Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от окситански
- Симеон Хаджикосев, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2015 г.)
Издание:
Снегът зеленина сънува
Антология на провансалската лирика
Подбрал и превел от провансалски: Симеон Хаджикосев
София, 1990
„Народна култура“
Jacques Roubaud
Les Troubadours, anthologie bilingue
éd. Seghers
Paris, 1971
Подбор, предговор и превод © Симеон Хаджикосев
Библиотечно оформление © Петър Добчев
Съставител: Симеон Хаджикосев
Първо издание
Литературна група — ХЛ 04/9536672211/5559-11-90
Редактор: Кирил Кадийски
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Здравка Славянова
Дадена за набор: май 1990 г.
Подписана за печат: август 1990 г.
Излязла от печат: ноември 1990 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 11
Издателски коли 9,24. УИК 11,41
Цена 2.05 лв.
ДИ „Народна култура“, София
ДП „Димитър Благоев“, София
История
- — Добавяне
Рицар млад сред тъмнината
при любимата в кревата
я целуваше в устата
и мълвеше: „Скъпа, пак
ден сменява нощен мрак.“
Ах!
Пажът вика край вратата:
„Хайде!…“
Виждам, иде пак денят
след зората.
Да би станало така, та
ни денят, нито зората
да се връщат на земята,
би било прекрасен знак
за любовник, скрит от зрак.
Ах!
Пажът вика край вратата:
„Хайде!…“
Виждам, иде пак денят
след зората.
Мила, страшна е тъгата,
обладала в миг сърцата
при раздялата в тъмата,
щом се сетя, тръпна чак.
Малко трае този мрак.
Ах!
Пажът вика край вратата:
„Хайде!…“
Виждам, иде пак денят
след зората.
Пътят води ме в гората,
ваш съм вред под небесата,
не забравяйте това, та
щом не бе сърцето враг,
то при вас остава пак.
Ах!
Пажът вика край вратата:
„Хайде!…“
Виждам, иде пак денят
след зората.
Щом не виждам красотата,
смърт коса над мен замята,
ще ме умори тъгата,
та летя към този праг —
мъртъв съм без вас, недраг.
Ах!
Пажът вика край вратата:
„Хайде!…“
Виждам, иде пак денят
след зората.