямаше и пакетчето с ясно видимо лого пред нея. Стоеше загледана и унесена, както си беше на оригинала, дори названието на бисквитките „Мона Лиза“ се виждаше на табелката под постера…

Гидът каза, че това било известна картина, а Джейн разочаровано се замисли защо са разрешили на някакъв художник да развали прекрасната реклама…

Иначе всичко в Ню Париж беше като в родната Америка — „Макдоналдси“, „Кентъкски пилета“, магазини, магазини, магазини… На места стоките се продаваха в истински молове, другаде изостаналите европейци бяха имали сили и умение да издигнат единствено малки магазинчета, при това насочени към един само вид стоки…

Изобщо — нормално градче, каквито някога е имало в Средния Запад…

И, ако не беше промеждутъчна станция за пътуването им, надали имаше смисъл да спират. Камо ли да разглеждат някакви останки от древни, изостанали в развитието си, доста ретроградни и съвсем не модерни хора…

На сутринта заеха местата си в малката трифибия и тя ги понесе на изток. Към приключенията, към екзотиката, към дивите краища на съвсем остарелия континент…