Крис Картър
Ловецът (9)

Глава 9

Капитанът изслуша целия доклад на Хънтър, без да го прекъсне нито веднъж.

— Проклет да съм — изрече той накрая. В гласа му се долавяше изненада, но и нотка на задоволство. — Опроверга ме и предполагам, че ти дължа извинение, новобранец.

— Няма нужда от извинения, сър. Както вече казах, просто си върша работата.

— Разбира се, че я вършиш, новобранец. Но аз наистина ти дължа извинение. Доказа, че греша, а с времето ще разбереш, че това не се случва много често.

Хънтър не отговори. В другия край на линията се чу приглушен шум от прелистване на страници.

— Скоро ще получиш заповедта за арест — продължи най-после капитан Болтър. — Сега отивай и арестувай този боклук, детектив Хънтър.

Хънтър се усмихна. Това бе първият път, когато началникът му се обърна към него с действителния му чин.

Ново разлистване на страници.

— Имам нещо, което ще те чака, когато се върнеш в отдела.

— Още един случай на самоубийство ли, капитане — пошегува се Хънтър.

— Не и този път, детектив. — В гласа на капитана вече нямаше закачка. — Този път ще видим колко добър ловец^[1] си наистина.