Гираут Рикиер
Да пея ще избягвам сам…

Да пея ще избягвам сам,

че иска радост песента,

а тъй души ме днес скръбта,

че дъх поемам си едвам.

Припомняйки предишни дни,

сегашните злочестини

и утрешния тежък час,

готов съм да рева на глас.

 

Че песента не е балсам,

лишена от веселостта,

а Бог дари ме с милостта

чрез нея всичко да предам —

копнежи, скърби, благини,

за радостта, що ме плени,

говоря с неизменна страст,

но късно появих се аз.

 

Не се цени в дворците, знам,

изкуството на доблестта,

уж обожават песента,

а шляят се насам-натам

в забави пошли, погледни;

което чест бе в други дни,

в забрава тъне и тогаз

светът за продан е пред вас.

 

Измъчва ни печален срам —

на грешните чрез наглостта,

на Господа без обичта

бяхме прогонени с Адам

от Рая. Други съсипни

ни носят все злочестини —

стремежът към богатства, власт,

та Бог отвръща се от нас.

 

Уплаха страшна вдъхва нам

на двойна смърт опасността —

от маврите напира тя,

а Бог не е със нас невям.

Обсаждани от вси страни,

смъртта и нас ще отстрани.

По своя дълг не са в захлас

велможите, дарени с власт.

 

А оня, що ни осени

със всичките си благини,

така сияе вред пред нас,

че се пречистваме завчас.

 

О, Богородице, помни,

в молитвите ни помени,

синът ти ще прости тогаз

греховната ни земна страст.