Харлан Коубън
Погрешен удар (36)

Глава тридесет и пета

Уин и Майрън се затичаха към ягуара. Уин подкара колата. Майрън не го попита за съдбата на мъжете, които преди бяха собствениците на четирите радиостанции. Въобще не му пукаше за тях.

— Претърсих цялото имение — каза Уин. — Няма я.

Майрън седеше и мислеше. Спомни си как бе заявил на детектив Уикнър, когато стояха на игрището, че няма да спре да се рови в тази история. Спомни си и отговора на Уикнър: „Тогава още хора ще умрат“.

— Прав беше — каза Майрън.

Уин продължи да шофира.

— Не осмислих добре цената. Прекалих с настоятелността си.

Уин отново не проговори.

Когато чу първото звънене, Майрън протегна ръка към мобифона си. После си спомни, че Сам му го беше взел в къщата. Звъненето идваше от телефона на Уин. И той отговори.

— Ало — каза той.

После се вслуша за около минута, без да кима, говори или въобще да издаде някакъв звук. Накрая каза:

— Благодаря.

След това затвори. Намали и отби на банкета. Колата бавно спря. Уин изключи двигателя.

Обърна се към Майрън с мрачен поглед.

За секунда Майрън се обърка. Но само за секунда. После главата му се отпусна настрани и той изстена. Уин кимна. Нещо в сърцето на Майрън се пречупи и отлетя.