Пейре Карденал
Сирвента нова днеска бих запял…

Сирвента нова днеска бих запял,

ала ще стане то пред оня Съд,

където далият ми дух и плът

без укор да ме пусне е избрал.

Но ако иска да ме прати в ада,

аз ще му кажа: „Господи, пощада,

така съм се намъчил в този свят,

издърпай ти ръжените назад.“

 

Там сонмът цял ще ахне занемял,

щом думите ми сетни отзвучат,

та ще му кажа, че на крив е път,

щом своите ненужно е презрял.

Защо тогава мъчи ги е наслада

и вижда в немотията отрада,

той трябва да е благ, добър и свят —

да приюти душите в своя град.

 

Ах, ако Господ Бог би пожелал

за адските слуги по-дълъг прът,

душите вред ще се развеселят,

а той самият би се възгордял.

Бих казал аз, че тъй им се то пада,

не са добри за райската ливада.

О, Боже, разгроми със тежък млат

на враговете гнусния отряд.

 

Пуснете ме през вашия портал,

че свети Петър ще бере срамът,

ако не дава да го пресекат

и към душите не изпитва жал.

Едва ли двор такъв ще ми допада —

един се смее, друг пък само страда.

Ала не ме ли пуснете отзад —

съмнявам се във вашта благодат.

 

Все още вярвам и съм предан цял,

на вас все уповава се духът

и докато шава още мойта плът,

спасение от вас ще съм желал.

Спестете си излишната досада,

върнете ме в коремната преграда

на мама и простете моя грях чепат —

греших, защото бях и жив, и млад.