Бертран дьо Борн
Плачът и всички болки…

Плачът и всички болки, и скръбта,

и мъките на черната печал,

които е познал до днес света,

приумножени, са нищожен дял

спрямо смъртта на краля ни злочест.

На младост, доблест беше той домът,

без него пуст и мрачен е светът,

там радостта, уви, не пребивава.

 

Изцяло са подвластни на скръбта

войниците на смелия ни крал;

певци, жонгльори също във смъртта

съзират оня враг освирепял,

който отвлече краля им злочест.

Той стигнал бе на щедростта върхът

и мисля си, едва ли други път

светът в подобна скръб ще пребивава

 

О, смърт-убийца, извор на скръбта,

гордей се, че лиши от земен дял

най-доблестния рицар на света,

че беше той за всички идеал

и връх на доблест, кралят ни злочест.

А можеше сам Господ милосърд

да не прекърши младата му плът —

невзрачни много на света остават.

 

Сред този свят мизерен на скръбта

любов същинска аз не съм видял,

изгаря всичко, чезне в пепелта

и днешният ни ден събужда жал.

Та вгледайте се в краля ни злочест —

пред доблестта му стряска се умът,

но той ни изостави насред път

и скръб и черна мъка ни остава.

 

На оня, който ни милей в скръбта

и изкуплението е избрал,

за да спаси нас грешните в смъртта

(така постъпва верният васал),

аз моля се за краля ни злочест

да му прости, щом благ му е духът,

и да го настани във онзи кът,

където скръб, ни гнет не пребивава.