Гаводан
Заради греховете ни, сеньор…

Заради греховете ни, сеньор,

расте на сарацините мощта,

чрез Саладин Йерусалим премаза тя

и още продължава тоз позор;

сега пък мароканският емир

заплашва християнските царе,

че всички наведнъж ще подбере,

арабите пред него ще вървят,

та вярата Христова да сломят.

 

Алкалдите привикал в своя двор

и маври, готи — връх на дивота,

бербери от пустинните плата

застанали пред мощния му взор.

Пороен дъжд над долини безспир

пред конницата пак е по-добре,

след тях за птици леш ще се сбере.

Като стада огромни те вървят,

помитат всичко в страшния си път.

 

Избраните при този строг подбор

владетели се чувстват на света,

алморавидите по тез места

се укрепяват вече за отпор.

„Французи долни — правят си сеир,

Прованс е наш, Тулуза ще умре,

чак до Пюи властта си ще простре

емирът наш…“ Кълна се, други път

подобна дързост не е чул светът.

 

Повслушайте се в дивия им хор,

крале, над всяка мирска суета —

французи, англичани, немци, та

бъдете зад Испания в тоз спор,

защото истината най-подир

е тази — служи на Христа добре

неверниците който днес възпре

— — — — — — — — — — — —

и скърши на предателя духът.

 

Исус слетя над нашия събор

и той нарече праведна целта,

в път правилен и днес ни води тя,

измива грях, нещастие, позор,

адамовият грях прости подир,

ала поиска да се разбере,

че който мъжка сила събере

и чака въздаяние отвъд,

над псетата ще вдигне мощна гръд.

 

Наследството си браним със топор —

добито е чрез вярата света,

не е то къс за дяволски уста.

Мислете си какъв голям позор

било би да пропуснем тоз емир.

Кастилци, устрема ви кой ще спре,

наварци, арагонци, по море,

по суша — скупчен е врагът,

строшете му рогата този път.

 

Щом видят кръстоносците, сеньор,

французи, немци — ще ги изброя,

бретонци, на Гаскония чеда,

беарнци, провансалци — пръв подбор,

че сме единни всички най-подир,

испанците як гръб ще ги подпре,

глави ще падат и врагът ще мре,

а щом разнищим всяка жива плът,

парите честно ще се поделят.

 

Пророк е Гаводан — видя добре

как всяко куче гнусно ще умре,

а Господ ще обичат и ценят,

на Мохамед щом войните сломят.