Боян Болгар
Звездата на бан Батил (40)

40
ИВАН-АЛЕКСАНДЪР ЩЕ БЪДЕ РИСУВАН ОТ МАЙСТОР БОЖИН

Иван-Александър прие Божии с благосклонност. Расъл е в дворцовото училище, даровит е, добре е да му се осигури възможност за творчество. Е, поласкало го е вниманието на Амадей Савойски, приел е да го последва в Калацерка. Нищо лошо. А в Калацерка е съученикът му Иванко: и това е подействувало притегателно.

Царят пое сребърното ковчеже, дар от Добротица, поразгледа го, постави го до себе си и каза:

— Не ме забравя този добър Добротица!

А помисли:

„Учтивостите са винаги белег на гузна съвест или на скрита алчност.“

После изслуша посланието на Амадей за едно изображение на българския цар, което да бъде пратено на папата за благослов на католическия примат над християнска България.

„Ако Амадей имаше такива добри мисли — каза си, — щеше да е по-красиво да ми ги съобщи, отколкото да нахлува в царството и да всява ужас със сатанинското си оръжие… Приемливо е все пак папата да се тревожи при нашествения устрем на османцит. Ала какво да се прави, разправиите между държателите на византийския престол накараха Йоан Кантакузин да поиска помощта на Мурад и за отплата му отстъпи крепостта Цимпе на отсамния бряг. Мислеше, че му е подал малкия си пръст. Само че Мурад е от тия, дето вместо пръста, грабват цялата ръка. И ето го вече настанен в Адрианопол… Нужно е нещо повече от папски благослов — мислеше царят, — но нека поне светът знае, че България е сега повдигаемият мост на крепостта, наречена Европа.“

— Добре — съгласи се, — главата на католическата църква има доста грижи. Радвам се, че не ни е забравил. Има причини да е под папска закрила една православна държава като нашата, когато на вратата ни чука друговерец. Ще ми е приятно да ме рисуваш в трема, откъдето се вижда цял Търновград. Коя светлина е най-подходяща за твоите зографски очи?

— Следобедната, царю честити. Тогава лъчите са коси, очертанията са меки, боите са топли.

— Добре. Тогава утре, майстор Божине.