Лион Измайлов
Кръглото колело

Душата на Пафнутий пееше. Той откри кръглото колело. Покрай него по улицата дрънчаха каруци с квадратни колелета. На кръстопътя движението беше задръстено. Регулировчикът дядо Аркадий пак беше забравил да превключи изобретения от самия него светофар. Обсипван с ругатни, дядо Аркадий взе пръта, подпали пресованата слама в единия му край и го постави в зеленото гнездо. Движението се възобнови. Пафнутий постоя при дядо Аркадий. Споделиха плановете си за бъдещето. Дядото искаше да подаде заявка за будка на регулировчик и за фосфоресциращ жезъл. Разбира се, икономията от това ще е никаква и ще се измъчи да лови светулки. Но все пак е усъвършенствуване. Прогрес.

Пафнутий не спомена за кръглото колело, знаейки слабостта на дядото към плагиатство. Качи се на трамвая за към патентното бюро. В трамвая му омръзна бързо. Измори се да върти трамвайната лебедка. Имаше малко хора и се налагаше да работи за трима.

Слезе от трамвая, продължи пеш.

От двете страни на улицата започваха инстанциите. Пафнутий влезе в първата. Провеждаше се заседание на малкия научен съвет. Обсъждаха въпроса за приключване на бронзовия век. С бронзовия век привършиха бързо. Пафнутий дочака паузата, стана и нарисува на дъската голямо кръгло колело.

Всички замряха.

Председателят взе квадратната гарафа, сипа вода в квадратната чаша. Погледна Пафнутий с квадратни очи и каза:

— Красиво е. И какво от това?

Присъствуващите се разшаваха, зашумяха, предчувствувайки развлечение.

— Кръгло колело — каза Пафнутий. — Получава се икономия на материала за ъглите, а и няма да чука.

— Каруцата няма да тръгне — възрази председателят.

— Защо?

— Няма ъгли. Няма с какво да се отблъсква от земята.

— Имам опитен образец — парира го Пафнутий. — Силата на триене е достатъчна за движение.

— Демагогия! — извика от място дядо Антип, увлечен по биониката, който много обичаше за всичко да надзърта в природата. — Колелото има четири ъгъла. Колкото са краката на кобилата. А я отрежи краката на кобилата, далеч ли ще допълзи? Кой знае. А може и да не тръгне.

— А какво мисли технологът? — попита председателят.

— То изобщо е възможно — каза технологът — по пътя на увеличаване броя на страните на квадрата да се доближим до окръжността. Но ние вече имаме организирано масово производство на квадратни колела. Няма смисъл да се преустройва.

— А какво мисли пътният отдел? — попита председателят.

— Ново колело — това значи нови пътища. Нови пътища — това означава да се ремонтират старите. А ние сме запланували ремонт за следващата година. Значи преди по-малко от две години няма да започнем. А колелото си е хубаво.

— По-бързо ще пътуваме — каза Пафнутий, — ще измислим велосипеда.

И тогава се надигна самият дядо Пахом, — родоначалникът на квадратостроенето.

— Хордата — каза той — е диаметър на окръжността, неминаващ през центъра. Това е аксиома. А ние няма да позволим никому да потъпква аксиомите. Дори и на такъв талантлив младеж като дядо Пафнутий.

— Правилно — подкрепи го от последния ред дядо Пантелей. — Всичките ни хамбари са пълни с тези квадрати. Къде ще ги денем?

— По-добре ти, Пафнутий, да беше се заел с електричеството — каза председателят. — А то седим на тъмно като бухали, очите си разваляме. — И добави вече с официален тон: — Разбира се, откриването на кръглото колело има значение за развитието на науката, но засега няма практическо приложение. — Помисли и продължи: — А колелото си дай в цирка. Нека клоуните да се повозят на него. Смешно ще бъде.

— Така да бъде — каза Пафнутий.

Той се прибра в къщи и пъхна колелото в печката. Поседя, гледайки огъня. Постопли се. Започна да открива електричеството. И душата му отново запя.