Айзък Азимов
Няма да прилетят

Нарон беше представител на четвъртото поколение галактически летописци. На масата му имаше две книги. В едната — широка и дебела — той нанасяше расите от разумни същества. В другата, която беше значително по-малка по размери, той записваше само онези, които са достигнали времето на зрелостта и майсторството. Последните можеха да бъдат приети в Галактическата Федерация. Някои редове от написаното в голямата книга бяха зачеркнати: по различни причини някои раси така и не бяха успели да се доразвият, да пребъдат. Нещастия, биохимични и биофизични несъвършенства, социални антагонизми — всичко това често бе погубвало възникналата цивилизация. Затова пък в по-малката книга не беше зачеркнат нито един номер.

Невероятно древният Нарон вдигна очи към приближилия се вестоносец.

— О, Единствени Велики… — започна оня.

— Е, е, я съкрати церемониите. Какво има?

— Още една група организми встъпи във времето на зрелостта.

— Прекрасно, прекрасно… Сега ще растат не с дни, а с часове. Няма да има година без новости. Коя е този път?

Вестоносецът назова кода на галактиката и вътрешногалактическия номер на планетата.

— Зная я — промълви Нарон и със закръгления си почерк нанесе наименованието на планетата отначало в първата, а после във втората книга. По традиция той използуваше онова име на планетата, под което тя бе известна на повечето от аборигените. Той написа „Ерона“.

— Тези създания са счупили всички рекорди — каза Нарон. — Нито една цивилизация не е изминала пътя от зараждането на разума до възмъжаването така бързо. Ако се вярва на твоите данни, еронците изпреварват много други раси. Надявам се, че сведенията ти са точни.

— Да, Единствени — отвърна вестоносецът.

— Те овладяха термоядрената енергия, нали?

— Овладяха я.

— Какво пък, това е сериозен критерий… — Нарон се усмихна. — Скоро техните кораби ще прилетят до нас и ще установят връзка с Федерацията.

— Но работата е там — неохотно каза вестоносецът, — че по думите на наблюдателите още не са проникнали в космическото пространство.

— Как? Ама съвсем никак ли? — изуми се Нарон. — Дори междупланетни станции ли не са направили?

— О, не, Единствени.

— Но след като имат термоядрена енергия, как я използуват?

— Провеждат опитни взривове…

Нарон се изправи с целия си седем метров ръст и изгърмя:

— Как!? На собствената си планета?

— О, да, Велики.

Нарон бавно извади писалката и зачеркна с нея написаното и в двете книги. Такова нещо за пръв път му се случваше. А Нарон беше мъдър, много мъдър и за разлика от другите жители на Галактическата Федерация можеше да предвиди неизбежното.

— Глупаци! — промърмори той.