Беатрис (графинята на Ди)
Не ми се пее…

Не ми се пее — сила не остава,

голяма мъка днес ми причинява

когото любя със любов такава,

а той любезност, милост не признава,

нито на красотата ми е в плен

и все така ме мами и предава,

сякаш съм грозна и е наскърбен.

 

За мене е утеха, ще призная,

че в никаква простъпка се не кая,

обичам ви, Сеше, над всичко, зная,

харесва ми с любов да ви обая,

а вие сте за почести роден,

горд в думи и в дела докрая,

ала към всички други, не към мен.

 

Вий горд сте и поглеждате с досада,

приятелю, по вас сърцето страда,

но ако нейде другаде отрада

намирате, при хубава и млада,

спомнете си за оня хубав ден,

когато Бог ни утеши с наслада —

не иска той към мен да сте студен.

 

Безспорно сте на доблести богат, а

голяма чест нерядко примка мята,

че аз не знам девойка на земята

към вас копнеж да не таи в душата

но, мили, вие в туй сте изкусен —

на вас ви се полага най-добрата,

спомнете си решеното пред мен.

 

Уви, и доблестта не е закрила,

а красотата ми изгуби сила,

затуй сега изпращам ви унила

послание чрез тази песен мила

и искам да узная някой ден

към мен ли грубостта ви е избила,

или сте просто горд и натъжен.

 

Предай му, песен, щом съм го решила,

че гордостта опасен е рефрен.