Симеон Хаджикосев
Бележки ([към „Снегът зеленина сънува“])

Настоящото издание е подготвено въз основа на антологията на Жак Рубо „Трубадурите“ (Les Troubadours, anthologie bilingue, Introduction, choix et version fsançaise de Jacques Roubaud. éd. Seghers, Paris, 1971 (1980).

Това е една от най-добрите антологии на провансалската лирика от последните десетилетия. От включените в нея 46 трубадури в предлагания сборник не влязоха само шест.

Антологията е двуезична, като френският текст в проза е представен паралелно с оригиналния провансалски текст. В хода на работата се убедих, че при прозаичния превод са допуснати редица грешки и разночетения, свидетелствуващи за трудността да се тълкуват песните на трубадурите.

В съответствие с практиката, установена в средновековните манускрипти, в изданието на Ж. Рубо кантоните са представени по стародавния начин — разграничени са само отделните кобли (строфи), краестишията са обозначени с точки, като главна буква се употребява само за личните имена и при упоменаването на Господ. Естествено, при осъществяване на поетичен превод за предпочитане е строфиката да бъде нормализирана, каквато е практиката и в много авторитетни антологии на провансалската лирика (например в двутомната антология на каталонеца Мартин де Рикер).

Разночетения има и при имената на трубадурите. Графемите им се различават съществено в различните сборници. Придържал съм се към оригиналните провансалски варианти на тези имена, а не към по-късните им френски нормализации (например Гилйем IX де Пейтиу, а не Гийом IX дьо Поатие).

Четвъртият раздел от антологията на Жак Рубо е онасловен „Трубадурки“ (Trobadoritz). В него са поместени кансони от шест поетеси и една анонимна песен.

Съществува един намек за някакъв песенник, съставен изцяло от творби на поетеси, макар че подобни утвърждения трябва да се приемат предпазливо. При всички случаи малкото кансони, създадени от трубадурки и достигнали до нас, свидетелствуват, че майсторството на поетесите не е отстъпвало на това на трубадурите.

Азаланс де Поркайрагес е била любовница или поне довереница на прочутия Раймбаут д’Ауренджа, който я споменава под псевдонима Жонгльора.

Най-прочута несъмнено е графиня Де Дие, от която поместваме тенсоната й със същия Раймбаут, в когото може би е била влюбена.

От Мария де Вентадоур е съхранена тенсоната й с друг известен трубадур на епохата Ги д’Юйсел.

Дълго време съществуването на трубадурки е било оспорвано в провансалистиката. Смятало се е, че авторите на кансоните, които са им били приписвани, са мъже. Особено показателен е случаят с Биейрис де Романс, която е била прекръстена на Алберико да Романо. Днес тезата за съществуването на трубадурки е застъпвана не само от Ж. Рубо, но и от мнозина други авторитетни изследователи на провансалската лирика.