Бернарт Сикарт де Марвежолс
От болката гореща…

От болката гореща

сирвента съм запял

и Господ се досеща

за моята печал;

повзра ли се насреща,

ме мъчи страшна жал,

не мога да разклещя

гласа си занемял.

Светът е разглобен,

законът — опошлен

и вярата е в плен,

а всеки очевидно се надява,

че равните си все ще побеждава

и всичко ще е в тлен,

безсмислен и студен.

 

Аз денем се терзая

в несносен, жалък гнет,

а нощем мир не зная,

будувам дни наред;

повзра ли се, ридая,

щом чуя глас: „Привет,

французи, ний се каем,

внесете тука ред.“

Французите добри

са само за пари,

закон не ги смири.

Ах, мъчно ми е за земята —

Тулуза и Прованс, Аржанса свята.

И Каркасон гори,

ах, мъка ме мори.

 

О, рицари преславни

на Храма, Оспитал,^[1]

завети стародавни,

днес всявате печал;

изглежда, че отдавна

за вас престижът цял

е в подкупите главно,

в голям поземлен дял.

Изглежда, в този свят

ще бъдеш кум и сват,

ако си ти богат.

Който богатство притежава,

безмерно му се наслаждава,

а подлата му смрад —

това е нищо, брат.

 

Свещеници смирени,

за вас е моят глас,

делата вдъхновени

бих славил двойно аз,

в прав път сте устремени

и учите и нас,

а който днес почтен е,

осланя се на вас.

Бих казал, алчността

не ваша е черта,

краси ви доброта,

макар с лишения сурови

животът често да ви трови;

да бъда винаги злочест,

ако не ви възславя днес.

 

Понявга трубадура

издава дрезгав звук,

та нека да притуря —

ще пея аз напук,

макар да иде буря,

семейства чезнат тук

и всичко под лазура

превръща се в боклук.

Навред владее зло,

барони с потекло,

без да сведат чело,

че доблестта бездомна ходи,

позор оставят да ги води,

тъй че негодник богаташ

и злото наследил е дваж.

 

Кралю могъщ на Арагон,

смилете се над тоз поклон.