Дени Плектей
Пробуждането

Грей Кракен умираше. Погледът му блуждаеше отвлечено по тавана, докато той слушаше за кой ли път увещанията на лекаря.

— Този е единственият изход и освен това не губите нищо. Някой ден, в бъдещето, медицината ще напредне толкова много, че ще бъде в състояние да ви размрази и съживи. Ние ще се научим да лекуваме много болести. Вие отново ще живеете…

И Грей Кракен скоро беше замразен.

Сънуваше, че е на брега на топло море, но постепенно сънят се стопи и той трябваше да отвори очите си. Непозната стая, някакъв човек седеше в креслото до леглото му.

— Добро утро! — каза посетителят. Изглеждаше на около седемдесет години. Редки коси, набръчкано лице.

— Добро утро! — отвърна Кракен и като не знаеше какво да каже, добави. — Имате чудесни обеци.

— Благодаря, но това са антени.

— ???

— Радиоприемници, вшити в ушната мида.

— Защо?

— Стерео!

— А как се изключват?

— Не се изключват. Днес времето е чудесно.

— Да, наистина, не забелязах веднага. Впрочем вече контролират ли времето?

— Опитаха се по някое време. После се отказаха.

— Много противоречиви интереси, нали?

— Аха.

— Жалко. — Кракен погледна към закрития с пердета прозорец. В този миг стъклото зад завесата се строши на парчета.

— Това пък какво е? Улични боеве ли има? — попита той тревожно.

— Не, свръхзвуков транспорт.

Новото стъкло автоматически се плъзна на мястото на счупеното.

— Впрочем коя година сме сега?

— Две хиляди осемдесет и осма — отвърна старецът.

— А какво е станало с моето състояние, не знаете ли? С парите ми, с имотите ми?

— Боя се, че нищо не е запазено. Аз плащах всичко необходимо за вашето съживяване и лечение.

— О, много съм ви признателен. Не зная как бих могъл да ви се отблагодаря — рече Кракен. Прииска му се да погледне през прозореца и се опита да се надигне, като се опря на лакът.

— Моля ви, не се движете — разтревожи се старецът. — Трябва да си почивате преди присаждането на сърцето.

— О, господи! — Кракен се отпусна на възглавницата. — И сърцето ми ли не е добре?

Старецът поклати глава, внимателно стана и се обърна.

— При вас всичко е наред. Моето сърце не е добре.