Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Revival Meeting, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Златарова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Публикувано във вестник „Орбита“, брой 17/1985 г.
История
- — Добавяне
Грей Кракен умираше. Погледът му блуждаеше отвлечено по тавана, докато той слушаше за кой ли път увещанията на лекаря.
— Този е единственият изход и освен това не губите нищо. Някой ден, в бъдещето, медицината ще напредне толкова много, че ще бъде в състояние да ви размрази и съживи. Ние ще се научим да лекуваме много болести. Вие отново ще живеете…
И Грей Кракен скоро беше замразен.
Сънуваше, че е на брега на топло море, но постепенно сънят се стопи и той трябваше да отвори очите си. Непозната стая, някакъв човек седеше в креслото до леглото му.
— Добро утро! — каза посетителят. Изглеждаше на около седемдесет години. Редки коси, набръчкано лице.
— Добро утро! — отвърна Кракен и като не знаеше какво да каже, добави. — Имате чудесни обеци.
— Благодаря, но това са антени.
— ???
— Радиоприемници, вшити в ушната мида.
— Защо?
— Стерео!
— А как се изключват?
— Не се изключват. Днес времето е чудесно.
— Да, наистина, не забелязах веднага. Впрочем вече контролират ли времето?
— Опитаха се по някое време. После се отказаха.
— Много противоречиви интереси, нали?
— Аха.
— Жалко. — Кракен погледна към закрития с пердета прозорец. В този миг стъклото зад завесата се строши на парчета.
— Това пък какво е? Улични боеве ли има? — попита той тревожно.
— Не, свръхзвуков транспорт.
Новото стъкло автоматически се плъзна на мястото на счупеното.
— Впрочем коя година сме сега?
— Две хиляди осемдесет и осма — отвърна старецът.
— А какво е станало с моето състояние, не знаете ли? С парите ми, с имотите ми?
— Боя се, че нищо не е запазено. Аз плащах всичко необходимо за вашето съживяване и лечение.
— О, много съм ви признателен. Не зная как бих могъл да ви се отблагодаря — рече Кракен. Прииска му се да погледне през прозореца и се опита да се надигне, като се опря на лакът.
— Моля ви, не се движете — разтревожи се старецът. — Трябва да си почивате преди присаждането на сърцето.
— О, господи! — Кракен се отпусна на възглавницата. — И сърцето ми ли не е добре?
Старецът поклати глава, внимателно стана и се обърна.
— При вас всичко е наред. Моето сърце не е добре.