Читателски коментари (за „Последният подарък “ от Джим Стовъл)

Да, прекрасна, поучителна и красива история. Но само ако:

— сте на възраст под 6 години

и/или

— повечето от любимите ви музикални изпълнители имат само едно име

и/или

— четете и харесвате Паулу Коелю

и/или

— сте професионален фотомодел/манекен

и/или

— имате законно право да се кандидатирате за президент на САЩ.

Ако нито едно от изброените по-горе не се отнася за Вас, най-вероятно книгата ще ви се стори отблъскващо блудкава, невероятно наивна, с изсмукан от пръстите сюжет, в който действащите лица имат убедителност на персонажи от комикс. В нея ще срещнете митологични същества като:

— честни и безкористни преуспели адвокати, които даряват безвъзмездно бъбреците си на бедни свои приятели;

— богати плейбои, които за един месец се влюбват в копането на дупки с кирка в камениста земя на четири часа полет с реактивен самолет от най-близкия бар;

— мултимилиардери, които създават фондации не с цел да избягнат плащането на данък наследство, а като начин безкористно да вършат добро и да пръскат парите си, помагайки на бедните;

… и още много, много митологични същества, при четенето на историите за които инстинктивно посягате към аптечката в търсене на антиеметик. Или, ако сте по-чувствителна натура, механично започвате да лентовате пълнителя на любимия си ГШ-18, след което подпирате замислено чело в дулото, а палецът Ви нежно започва да обира мекия спусък…